Моля се всеки ден да има утре. Това каза от Франкфурт Петър Хубчев, който води най-важната битка - срещу рака
" Моля се всеки ден да има на следващия ден ". Това сподели от Франкфурт Петър Хубчев, който води най-важната борба - против рака. Той даде изявление за БНР и предаването " РадиоТочка ", в което показа: " В момента съм в една гора, парк, до които пребивавам близо - във Франкфурт. Няма смисъл да се окайвам и обезверявам. Имам един единствен излаз, той е да продължа да извършвам това, което лекарите ми споделят, и да имам шанс. "
Хубчев се лекува в университетската клиника във Франкфурт. Той благодари на фамилията си за силата, поддръжката и грижите към него.
А за благотворителния търг, за дребните жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които провеждат акция, на община Тетевен - той показа: " Малките жестове са най-голямата поддръжка. Имам страхотни другари и родственици. Стилиян Петров и брачната половинка му ни помогнаха извънредно доста в първите дни, откакто чух диагнозата. В миг, в който не знаехме какво да вършим. Послушах Стилиян и разгласих болестта си, макар че в началото не желаех ", показа Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото чувство - да гледа по какъв начин 3-4-годишните деца играят. " Сега разбрах за какво внуците се обичат повече от децата. Само да ги виждам по какъв начин играят пред очите ми, надали има нещо по-велико от това ", добави Хубчев.
Признава обаче, че се тормози за бъдещето на деца и внуци: " Не ми харесват доста от нещата, само че не мога да трансформира нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-хубавия метод, по който ние сме възпитани. ".
" Трябва да демонстрираме по-голямо примирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което вършим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме ", сподели още някогашният народен селекционер и даде за образец мненията за българското състезание. " Ние се изричаме като eдва ли не международни първенци, и то такива имена... към този момент не ги помня ", добави той.
Хубчев разяснява и триумфите в Съединени американски щати през 1994 година и европейското състезание през 1996 година и счита, че по-късно футболът ни е траял по инерция. За образец даде по какъв начин тимове във втора Бундеслига играят домашен мачове пред 50 000 – 60 000 фенове.
" Мое персонално мнение е, ще се осмеля да го кажа, че хората, занимаващи се с хазарт, не са хората, които уреждат мачовете тук или там, напълно други са хората. Хазартът несъмнено оказва помощ. И в Англия са спонсори, те оказват помощ на футбола. Те не са хората, които вредят на футбола. За мен са други хора към футбола. "
Хубчев показа, че няма физическа опция да се върне като треньор.
Хубчев се лекува в университетската клиника във Франкфурт. Той благодари на фамилията си за силата, поддръжката и грижите към него.
А за благотворителния търг, за дребните жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които провеждат акция, на община Тетевен - той показа: " Малките жестове са най-голямата поддръжка. Имам страхотни другари и родственици. Стилиян Петров и брачната половинка му ни помогнаха извънредно доста в първите дни, откакто чух диагнозата. В миг, в който не знаехме какво да вършим. Послушах Стилиян и разгласих болестта си, макар че в началото не желаех ", показа Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото чувство - да гледа по какъв начин 3-4-годишните деца играят. " Сега разбрах за какво внуците се обичат повече от децата. Само да ги виждам по какъв начин играят пред очите ми, надали има нещо по-велико от това ", добави Хубчев.
Признава обаче, че се тормози за бъдещето на деца и внуци: " Не ми харесват доста от нещата, само че не мога да трансформира нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-хубавия метод, по който ние сме възпитани. ".
" Трябва да демонстрираме по-голямо примирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което вършим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме ", сподели още някогашният народен селекционер и даде за образец мненията за българското състезание. " Ние се изричаме като eдва ли не международни първенци, и то такива имена... към този момент не ги помня ", добави той.
Хубчев разяснява и триумфите в Съединени американски щати през 1994 година и европейското състезание през 1996 година и счита, че по-късно футболът ни е траял по инерция. За образец даде по какъв начин тимове във втора Бундеслига играят домашен мачове пред 50 000 – 60 000 фенове.
" Мое персонално мнение е, ще се осмеля да го кажа, че хората, занимаващи се с хазарт, не са хората, които уреждат мачовете тук или там, напълно други са хората. Хазартът несъмнено оказва помощ. И в Англия са спонсори, те оказват помощ на футбола. Те не са хората, които вредят на футбола. За мен са други хора към футбола. "
Хубчев показа, че няма физическа опция да се върне като треньор.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ