Моля, пътниците на полет 1028 от София за Истанбул да

„ Моля, пасажерите на полет 1028 от София за Истанбул да затегнат коланите “. Двигателите стартират да бучат. Двуредният аероплан на Turkish Airlines набира скорост, издига се и след няколко минути заоблените форми на облаците закриват отдалечаващите се правоъгълните контури на българската столица.   По-малко от три часа по-късно излизам от входа на едно от големите летища на Истанбул - Istanbul Havalimani. Там ме чака Волкан – един от 17 000 лицензирани туристически сътрудници в Турция, които приказват над 50 езика и са едно от неповторимите неща, които отличават турската туристическа промишленост, защото всички те са експерти и би трябвало да дават отговор на избрани условия, с цел да могат да правят тази активност.   Поемаме към азиатската част на вековния мегаполис и макар големия трафик малко по-късно към този момент сме отвън рамките на европейския континент.  Кадикьой и „ Кулата на девицата “   Азиатската част на Истанбул предлага доста обаяние за любознателните туристи, а Кадикьой е нейната душа - център на културно многообразие и оживени пазари, на които можете да видите разноцветна палитра от чудновати храни – от лилави маслини и всевъзможни морски блага до махленски сандвич с чревца. Известен в предишното като Халкедон - граница на античното царство Витиния, регионът предлага фериботна връзка до най-известните исторически забележителности, а улиците към фериботното пристанище са цялостни с многофункционални кафенета, съчетаващи в едно книжарници, арт центрове и магазини за сувенири. Барове и заведения за хранене също не липсват, както и улични актьори за тези, които въпреки всичко избират да прекарват вечерите си на въздух.   Какъв е духът на това място ясно демонстрира и легендата за основаването на античния град Византион. В предишното Халкедон е именуван още " Страната на слепите ", а преданията описват, че когато именитият му създател цар Визас дошъл тук, пророк му споделя да основе града си през " земята на слепите ". Виждайки големите логистични преимущества на Златния рог и неговата хубост, той си помислил, че жителите на Халкедон, които до тогава се били открили от европейската част на провлака, са слепи, с цел да не изберат това място. Останалото е история.   А като стана дума за антични митове, то едно от най-впечатляващите места в това отношение е Kız Kulesi, или „ Кулата на девицата “ - емблематична наблюдателна кула край крайбрежията на азиатската част на Истанбул.    Разположена на малко островче в пролива Босфор, кулата в началото е издигната през V в. пр.н.е. като митнически пункт за ръководство на корабите, пътуващи през пролива, и за събиране на налози.  През XII век на дребното островче император Мануил Комнин подрежда построяването на отбранителна конструкция, а след завладяването на Константинопол през 1453 година от султан Мехмед II там е издигната дървена кула, която през идващите епохи служи като фар и място за карантиниране.    Като една от емблематичните забележителности на Истанбул, „ Кулата на девицата “ е възобновена от турското Министерство на културата и туризма с план, почнал през 2021 година, а неотдавна е отворена за туристи.  Разбира се, легендите постоянно съпътстват обстоятелствата, когато приказваме за предишното, и „ Кулата на девицата “ не прави изключение. Една от тях споделя историята на античен крал, на който било предсказано, че неговата щерка ще почине от змийско захапване. За да защищити принцесата, той построил кулата в морето, близо до брега. В последна сметка обаче тя не съумяла да избегне ориста си и била ухапана от змия, която влезнала в нейното леговище в кошница с плодове, донесена от прислужниците ѝ.  Напред към древността   Ако Кадикьой е вратата към предишното на тази историческа област, то Измит е неговото сърце. Затова и ние се насочваме натам. Намиращ се на малко повече от 100 км от Истанбул, централният регион на северозападната провинция Коджаели, индустриалното сърце на Турция, ситуиран в залива Измит в Мраморно море, в древността е бил прочут като Никомедия. Древният град е учреден през 264 година прочие н. е. от витинския цар Никомед I като столица на царството и продължава да бъде такава даже когато то става провинция на Римската империя след 74 година пр.н.е.    Никомедия претърпява своя подем по време на ръководството на римския император Диоклециан, като през този интервал е един от най-големите градове в света.    Съвременният център на града – кварталът Измит, е издигнат директно върху античните структури, а едно от най-заблежителните места там е Археологическия музей на Коджаели.   Музеят се намира в региона, прочут като " Бившата жп гара " в квартал Измит, и съчетава комплекс от историческата постройка на самата гара, ремонтна работилница, воден контейнер и два тютюневи склада. Те са превърнати в изложбени зали, в които са изложени артефакти от палеолита, неолита, елинистическия, римския, източноримския и османския интервал.   Влизаме в двора на Археологическия музей на Коджаели. От едната страна ни посрещат антични фигури на от дълго време забравени законотворци, а от другата – антични колони, на които са записани техните каузи. Забързани да избягаме от слънчевите лъчи ги подминаваме и влизаме в постройката на музея, където като вечен страж стои Херкулес. Или най-малко една от най-запазените негови скулптури, откривани в миналото от археолозите. Потапяме се в прохладата на изложбените здания, всичко е подредено в последователен ред, започвайки от най-античните предмети, открити в този район, които датират от неолита – или отпреди няколко десетки хиляди години.    Първите експонати са направени от обсидиан – камък, сходен на вулканична лава, от който в миналото са изработвани и първите огледала, а Волкан споделя:   „ Следва интервал, в който индивидът стартира да смесва разнообразни минерали и да управлява огъня. Това е доста значим миг, защото потреблението на огъня и управлението му са две разнообразни неща. Да контролираш огъня значи, че можеш да контролираш борбите и освен. Когато ловците и събирачите уседнали, това е станало допустимо, тъй като са се научили да овладяват природата, да обработват земя и да отглеждат животни. Това е дало началото на нова епоха, която е разрешила да достигнем до настоящето си равнище на развиване, и на собствен ред е станало допустимо точно поради преодоляването на огъня, защото то разрешило на тогавашните хора да стартират да основават по-добри сечива “.   Докато продължаваме обиколката разбирам, че на територията на страната има повече от 3 800 антични поселища от елинистичния и римския интервал, а Министерството на културата на Турция си е сложила за цел да открие допустимо най-вече от тях.   На излизане се връщам в действителността с помощта на паметна плоча на бащата на актуалната турска страна Кемал Ататюрк и към този момент знам повода, поради която единствено преди дни Турция означи нов връх от 23 млн. туристи за този летен сезон. Или най-малко една от аргументите. Въпреки вековните разлики сред западната и източната цивилизация, макар дългогодишните вражди и исторически конфликти, белязали лицето на това парченце от Земята, неговите настоящи стопани пазят освен своята история и просвета, само че и тази на всички преди тях. И ще не престават да го вършат, тъй като знаят, че един народ може да върви напред, единствено в случай че знае какво стои зад тила му.   По различен метод казано, узнавам един значим урок – с цел да имаш бъдеще, би трябвало да пазиш и уважаваш предишното, даже то да принадлежи на други култури, нации и хора. Как се случва това? Всеки може самичък да разбере, като извърви Пътя към Витиния.  Иван Гайдаров