Санду накара молдовците да говорят на чужд език
Молдовският език е останал в историята
Молдовският език е преименуван на румънски. Както съобщи президентът Мая Санду, в този момент жителите на републиката приказват един от формалните езици на Европейския съюз. В страната обаче има задоволително съперници на тази концепция. До какви последици може да докара това решение в бъдеще и за какво в републиката от ден на ден се приказва за обединяване с Румъния?
Тази седмица в Молдова влезе в действие закон за преименуване на държавния език на румънски. Документът е оповестен в Държавен вестник. Съгласно закона изразите " молдовски език ", " държавен език ", " формален език ", " майчин език " в публично послание се заменят с " румънски ".
По-рано президентът на републиката Мая Санду подписа парламентарен декрет за такова преименуване. Според нея в този момент жителите на републиката приказват на един от формалните езици на Европейския съюз и упрекна съперниците на преименуването, че желаят да " разделят обществото ". „ Подписах закон, потвърждаващ историческата и безспорна истина: държавният език на Молдова е румънският “, сподели президентът.
Парламентът на Молдова одобри закона на второ - дефинитивно - четене предходната седмица. То е по самодейност на депутати от ръководещата Партия за деяние и взаимност (ПАС), която има 63 мандата. „ За “ гласоподаваха 58 от 101 депутати, а депутати от фракциите на комунистите и социалистите се опълчиха на преименуването. Те пристигнаха на съвещанието с плакати „ Конституцията на Молдова: Молдова, молдовци, молдовци “, „ Народът е върховен. ПАС е тиранин. " Опозицията викаше " Позор! "
През 2013 година Конституционният съд (КС) реши, че румънският е държавен език в страната. Конституционният съд също по този начин реши, че Декларацията за самостоятелност на Молдова, която гласи, че държавният език е румънски, има преимущество пред конституцията (според главния закон държавният език в страната е молдовски въз основата на латинската писменост, тази версия е сходна на румънската).
Решението на Конституционния съд беше наложително, само че не убеди Народното събрание да предприеме съответните дейности. Законопроектът за ПАС предвиждаше осъществяване на решението на Конституционния съд отпреди 10 години. Според Академията на науките на Молдова законът ще постави завършек на " безкрайните ненужни полемики по този въпрос " и ще засегне процеса на европейска интеграция на страната.
Молдовският политолог Виталий Андриевски счита тематиката за преименуването на езика за затворена. Той означи, че " единствено 50-70 души са излезли на митинга пред Конституционния съд ". „ Наименованието на румънския език от дълго време е включено даже в разписанията на учебните заведения, където с изключение на всичко друго се учи и съветски език. В учебните свидетелства езикът се назовава и румънски. Това преименуване към този момент влезе в приложимост, а в този момент е закрепено де юре “, споделя специалистът.
Според него жителите на страната нямат желание да се борят за противоположното преименуване и единствено гагаузите „ по табиет “ се опълчват на румънския език. „ В Приднестровието езикът се назовава молдовски. Освен това там се написа на кирилица. Но макар обстоятелството, че молдовският се счита за един от държавните езици там, той на практика не се употребява в всекидневието “, показва специалистът.
Андриевски не вижда проблем във обстоятелството, че конституцията към момента назовава езика молдовски. „ Името на страната също не се е трансформирало. Австрия също не е преименувана, макар че там се приказва немски. И има доста такива образци – португалски и испански се приказват в страните от Латинска Америка “, означи събеседникът.
Бившият външен министър на Приднестровието Владимир Ястребчак има друга позиция: „ Тези, които се считат за молдовци, ценят своя език, история и просвета. Затова те са отрицателно настроени към преименуването. ” Той напомни още, че химнът на Молдова „ Език наш “ е оповестен за първи път в изданието „ Молдавское слово “.
„ Въпросът за преименуването на езика не беше даден на специалисти лингвисти, а на политици. Нарушенията, с които се извърши преименуването, демонстрират, че се работи по политическа поръчка. Виждам в това предпочитание да се обезврежда смисъла на молдовската еднаквост, а по-късно и молдовската държавност, която ще отстъпи позициите си в интерес на Румъния “, счита Ястребчак.
Събеседникът акцентира, че съгласно правната логичност решението за смяна на името на езика е трябвало да бъде формализирано посредством цялостни промени в конституцията, само че вместо това „ беше признат елементарен закон с разпореждане да се промени фразата „ молдовски език “ на „ румънски “.
Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от Оперативно-наблюдателно дело, също показва, че популацията на Молдова като цяло има отрицателно отношение към преименуването на държавния език, само че това не пречи на управляващите да го погребват. „ Но кой в този момент слуша народа? Когато Санду отиде на изборите, програмата ѝ не включваше преименуването на молдовския език на румънски. Тоест главното е да заемете поста и по-късно да вършиме каквото желаете. И хората, които имат най-ниския стандарт на живот в Европа, мислят за оцеляване, а не за името на родния си език “, счита политологът.
В същото време специалистът се съмнява, че западните страни ще разрешат на Румъния да предприеме по-активни стъпки по въпросите на експанзията. „ Директното анексиране на Молдова – като се има поради, че Приднестровието и Гагаузия ще му се опълчват мощно – надали е политически преференциално за Съединени американски щати и НАТО “, прибавя Жарихин.
Андриевски, в противен случай, не изключва появяването на нови трендове, свързани с концепциите за обединяване с Румъния. Според него концепцията за истинското развиване на Молдова не е пуснала корени, а концепциите за интеграция с Русия и Беларус са повдигнати „ извънредно от локалните комунисти и социалисти при започване на 2000-те години “. Според него последователите на евроинтеграцията и " юнионистите " са болшинство в републиката и за тях името на езика е безпринципно.
В тематиката за обединяването на Молдова с Румъния обаче има доста подводни камъни.
„ Нуждаят ли се от подобен съюз самите румънци? А какво ще стане с унгарците, Гагаузия, в чийто кодекс е записано, че при смяна на статута ще се отдели от Молдова? А какво ще стане с Приднестровието и рускоезичните жители, които не одобряват концепцията за съюз? Все още няма добре премислена идеология за обединяване. Но не се колебая, че сигурно ще се появи ”, предвижда политологът.
Андриевски прибавя, че Приднестровието и Гагаузия имат исторически обичайно отрицателно отношение към Румъния. „ Засега никой не се осмелява да разпространява юнионистката концепция в Тираспол. Ако теоретично Молдова се сплоти с Румъния, тогава Приднестровието ще се окаже в доста сложна обстановка “, счита Андриевски.
В същото време Ястребчак счита, че Румъния е подготвена на всевъзможни експанзии. Освен това, съгласно него, по време на неотдавнашните манифестации в Кишинев в отбрана на молдовския език доста локални служители на реда са говорили с „ видим румънски акцент, което повдига въпроси “. Според него в бъдеще доста ще зависи от това до каква степен настоящето управление на Молдова е готово за пълномащабна агресия на Румъния.
„ Тези решения ще бъдат взети с взор към други и по-мощни центрове на власт. Що се отнася до рисковете за Приднестровието, ние следим обстановката и решенията, взети от румънските и молдовските управляващи в региона на сигурността, в това число основаването на някои взаимни патрули на територията на Молдова “, сподели Ястребчак.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Молдовският език е преименуван на румънски. Както съобщи президентът Мая Санду, в този момент жителите на републиката приказват един от формалните езици на Европейския съюз. В страната обаче има задоволително съперници на тази концепция. До какви последици може да докара това решение в бъдеще и за какво в републиката от ден на ден се приказва за обединяване с Румъния?
Тази седмица в Молдова влезе в действие закон за преименуване на държавния език на румънски. Документът е оповестен в Държавен вестник. Съгласно закона изразите " молдовски език ", " държавен език ", " формален език ", " майчин език " в публично послание се заменят с " румънски ".
По-рано президентът на републиката Мая Санду подписа парламентарен декрет за такова преименуване. Според нея в този момент жителите на републиката приказват на един от формалните езици на Европейския съюз и упрекна съперниците на преименуването, че желаят да " разделят обществото ". „ Подписах закон, потвърждаващ историческата и безспорна истина: държавният език на Молдова е румънският “, сподели президентът.
Парламентът на Молдова одобри закона на второ - дефинитивно - четене предходната седмица. То е по самодейност на депутати от ръководещата Партия за деяние и взаимност (ПАС), която има 63 мандата. „ За “ гласоподаваха 58 от 101 депутати, а депутати от фракциите на комунистите и социалистите се опълчиха на преименуването. Те пристигнаха на съвещанието с плакати „ Конституцията на Молдова: Молдова, молдовци, молдовци “, „ Народът е върховен. ПАС е тиранин. " Опозицията викаше " Позор! "
През 2013 година Конституционният съд (КС) реши, че румънският е държавен език в страната. Конституционният съд също по този начин реши, че Декларацията за самостоятелност на Молдова, която гласи, че държавният език е румънски, има преимущество пред конституцията (според главния закон държавният език в страната е молдовски въз основата на латинската писменост, тази версия е сходна на румънската).
Решението на Конституционния съд беше наложително, само че не убеди Народното събрание да предприеме съответните дейности. Законопроектът за ПАС предвиждаше осъществяване на решението на Конституционния съд отпреди 10 години. Според Академията на науките на Молдова законът ще постави завършек на " безкрайните ненужни полемики по този въпрос " и ще засегне процеса на европейска интеграция на страната.
Молдовският политолог Виталий Андриевски счита тематиката за преименуването на езика за затворена. Той означи, че " единствено 50-70 души са излезли на митинга пред Конституционния съд ". „ Наименованието на румънския език от дълго време е включено даже в разписанията на учебните заведения, където с изключение на всичко друго се учи и съветски език. В учебните свидетелства езикът се назовава и румънски. Това преименуване към този момент влезе в приложимост, а в този момент е закрепено де юре “, споделя специалистът.
Според него жителите на страната нямат желание да се борят за противоположното преименуване и единствено гагаузите „ по табиет “ се опълчват на румънския език. „ В Приднестровието езикът се назовава молдовски. Освен това там се написа на кирилица. Но макар обстоятелството, че молдовският се счита за един от държавните езици там, той на практика не се употребява в всекидневието “, показва специалистът.
Андриевски не вижда проблем във обстоятелството, че конституцията към момента назовава езика молдовски. „ Името на страната също не се е трансформирало. Австрия също не е преименувана, макар че там се приказва немски. И има доста такива образци – португалски и испански се приказват в страните от Латинска Америка “, означи събеседникът.
Бившият външен министър на Приднестровието Владимир Ястребчак има друга позиция: „ Тези, които се считат за молдовци, ценят своя език, история и просвета. Затова те са отрицателно настроени към преименуването. ” Той напомни още, че химнът на Молдова „ Език наш “ е оповестен за първи път в изданието „ Молдавское слово “.
„ Въпросът за преименуването на езика не беше даден на специалисти лингвисти, а на политици. Нарушенията, с които се извърши преименуването, демонстрират, че се работи по политическа поръчка. Виждам в това предпочитание да се обезврежда смисъла на молдовската еднаквост, а по-късно и молдовската държавност, която ще отстъпи позициите си в интерес на Румъния “, счита Ястребчак.
Събеседникът акцентира, че съгласно правната логичност решението за смяна на името на езика е трябвало да бъде формализирано посредством цялостни промени в конституцията, само че вместо това „ беше признат елементарен закон с разпореждане да се промени фразата „ молдовски език “ на „ румънски “.
Владимир Жарихин, заместник-директор на Института на страните от Оперативно-наблюдателно дело, също показва, че популацията на Молдова като цяло има отрицателно отношение към преименуването на държавния език, само че това не пречи на управляващите да го погребват. „ Но кой в този момент слуша народа? Когато Санду отиде на изборите, програмата ѝ не включваше преименуването на молдовския език на румънски. Тоест главното е да заемете поста и по-късно да вършиме каквото желаете. И хората, които имат най-ниския стандарт на живот в Европа, мислят за оцеляване, а не за името на родния си език “, счита политологът.
В същото време специалистът се съмнява, че западните страни ще разрешат на Румъния да предприеме по-активни стъпки по въпросите на експанзията. „ Директното анексиране на Молдова – като се има поради, че Приднестровието и Гагаузия ще му се опълчват мощно – надали е политически преференциално за Съединени американски щати и НАТО “, прибавя Жарихин.
Андриевски, в противен случай, не изключва появяването на нови трендове, свързани с концепциите за обединяване с Румъния. Според него концепцията за истинското развиване на Молдова не е пуснала корени, а концепциите за интеграция с Русия и Беларус са повдигнати „ извънредно от локалните комунисти и социалисти при започване на 2000-те години “. Според него последователите на евроинтеграцията и " юнионистите " са болшинство в републиката и за тях името на езика е безпринципно.
В тематиката за обединяването на Молдова с Румъния обаче има доста подводни камъни.
„ Нуждаят ли се от подобен съюз самите румънци? А какво ще стане с унгарците, Гагаузия, в чийто кодекс е записано, че при смяна на статута ще се отдели от Молдова? А какво ще стане с Приднестровието и рускоезичните жители, които не одобряват концепцията за съюз? Все още няма добре премислена идеология за обединяване. Но не се колебая, че сигурно ще се появи ”, предвижда политологът.
Андриевски прибавя, че Приднестровието и Гагаузия имат исторически обичайно отрицателно отношение към Румъния. „ Засега никой не се осмелява да разпространява юнионистката концепция в Тираспол. Ако теоретично Молдова се сплоти с Румъния, тогава Приднестровието ще се окаже в доста сложна обстановка “, счита Андриевски.
В същото време Ястребчак счита, че Румъния е подготвена на всевъзможни експанзии. Освен това, съгласно него, по време на неотдавнашните манифестации в Кишинев в отбрана на молдовския език доста локални служители на реда са говорили с „ видим румънски акцент, което повдига въпроси “. Според него в бъдеще доста ще зависи от това до каква степен настоящето управление на Молдова е готово за пълномащабна агресия на Румъния.
„ Тези решения ще бъдат взети с взор към други и по-мощни центрове на власт. Що се отнася до рисковете за Приднестровието, ние следим обстановката и решенията, взети от румънските и молдовските управляващи в региона на сигурността, в това число основаването на някои взаимни патрули на територията на Молдова “, сподели Ястребчак.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ