Защо японците ядат торта на Коледа
Мократа шоколадова торта може би не е първото ястие, което ни идва на разум към Коледа, само че в Япония тортата по това време е традиция. Въпреки, че по-малко от 1% от популацията се разпознава като християнско, коледното забавление е необятно публикувано в островната страна. Има пребогато Дядо-Коледовци на улицата, декорация, коледни дръвчета, светлини и дарове за децата. Но нищо не подклажда по този начин коледното въодушевление у локалните, както коледната торта. Вездесъщият десерт е изработен от кръгли блатове, покрити с бита сметана, с ягоди сред пластовете и от горната страна. Десертът е толкоз емблематичен, че даже можете да видите като емоджи в смарт телефоните на хората.
Коледа за първи път се появява в Япония през 16 век, когато в страната идват християнски мисионери от Португалия. Но празникът не се популяризира в своята съвременна форма в продължение на няколкостотин години до 70-те на 19 век, когато магазини в Токио като Maruzen (верига книжарници) стартират да подреждат витрините си с коледни украси и да продават вносни приветствени картички. През десетилетията преди Втората международна война Япония наподобява към този момент подготвена за американски културен взрив. Чарли Чаплин посещава страната през 1932 година, първите професионални бейзболни тимове в Япония стартират съревнование, а Бейб Рут идва на турне и даже е посрещнат от стотици хиляди почитатели. Консуматорството е във напредък – само че е насила да отстъпи, когато имперска Япония се включва във Втората международна война. Скоро лозунгът „ Луксът е зложелател “ може да се види на всички места.
Преди войната японските лакомства попадат в две огромни категории. Вагаши (японските сладки) са по-традиционният тип, подготвен от бобова паста и ориз на прахуляк като са доста леко подсладени. От другата страна бяха йогаши (западните сладки), които включват неща като шоколадови бонбони, приготвени с редки съставки като мляко и масло. Да ядеш Йогаши е симптом на благосъстояние, статус и модерност – само че по време на войната те са съвсем невъзможни за намиране. През 1944 година заради дефицит на храна завършва формалното систематизиране на захарта от японското правителство; до 1946 година междинното количество захар, употребявано от един човек за една година, е единствено 0,2 кг, което се равнява на към четири кенчета Кока Кола.
След края на Втората международна война Съединени американски щати окупират Япония от 1945 до 1952 година През този интервал Върховният главнокомандващ на икономическите и научни подразделения на Съюзническите сили формулира и основава редица стопански политики, въодушевени от по този начин нареченият Нов курс на Рузвелт, с цел да подкрепи възобновяване на инфраструктурата на страната. След като стопанската система на Япония стартира да се възвръща, потреблението на захар още веднъж се усилва. Масово създаваните карамели и шоколади сходни на йогаши последователно пълнят супермаркетите, сочейки за повишение на националния стандарт на живот. От средата на 50-те до 60-те години на предишния век десертите се създават със скорост пет пъти по-голяма от преди войната, а създадените торти са 2,5 пъти повече. Както написа културният антрополог Хидейо Конагая: „ Осезаемото повишение консумация на сладкиши, нормално шоколадови бонбони, отбелязва един тип психическо достижение, откакто имаме поради всеобщия апетит няколко десетилетия по-рано. “
Самата торта също е мощно алегорична, съгласно Конагая. Кръглата й форма припомня на други обичайни японски сладкиши, до момента в който бялото се свързва с ориза. Червеното пък е цветът, който отблъсква злите духове и се смята за удобен, когато се комбинира с бяло, както е на националния байрак.
Тортата е разпространявана от японската сладкарска компания Fujiya, само че софтуерният прогрес е това, което направи допустимо всеобщото й произвеждане. По-ранните блатове бяха намазани с маслен крем, защото тази глазура не изискваше изстудяване. Но когато множеството семейства стартират да разполагат персонални хладилници, се употребява по-вкусната прясна бита сметана. Що се отнася до ягодите, те бяха рядка и скъпа стока до края на Втората международна война, след което оранжериите и новите селскостопански технологии ги вършат налични и през по-студените зимни месеци. Подобно на сметаната и захарта, ягодите символизират икономическия прогрес. Днес тези плодове са известни и в други десерти, само че най-емблематичната им приложимост към момента е в коледната торта.
