Ако вместо Луната, спътник ни беше някоя планета
Можете ли да си го визиите? Как щеше да наподобява нощното небе, в случай че вместо Луната, спътници на Земята бяха останалите планети от Слънчевата система… Нека за миг оставим настрани размишленията върху за гравитацията и климатичните промени, а просто да си пофантазираме благодарение на графичен редактор:
За тези, които са не запомнили, това е Луната. И пълнолунието наподобява по този начин:
А това е нощното небе с Меркурий, вместо с Луната. Като цяло, размерите на двете небесни тела са съвсем идентични, тъй че измененията не са доста забележими.
Червената планета Маерс е по-голяма от Луната и нейното зарево стои някак си злокобно.
Приятелката на Марс – Венера е доста ярка планета, по тази причина нощта с Венера ще бъде светла като ден.
Тайнственото синьо зарево на Нептун припомня на нощна лампа в детска стая. Не е ли уютно?
А ето го и Уран. Той е по-светъл от Нептун и повърхността му е „ по-чиста “.
Сатурн е огромна и несъмнено красива планета. Може би детската фантазия за надпревари по пръста на Сатурн ще придобие осезаеми контури.
Гигантът Юпитер е по-голям 40 пъти от Луната. Само си представете, че вместо звездите щяхте да се любувате на неговия ландшафт, защото щеше да закрива съвсем цялото небе.
Но може би е най-добре, че точно Луната е наш натурален сателит. Фундаменталните закони на Вселената са идеални със своята акуратност – съгласете се, че е по-спокойно и безвредно да се радваме на далечните звезди, без да се опасяваме, че подобен огромен мъж като Юпитер, няма да ни притегли към себе си, поради мощната си гравитация. И, несъмнено, за нищо на света не си даваме сантименталните разходки под Луната. А и някак си не звучи добре парчето „ Сатурн спи “. Така че си пофантазирахме и това ни е задоволително.
