The American Conservative: Защо интервюто на Тъкър с Путин е първият път, когато чухме руската гледна точка?
„ Моля за опрощение. Бихте ли ни споделили за кой интервал? Губя визия къде се намираме в историята “, прекъсна Тъкър Карлсън, до момента в който Владимир Путин се прехвърляше в осмата минута от разширеното си ревю, обхващащо последните 1100 години от съветската история.
За шепа американци в цялата страна това, което последва, беше къс миг на катарзис. За тези жалки души, които се бяха проточили през годините на съветската история и нейните лъжливи руски преразкази по пътя си към другояче незначителната по полза просветителна степен, това изглеждаше като неочакван апел за деяние.
Ето един човек измежду най-мразените в Америка, който въвлече света в спор за историческия генезис на Руската федерация. Той даже добави класическия жанр на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР), като хвърли " директория " с архивни документи на своя комплициран посетител.
Повече от всичко, смелото изявление на Тъкър би трябвало да подчертае една явна действителност за американците: ние, като нация, сме рисково непознати с Русия и това незнание излага нашата лична страна на риск.
Тъй като в този момент Сенатът предлага да изпрати още 61 милиарда $ спомагателни пари на данъкоплатците на изток, с цел да продължи войната, и със сигурната загуба на още стотици хиляди животи от двете страни, ние би трябвало да спрем и да вземем това поради.
Крайно време е да се запитаме: какво в действителност вършат Съединени американски щати в Украйна? Как нашето присъединяване служи на нашите жизненоважни национални ползи? И какво тъкмо е мечтаното извънредно положение на тактиката на Съединени американски щати?
Да създадем Америка още веднъж велика тук вкъщи, също включва премахването на минали неточности в чужбина. Това значи да ги заобикаляме в бъдеще, като поддържаме непрекъснат фокус върху личните си национални ползи.
Времето да пазиме границите на другия завършек на света, като подценяваме нашите лични, свърши. Има прекалено много работа и действителна работа за извършване.
Американците заслужават отговорите на тези въпроси и Конгресът би трябвало да стартира да ги изисква.
Как е допустимо жизненоважният народен интерес на Америка да е толкоз безспорно преплетен с нация, която не е съдружник на 6000 благи разстояние?
Защо, в случай че Украйна е толкоз скъп стратегически сътрудник, чистите директни вложения на Съединени американски щати там преди първото навлизане на Русия през 2014 година възлизаха на много под 1 милиард $, а през днешния ден са негативните 131 милиона $?
За отбрана на какви ползи харчим стотици пъти тази сума? Защо си коства да поемем спомагателен дълг, който нямаме реалистична опция в миналото да изплатим, само че ще се трансформира в непрекъснат завещан дълг за всяко бъдещо американско потомство?
Това в действителност ли значи, че нито един бюрократ в Киев няма да загуби работата си и всички пенсии ще бъдат изплащани напълно и в точния момент?
За страдание, в този момент имаме същинска неразбория. Ремонтът й ще изисква спомагателни старания и средства. Както нуждата да се възвърне силата на водачеството на Съединени американски щати, по този начин и да се отговори на моралното обвързване, основано посредством подкрепяне на воденето на най-голямата страна в Европа по пътя към заличаване, изискват Съединени американски щати да не могат просто да се откажат и да си тръгнат.
И въпреки всичко това е по този начин и остават неотложни въпроси: откакто висшият боен пълководец на Украйна към този момент е отхвърлен, има ли някакъв пореден проект за победа?
А що се отнася до спомагателната военна помощ, която може да е нужна за позицията за договаряния и би трябвало да бъде границата на присъединяване на Америка, за какво европейските вноски са толкоз оскъдни спрямо нашите?
Не разчитайте да получите каквото и да било пояснение за това от Джо Байдън, да не приказваме за ясни 10 минути за какво финансирането и ръководството на прокси война в Украйна оказва помощ на хората от Източна Палестина.
Обръщението за положението на Съюза не е планувано до 7 март, последната дата от съвсем век. Ако Байдън не желае да приказва, комисиите на Конгреса би трябвало да извикат неговите чиновници за отговор.
И въпреки всичко Байдън не е единственият, който държи американците в незнание. Въпреки че доста от изказванията на Путин, произлизащи от двучасовото изявление с Тъкър, ще се смятат за откровения и новости, те не би трябвало да бъдат такива. Неговото декларирано предпочитание да откри решение посредством договаряния за Украйна? Абсолютно нищо ново.
Исторически искания към Украйна? Същото. Путин повтори същите тези тематики и изказвания доста пъти през последните две години, да не приказваме за времето след нашествието през 2014 година Те са налични за всеки публицист или анализатор като видео сегменти на уеб страницата на Кремъл. Защо в никакъв случай не сме чували нищо от това?
Каквото и да мислим за него и както и да оценяваме неговата откровеност, Путин не се тормози да изрази мислите си и да изложи позициите на Руската федерация за нейните дейности. Той го прави на съветски, несъмнено.
Въпреки това, всеки, който желае да навлезе задълбочено в проектите на Путин за Анадир, най-близкия град на Русия до Съединените щати, може да стигне до там с едно кликване.
Въпреки това ще бъде предизвикателство да го открием в нашите вести. Когато Путин се насочи към Чукотка предишния месец, на 50 благи от границата на Съединени американски щати, това беше най-близкото приближаване до Съединените щати от срещата му с Барак Обама през 2015 година
Докато беше там, той обикаляше със специфичен арктически офроудър, наименуван „ Хищник “ – съветската дума за " predator ". Най-големият вестник на Аляска загатна ли даже визитата? Не.
Ключовият проблем за политиците в Съединени американски щати е, че разбирането на руснаците изисква време, старания и отдаденост. Опитът да се разбере другата страна, без да се одобряват нейните позиции, е работа, която малко на брой желаят да правят.
Първо, в действителност би трябвало да говорите съветски, с цел да разберете руснаците. Много малко американци го вършат. Разбира се, в случай че някой в Конгреса го прави, това е добре защитавана загадка. По-малко от 0,2 % от американските гимназисти получават каквото и да е образование по съветски език. С изключение на имигрантите, носителите на съветско завещание, научните служащи и тези, подготвени от нашето държавно управление за държавни цели, резултатът е вкоренено незнание за Русия измежду американците.
На собствен ред, това поражда прекалено разчитане на дребен брой специалисти, чиито гледни точки рядко съответстват с ползите на множеството от нас, да не приказваме за гласоподавателите на „ Америка преди всичко “.
Всъщност, както излиза наяве от събитието, множеството от тези гласове са надълбоко обвързани с продължаващите враждебни връзки сред Русия и Съединените щати. Мирът е сложен и не се заплаща. Възпирането излезе с последния аероплан от Баграм.
Когато нашето държавно управление намерено декларира, че задачата му през цялото време е била да нанесе оптималната болежка на Русия и президентът изисква неговият сътрудник, който командва най-големия нуклеарен боеприпас в света, да бъде отхвърлен от власт, това съществено лимитира опциите за дипломация и разговор, като в същото време постанова в гибелта и заличаването. Не е чудно, че Путин споделя на Тъкър, че не може да си спомни по кое време за финален път е приказвал с Байдън.
Това би трябвало да се промени. След 1100 години история, Русия няма да отиде на никое място. И ние също няма да изчезнем. Америка се нуждае от ново водачество, което може да беседва с Русия. Същото важи и за Украйна – и останалия свят, що се отнася до това. Да се надяваме, че този ноември ще даде тази опция.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед62043Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед70976Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед37790Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед20245Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед108535Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371030Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250968Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед225838Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед108535Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед93848Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10789Причините за конфликта сред Съединени американски щати и Русия съгласно Оливър Стоун {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
За шепа американци в цялата страна това, което последва, беше къс миг на катарзис. За тези жалки души, които се бяха проточили през годините на съветската история и нейните лъжливи руски преразкази по пътя си към другояче незначителната по полза просветителна степен, това изглеждаше като неочакван апел за деяние.
Ето един човек измежду най-мразените в Америка, който въвлече света в спор за историческия генезис на Руската федерация. Той даже добави класическия жанр на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР), като хвърли " директория " с архивни документи на своя комплициран посетител.
Повече от всичко, смелото изявление на Тъкър би трябвало да подчертае една явна действителност за американците: ние, като нация, сме рисково непознати с Русия и това незнание излага нашата лична страна на риск.
Тъй като в този момент Сенатът предлага да изпрати още 61 милиарда $ спомагателни пари на данъкоплатците на изток, с цел да продължи войната, и със сигурната загуба на още стотици хиляди животи от двете страни, ние би трябвало да спрем и да вземем това поради.
Крайно време е да се запитаме: какво в действителност вършат Съединени американски щати в Украйна? Как нашето присъединяване служи на нашите жизненоважни национални ползи? И какво тъкмо е мечтаното извънредно положение на тактиката на Съединени американски щати?
Да създадем Америка още веднъж велика тук вкъщи, също включва премахването на минали неточности в чужбина. Това значи да ги заобикаляме в бъдеще, като поддържаме непрекъснат фокус върху личните си национални ползи.
Времето да пазиме границите на другия завършек на света, като подценяваме нашите лични, свърши. Има прекалено много работа и действителна работа за извършване.
Американците заслужават отговорите на тези въпроси и Конгресът би трябвало да стартира да ги изисква.
Как е допустимо жизненоважният народен интерес на Америка да е толкоз безспорно преплетен с нация, която не е съдружник на 6000 благи разстояние?
Защо, в случай че Украйна е толкоз скъп стратегически сътрудник, чистите директни вложения на Съединени американски щати там преди първото навлизане на Русия през 2014 година възлизаха на много под 1 милиард $, а през днешния ден са негативните 131 милиона $?
За отбрана на какви ползи харчим стотици пъти тази сума? Защо си коства да поемем спомагателен дълг, който нямаме реалистична опция в миналото да изплатим, само че ще се трансформира в непрекъснат завещан дълг за всяко бъдещо американско потомство?
Това в действителност ли значи, че нито един бюрократ в Киев няма да загуби работата си и всички пенсии ще бъдат изплащани напълно и в точния момент?
За страдание, в този момент имаме същинска неразбория. Ремонтът й ще изисква спомагателни старания и средства. Както нуждата да се възвърне силата на водачеството на Съединени американски щати, по този начин и да се отговори на моралното обвързване, основано посредством подкрепяне на воденето на най-голямата страна в Европа по пътя към заличаване, изискват Съединени американски щати да не могат просто да се откажат и да си тръгнат.
И въпреки всичко това е по този начин и остават неотложни въпроси: откакто висшият боен пълководец на Украйна към този момент е отхвърлен, има ли някакъв пореден проект за победа?
А що се отнася до спомагателната военна помощ, която може да е нужна за позицията за договаряния и би трябвало да бъде границата на присъединяване на Америка, за какво европейските вноски са толкоз оскъдни спрямо нашите?
Не разчитайте да получите каквото и да било пояснение за това от Джо Байдън, да не приказваме за ясни 10 минути за какво финансирането и ръководството на прокси война в Украйна оказва помощ на хората от Източна Палестина.
Обръщението за положението на Съюза не е планувано до 7 март, последната дата от съвсем век. Ако Байдън не желае да приказва, комисиите на Конгреса би трябвало да извикат неговите чиновници за отговор.
И въпреки всичко Байдън не е единственият, който държи американците в незнание. Въпреки че доста от изказванията на Путин, произлизащи от двучасовото изявление с Тъкър, ще се смятат за откровения и новости, те не би трябвало да бъдат такива. Неговото декларирано предпочитание да откри решение посредством договаряния за Украйна? Абсолютно нищо ново.
Исторически искания към Украйна? Същото. Путин повтори същите тези тематики и изказвания доста пъти през последните две години, да не приказваме за времето след нашествието през 2014 година Те са налични за всеки публицист или анализатор като видео сегменти на уеб страницата на Кремъл. Защо в никакъв случай не сме чували нищо от това?
Каквото и да мислим за него и както и да оценяваме неговата откровеност, Путин не се тормози да изрази мислите си и да изложи позициите на Руската федерация за нейните дейности. Той го прави на съветски, несъмнено.
Въпреки това, всеки, който желае да навлезе задълбочено в проектите на Путин за Анадир, най-близкия град на Русия до Съединените щати, може да стигне до там с едно кликване.
Въпреки това ще бъде предизвикателство да го открием в нашите вести. Когато Путин се насочи към Чукотка предишния месец, на 50 благи от границата на Съединени американски щати, това беше най-близкото приближаване до Съединените щати от срещата му с Барак Обама през 2015 година
Докато беше там, той обикаляше със специфичен арктически офроудър, наименуван „ Хищник “ – съветската дума за " predator ". Най-големият вестник на Аляска загатна ли даже визитата? Не.
Ключовият проблем за политиците в Съединени американски щати е, че разбирането на руснаците изисква време, старания и отдаденост. Опитът да се разбере другата страна, без да се одобряват нейните позиции, е работа, която малко на брой желаят да правят.
Първо, в действителност би трябвало да говорите съветски, с цел да разберете руснаците. Много малко американци го вършат. Разбира се, в случай че някой в Конгреса го прави, това е добре защитавана загадка. По-малко от 0,2 % от американските гимназисти получават каквото и да е образование по съветски език. С изключение на имигрантите, носителите на съветско завещание, научните служащи и тези, подготвени от нашето държавно управление за държавни цели, резултатът е вкоренено незнание за Русия измежду американците.
На собствен ред, това поражда прекалено разчитане на дребен брой специалисти, чиито гледни точки рядко съответстват с ползите на множеството от нас, да не приказваме за гласоподавателите на „ Америка преди всичко “.
Всъщност, както излиза наяве от събитието, множеството от тези гласове са надълбоко обвързани с продължаващите враждебни връзки сред Русия и Съединените щати. Мирът е сложен и не се заплаща. Възпирането излезе с последния аероплан от Баграм.
Когато нашето държавно управление намерено декларира, че задачата му през цялото време е била да нанесе оптималната болежка на Русия и президентът изисква неговият сътрудник, който командва най-големия нуклеарен боеприпас в света, да бъде отхвърлен от власт, това съществено лимитира опциите за дипломация и разговор, като в същото време постанова в гибелта и заличаването. Не е чудно, че Путин споделя на Тъкър, че не може да си спомни по кое време за финален път е приказвал с Байдън.
Това би трябвало да се промени. След 1100 години история, Русия няма да отиде на никое място. И ние също няма да изчезнем. Америка се нуждае от ново водачество, което може да беседва с Русия. Същото важи и за Украйна – и останалия свят, що се отнася до това. Да се надяваме, че този ноември ще даде тази опция.
Превод: СМ
Източник: The American Conservative
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед62043Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед70976Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед37790Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед20245Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед108535Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед371030Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250968Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед225838Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед108535Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед93848Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четениХристо Георгиев10789Причините за конфликта сред Съединени американски щати и Русия съгласно Оливър Стоун
КОМЕНТАРИ