Куклата Барби стана българска мома
Момата Барби е българка, "родена " в дома на Диана Петрова по време на рестриктивните мерки поради пандемията. Докато си седи у дома, сънародничката ни непринудено взема решение да съчетае заниманията си да написа и да създава ръчно разнообразни неща. Така съчетава облика на популпрната кукла с този на обичайна българка от село. Момата прави баница, чете книгите на Елин Пелин, играе ръченица, отглежда домати за шопска салата, пече чушки на печка "Раховец " и бродира шевици. "Моята концепция беше не да разпространявам българското на чужденците, едвам подсещам на сънаридниците ни за него ", споделя Диана Петрова.
Ето какво още показа тя, особено за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция:
Диана, по кое време и по какъв начин се роди концепцията за Момата Барби?
Според мен, най-хубавите неща се получават непринудено. Така се появи и концепцията за Момата Барби. Тя е плод на първата огромна карантина през 2020 година и носталгията, която изпитвах към родината, до момента в който живеех в Белгия. Оттам нататък огромна роля изигра съвсем маниакалното положение, в което изпадам всякога, щом ми хрумне нещо - то би трябвало да бъде сътворено и то допустимо най-скоро. Така всичко, което последва - изработката на Инстаграм профила, фотосите, които тогава качвах всекидневно - се случи като игра, без никакъв проект или план, за чисто развлечение и наслаждение.
Игра, само че за - да напомниш на българите за българското. Успяваш ли - с тази нова и друга форма на инфлуенсърство?
Със сигурност съумявам да печеля благосклонностите на много хора, тъй че се надявам едното да върви ръка за ръка с другото. Всъщност връзката с хората е измежду нещата, които най-вече ме въодушевяват да не преставам с Момата Барби.
Тя е облечена с български носии. Кой ги шие?
Всичко, обвързвано с профила на Момата, е мое дело - носии, атрибут, фотоси, колажи, текстове и впрочем. От дребна обичам да създавам всевъзможни неща, просто като че ли ме сърбят ръцете и избирам да си направя нещо сама, в сравнение с да си го купя. Шиенето ми е към момента несбъдната фантазия, само че да шия в кукленски размер също е прелестно. Шевиците в действителност ми лишават най-дълго време, въпреки и да ги опростявам поради мащаба.
Как решаваш къде да отиде, какво да прави?
Нищо не е авансово решено при Момата Барби. Тя пътува там, където се случи да пътувам аз и е облечена по този начин, както се случи да е облечена. Разбира се, изявленията постоянно са съобразени с разнообразни празници или настоящи събития, само че като цяло ми е мъчно да ги провеждам в някакъв прецизен проект или да съблюдавам подобен, защото отвън карантината всекидневието ми се върна към нормалния си забързан темп. За жал, това намира своето отражение върху отношението на логаритъма към профила.
Разбрахме по какъв начин "живее " Момата Барби. А твоят живот зад граница какъв беше и какъв е в този момент?
Да живееш в друга страна е малко като да живееш два паралелни живота - когато си в едното у дома, другото като че ли е сън, и противоположното. Поне аз по този начин го усетих. Белгия е ужасно красива от архитектурна позиция, само че ми липсваше да виждам планини на хоризонта. Тук пък ми липсват всички изложения и концерти, които се случват непрекъснато в Белгия. Също опцията да съм в Амстердам за два часа с рейса. Там сътворих другари за цялостен живот, а тук са хората, които са основали мен.
Променила ли се е България?
Не знам дали познавам България задоволително, че да кажа дали се е трансформирала. Знам обаче, че аз съм се трансформирала. Неизбежно е да върша съпоставения - в обществената система, инфраструктурата, културната среда, отношението към климатичната рецесия и така нататък Всички знаем къде изоставаме и къде не, само че е хубаво, когато имаш добре прочут образец за това какво би могло да бъде в действителност. Има доста накъде да растем, а смяната е главен детайл на растежа.
Би ли отпътувала отново в чужбина?
Светът е огромен и прелестен и до момента в който имам опция, бих го обикаляла и бих живяла на разнообразни места. Когато бях в Белгия, България ми се струваше като единственото място, където мога да бъда щастлива, само че когато се върнах тук, осъзнах, че това е единствено идеал. Където и да живееш, другаде ще ти се коства по-хубаво, тъй като там не се занимаваш с ежедневните си проблеми и задължения. Но пък всяко основаване на нов дом е предизвикателство, което те учи на доста.
Какви са проектите ти за бъдещето?
Планирам до края на годината да съм приключила първия си алманах с разкази и да имам премиера на първия си късометражен филм. В бъдеще желая просто да продължа да пиша, да фотографирам филми и да се занимавам с спектакъл. И да танцувам. Няма да не помни за Момата, несъмнено.
Завършила си кинорежисура. Мислила ли си да направиш филм за България или за Момата Барби?
Всъщност баба ми доста желае да направя филм за Момата Барби. Аз обаче мисля да стартира с къси анимирани видеа, които да качвам в профила й в Инстаграм. Някой ден, в случай че ми хрумне по-конкретна концепция, в случай че се срещна с верните хора и в случай че се откри финансиране, несъмнено, ще се веселя да направя филм за Момата. Дотогава не мога да обещая нищо.
Ето какво още показа тя, особено за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция:
Диана, по кое време и по какъв начин се роди концепцията за Момата Барби?
Според мен, най-хубавите неща се получават непринудено. Така се появи и концепцията за Момата Барби. Тя е плод на първата огромна карантина през 2020 година и носталгията, която изпитвах към родината, до момента в който живеех в Белгия. Оттам нататък огромна роля изигра съвсем маниакалното положение, в което изпадам всякога, щом ми хрумне нещо - то би трябвало да бъде сътворено и то допустимо най-скоро. Така всичко, което последва - изработката на Инстаграм профила, фотосите, които тогава качвах всекидневно - се случи като игра, без никакъв проект или план, за чисто развлечение и наслаждение.
Игра, само че за - да напомниш на българите за българското. Успяваш ли - с тази нова и друга форма на инфлуенсърство?
Със сигурност съумявам да печеля благосклонностите на много хора, тъй че се надявам едното да върви ръка за ръка с другото. Всъщност връзката с хората е измежду нещата, които най-вече ме въодушевяват да не преставам с Момата Барби.
Тя е облечена с български носии. Кой ги шие?
Всичко, обвързвано с профила на Момата, е мое дело - носии, атрибут, фотоси, колажи, текстове и впрочем. От дребна обичам да създавам всевъзможни неща, просто като че ли ме сърбят ръцете и избирам да си направя нещо сама, в сравнение с да си го купя. Шиенето ми е към момента несбъдната фантазия, само че да шия в кукленски размер също е прелестно. Шевиците в действителност ми лишават най-дълго време, въпреки и да ги опростявам поради мащаба.
Как решаваш къде да отиде, какво да прави?
Нищо не е авансово решено при Момата Барби. Тя пътува там, където се случи да пътувам аз и е облечена по този начин, както се случи да е облечена. Разбира се, изявленията постоянно са съобразени с разнообразни празници или настоящи събития, само че като цяло ми е мъчно да ги провеждам в някакъв прецизен проект или да съблюдавам подобен, защото отвън карантината всекидневието ми се върна към нормалния си забързан темп. За жал, това намира своето отражение върху отношението на логаритъма към профила.
Разбрахме по какъв начин "живее " Момата Барби. А твоят живот зад граница какъв беше и какъв е в този момент?
Да живееш в друга страна е малко като да живееш два паралелни живота - когато си в едното у дома, другото като че ли е сън, и противоположното. Поне аз по този начин го усетих. Белгия е ужасно красива от архитектурна позиция, само че ми липсваше да виждам планини на хоризонта. Тук пък ми липсват всички изложения и концерти, които се случват непрекъснато в Белгия. Също опцията да съм в Амстердам за два часа с рейса. Там сътворих другари за цялостен живот, а тук са хората, които са основали мен.
Променила ли се е България?
Не знам дали познавам България задоволително, че да кажа дали се е трансформирала. Знам обаче, че аз съм се трансформирала. Неизбежно е да върша съпоставения - в обществената система, инфраструктурата, културната среда, отношението към климатичната рецесия и така нататък Всички знаем къде изоставаме и къде не, само че е хубаво, когато имаш добре прочут образец за това какво би могло да бъде в действителност. Има доста накъде да растем, а смяната е главен детайл на растежа.
Би ли отпътувала отново в чужбина?
Светът е огромен и прелестен и до момента в който имам опция, бих го обикаляла и бих живяла на разнообразни места. Когато бях в Белгия, България ми се струваше като единственото място, където мога да бъда щастлива, само че когато се върнах тук, осъзнах, че това е единствено идеал. Където и да живееш, другаде ще ти се коства по-хубаво, тъй като там не се занимаваш с ежедневните си проблеми и задължения. Но пък всяко основаване на нов дом е предизвикателство, което те учи на доста.
Какви са проектите ти за бъдещето?
Планирам до края на годината да съм приключила първия си алманах с разкази и да имам премиера на първия си късометражен филм. В бъдеще желая просто да продължа да пиша, да фотографирам филми и да се занимавам с спектакъл. И да танцувам. Няма да не помни за Момата, несъмнено.
Завършила си кинорежисура. Мислила ли си да направиш филм за България или за Момата Барби?
Всъщност баба ми доста желае да направя филм за Момата Барби. Аз обаче мисля да стартира с къси анимирани видеа, които да качвам в профила й в Инстаграм. Някой ден, в случай че ми хрумне по-конкретна концепция, в случай че се срещна с верните хора и в случай че се откри финансиране, несъмнено, ще се веселя да направя филм за Момата. Дотогава не мога да обещая нищо.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ