Молба към медиите, които дискутират климатичните промени. Отнесете се сериозно.

Молба към медиите, които дискутират климатичните промени. Отнесете се съществено. Дебатът в България е на нивото на дебата по други места на света от 2008 ма година. Можем да се подтиснем от този факт, само че по-добре да го приемем и опитаме да го преодолеем. Това разяснява в обществената мрежа някогашният министър на Министерство на околната среда и водите в служебното държавно управление на Марин Райков Юлиан Попов, преди този момент зам.-министър на същото ведомство, публицист и публицист.

Канете и се консултирайте с способени хора. Настоявайте да говорите с университетски лица с съответна подготовка. Не професор по екология или доцент по лунната повърхнина. Академичните лица по принцип се дърпат от изявленията, тъй като вие настоявате за безапелационни изказвания, по опция с катастрофични или тайни изводи. Никой сериозен академик не приказва по този метод. Консултирайте се със съществени източници. Доверете се на НАСА, Харвард, Кеймбридж, MIT, списания от рода на Nature или медии от вида на ББС, Economist, FT, не се доверявайте на инцидентни или тайни блогове или на медии от вида на ПИК или Breitbart.

Няколко изказвания, свързани с климата, които на пръв взор звучат разумно и ще срещнете в близост, само че са неведнъж оборени, обяснени и, почтено казано са през днешния ден израз на непросветеност, неинформираност или непочтеност. Не им се хващайте, без значение, че те може да са лайк генератори.

1. Климатът постоянно се е променял. Ами Малката ледена ера? В Гренландия са расли палми. Нищо извънредно не се случва.
2. Имало е и по-високи нива на СО2 в геологическата история на Земята. (Особено малоумен мотив.)
3. Слънцето и вулканите имат по-голямо влияние върху климата.
4. Прогнозите не се сбъднаха.
5. Да чуем и другото мнение. (И да противопоставим тайна доктрина на 100те или 10000 топ университети в света, тъй като е друго мнение.)
6. Нищо не можем да създадем. Малки сме, да не се борим с Бог.
7. Малко по-топло няма да е неприятно. С какво може да ни навреди 1 или 2 градуса.
8. Промяната на климата има своите положителни страни. Шотландия ще стане винен регион, в Сибир ще гледат банани.
9. Става дума за пари, лобисти наливат големи суми. (Кои лобисти? Производители на слънчеви панели размазват огромните петролни компании?)
10. Учените на Организация на обединените нации са политически стимулирани. (В Организация на обединените нации няма учени.)

Трябва ли да се съгласяваме без да се съмняваме? Разбира се, че не. Нека се съмняваме във всичко, само че дано се позоваваме на съществени източници в подозренията и дебатите си.

Има ли въпреки всичко спор за климата и има ли разнообразни възгледи?

О, да. Има. Няколко от въпросите към които се водят люти диспути:

1. Решение ли е изсмукването и съхранението на СО2?
2. Решение ли е геоинженерството?
3. Каква е икономическата цена на климатичните промени? Изключително забавен спор.
4. Каква е икономическата цена на битката с тях? Също доста забавен спор.
5. Какъв да е салдото сред смегчаване и акомодация?
6. Възможно ли е да сменяем газа със зелен водород и биогаз?
7. Каква е ролята на биомасата?
8. Решение ли са биогоривата?
9. Какви са съпътстващите изгоди, или вреди, от другите решения.
10. Какви ще са районните климатични промени?

Има още доста диспути, несъгласия и неясноти, само че това е може би положително начало за образован диалог. И оставете Грета Тунбърг на мира.