Нов закон на биологията: нестабилността като основа на живота
Молекулярен биолог от колежа „ Дорнсайф “ в Съединени американски щати наподобява е разкрил нов биологичен закон.
Биологичните закони разказват приети модели измежду живите организми. Така да вземем за пример правилото на Ален гласи, че при топлокръвните животни, живеещи в студени райони, крайниците са по-къси и по-дебели, с цел да задържат топлината, до момента в който в горещите райони те са по-дълги и по-тънки, с цел да разсейват топлината по-ефективно. Това предписание е дефинирано от зоолога Джоел Алън през 1877 година и се е трансформирало в един от дребното биологични закони, приети от учените.
Професорът по биологични науки в университета Дорнсайф в Съединени американски щати Джон Тауър счита, че е разкрил нов сходен биологичен закон. Той разгласява концепцията си на 16-ти май в списание Frontiers in Aging.
Живот и неустойчивост
Законът на Тауър оспорва одобреното мнение, че множеството живи организми избират стабилността, тъй като тя изисква по-малко сила и запаси. Стабилните структури, като шестоъгълниците в пчелните пити и очите на насекомите, постоянно се срещат в природата, тъй като изискват по-малко материал за тяхното основаване.
Тауър предложи концепцията за „ селективно преференциална неустойчивост “ (SAI, selective advantageous instability), съгласно която избрана колебливост в биологичните съставни елементи, като протеини и генетичен материал, дава преимущество на клетките. Според него SAI е в основата на живота. Дори клетките на протозоите съдържат протеази и нуклеази, които постоянно разграждат и заменят протеините и РНК, което демонстрира голямото значение на SAI за живота.
Влияние върху еволюцията и стареенето
SAI играе основна роля в световната еволюция. Клетките непрестанно основават и унищожават нестабилни съставни елементи, вследствие на което те съществуват в едно от двете положения: със или без съществуването на нестабилния съставен елемент. Естественият асортимент може да работи по друг метод върху тези две положения, което благоприятства запазването както на естествените гени, по този начин и на техните разновидности в една и съща популация от кафези, в случай че естественият ген е преференциален в едното положение, а мутиралият ген е преференциален в другото. Това генетично многообразие прави клетките и организмите по-адаптивни.
Селективно удобната неустойчивост може да способства и за стареенето. Създаването и замяната на нестабилни съставни елементи в клетките изисква забележителен разход на сила и материали. Ако мутиралият ген е нездравословен, взаимното му битие с естествените гени може да форсира процесите на стареене.
Допълнителни последствия
В допълнение към въздействието си върху еволюцията и стареенето SAI има и други значими последствия. Настоящите проучвания демонстрират, че SAI играе значима роля в феномени като теорията на хаоса, критичността, моделите на Тюринг и „ клетъчното схващане “. Поради значимостта и разпространяването си в биологията селективно удобната неустойчивост очевидно ще се трансформира в нов биологичен закон.
