Писател: Може би трябва да започнат и тук да падат бомби, за да разберем, че тази война засяга всеки един от нас
Молитвата ми за Украйна е да настъпи обективен мир, в който агресора да се отдръпна и Украйна да възвърне териториите си, които сега са завзети.
Това разяснява пред бТВ писателката Теодора Димова, която неотдавна се върна от Одеса, където показа книгата си с есета " Молитва за Украйна ".
Вчера при визитата си у нас Зеленски сподели по какъв начин той се е трансформирал в международен водач със своята доброжелателност, меродавност, чествост, изясненост и откровеност на фона на което всички познати клишета изглеждаха толкоз неуместно, толкоз несъстоятелно, че обществените мрежи бяха заляти с екстаз към него и гадност към нашия президент, който показваше една проруска позиция от самото начало, разяснява тя.
Преди две седмици бях в Одеса и видях един народ, който не желае и не може да бъде надвит. Една майка ми описа за 17-годишния си наследник, който идва в България и тя желае той да следва у нас, с цел да избегне мобилизацията. И това момче отхвърля изрично да избегне мобилизацията. Представяте ли си какъв дух има в това младо момче,, каква увереност. Много са спокойни, с достолепие одобряват това, което им се случва. Приемат събитията и одобряват, че би трябвало да се бият. Там животът е подобен, какъвто ние не можем да си представим. Сирените вият непрекъснато, к ръвта ти се смразява. Видях 18-годишни деца, които са в униформи и с оръжие, само че които с достолепие си правят работата. Видях този доста хубав град, който има заграждения в центъра си, описа писателката.
Не, хората не ги е боязън. Това се видя и от държанието на Зеленски. Забележете, че той през вчерашния ден не атакува Радев. Напротив. Той се опита да му изясни като на другар, като на сътрудник какво значи да атакуван страната ти и какъв брой е значима помощта в подобен момента. През цялото време той беше доброжелателен и спокоен, разяснява тя.
Нямам никакво пояснение на това за какво част от българското общество счита, че Украйна надали не си заслужава сегашната орис. Не знам какво става в главите на тези хора, само че виждам, че колкото повече време минава, толкоз тази странна структура се затвърждава. Сякаш и тук би трябвало да стартират да падат бомби, с цел да се прояви схващане, да се промени това мислене. Много ми се желае българите да схванат, че тази война визира всеки един от нас, уточни тя.
Това разяснява пред бТВ писателката Теодора Димова, която неотдавна се върна от Одеса, където показа книгата си с есета " Молитва за Украйна ".
Вчера при визитата си у нас Зеленски сподели по какъв начин той се е трансформирал в международен водач със своята доброжелателност, меродавност, чествост, изясненост и откровеност на фона на което всички познати клишета изглеждаха толкоз неуместно, толкоз несъстоятелно, че обществените мрежи бяха заляти с екстаз към него и гадност към нашия президент, който показваше една проруска позиция от самото начало, разяснява тя.
Преди две седмици бях в Одеса и видях един народ, който не желае и не може да бъде надвит. Една майка ми описа за 17-годишния си наследник, който идва в България и тя желае той да следва у нас, с цел да избегне мобилизацията. И това момче отхвърля изрично да избегне мобилизацията. Представяте ли си какъв дух има в това младо момче,, каква увереност. Много са спокойни, с достолепие одобряват това, което им се случва. Приемат събитията и одобряват, че би трябвало да се бият. Там животът е подобен, какъвто ние не можем да си представим. Сирените вият непрекъснато, к ръвта ти се смразява. Видях 18-годишни деца, които са в униформи и с оръжие, само че които с достолепие си правят работата. Видях този доста хубав град, който има заграждения в центъра си, описа писателката.
Не, хората не ги е боязън. Това се видя и от държанието на Зеленски. Забележете, че той през вчерашния ден не атакува Радев. Напротив. Той се опита да му изясни като на другар, като на сътрудник какво значи да атакуван страната ти и какъв брой е значима помощта в подобен момента. През цялото време той беше доброжелателен и спокоен, разяснява тя.
Нямам никакво пояснение на това за какво част от българското общество счита, че Украйна надали не си заслужава сегашната орис. Не знам какво става в главите на тези хора, само че виждам, че колкото повече време минава, толкоз тази странна структура се затвърждава. Сякаш и тук би трябвало да стартират да падат бомби, с цел да се прояви схващане, да се промени това мислене. Много ми се желае българите да схванат, че тази война визира всеки един от нас, уточни тя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ