Елизабет след "Игри на волята": За стратегиите, хейта, Андрей и обичта на хората
Можете ли да повярвате, че едно момиче на 21 година, високо 155 см и тежащо сред 42 и 46 кг. не просто ще стигне до финалите на „ Игри на волята “, а и по пътя си ще в профил огромни здравеняци, потвърдили се в своите сфери? Защото Елизабет направи точно това. Джуджи, както я назоваха в племето на Шампионите/Жълтите, направи същински героизъм и напълно справедливо се подреди измежду най-хубавите този сезон. Но знаете ли, че тя напълно не си е представяла, че може да стигне толкоз надалеч? Кое ѝ беше най-трудно в Игрите, по какъв начин понесе целия хейт против нея и каква е истината за нея и Андрей и Морунов? Поговорихме си с Елизабет и се получи в действителност страховит диалог:
Мислиш ли, че вие, Бойците, си изиграхте добре картите с всички жълтици, които имахте в последната седмица?
Смятам, че по най-хубавия метод си изиграхме картите, защото най-после всичко беше all in. Изпратихме Приключенци един против различен, Бойците играхме един до друг. Дори на последния съвет и Морунов ни оказа помощ и считам, че направихме една доста добра отборна игра.
Ти самата вярваше ли, че ще стигнеш толкоз напред в „ Игри на волята “?
Честно казано не. Не съм влезнала в Игри на волята да стигам чак толкоз напред. Исках да видя до каква степен мога да стигна. Мислех си, че ще стигна почти до борбата с кануто, против Кремена. Това беше един месец игра, мислех си, че толкоз ще оцелея в Игрите. Изненадах се от себе си, само че след това и грошовете доста повлияха на играта.
Виж още: Борис след " Игри на волята ": За новия житейски опит, вегетарианството и хейтърите
Кое ти беше най-трудно в Игрите?
Най-трудно ми беше на Плажа на Отшелника, когато бях сама една седмица. Колкото и да си квалифициран, е мъчно. Аз съм на 21 година, в никакъв случай не съм се сблъсквала с такива обстановки. Беше ми мъчно в самотата, там времето не минаваше. Това ми беше най-трудно – не толкоз гладът, а фактът, че бях сама.
А по какъв начин минаваха дните ти там?
Честно казано на Реката ненапълно привикнах с битовите условия и то още първоначално. То в действителност няма условия, би трябвало да се учиш да се справяш с всичко. На Плажа самотата и това, че не знам какво се случва най-вече ми влияеха душевен. Денят ми минаваше в спане. Спах денем, вечер ми беше мъчно, тъй като ме е боязън от тъмното. Ходих за миди, по-късно ги варих и ги хапвах. Наблизо имаше папур, ядох и от него.
Когато се завърна измежду участниците, се видя, че беше отслабнала ужасно доста. Имаш ли визия какъв брой тъкмо смъкна?
Като цяло влязох много готова в предаването, към 46 кг. Но толкоз слаба, колкото като се върнах от Плажа на Отшелника, не се бях виждала. Предполагам, че тогава съм била към 42 кг. Бях свалила и мускулна маса, на борбата след завръщането ми нямах никаква мощ. Наистина се удивлявам на Мартин, който толкоз време е изкарал там. Този човек е воин! Уникален човек е той!
Виж още: Рабухчиев след " Игри на волята ": За последната борба, благотворителността и бъдещия живот в Катар
Ти беше измежду дребното участници, които очевидно приказваха за тактиката си и това ти донесе постоянен хейт. Но отвън тактиките има ли нещо персонално сред теб останалите участници. Например сред теб и Красима?
За Красима единственото, което бих споделила, е, че пред и зад камерите не е един и същи човек. Приключвам тематиката до тук.
Относно стратегиите… влязох с концепцията, че ще играя играта със тактики, тъй като колкото и да си здрав и квалифициран, постоянно има игра, на която можеш да отпаднеш, както беше тази с кануто и Кремена. Идеята е да не вървиш на толкоз доста елиминации, въпреки че аз се скъсах да отивам на елиминации. Влязох с тази концепция, че ще играя на тактики и като че ли, че ходя на война, само че пък открих другари. Във втория стадий на играта ми говорех за тактики, само че истината е, че не ги мислех и не ги изпълнявах. На процедура с грошовете можех доста пъти да направя едно или друго, само че се появиха другарствата, за които съм доста признателна. Това в действителност е и най-хубавото нещо, което се случи – другарството. Та колкото и да мислиш тактики, нещата се объркаха. Но пък съм удовлетворена, че по този начин се получиха нещата.
На няколко пъти към този момент загатна за другарствата. Това ли е най-голямото нещо, което съумя да вземеш от „ Игри на волята “?
Аз съм човек, който няма доста религия на хората. Просто я изгубих. Имам доста малко другари и дребен кръг към мен, на които имам вяра. Не съм вярвала, че в такава игра ще мога да вярвам на другите. Накрая просто споделих на останалите да ме предлагат, в случай че желаят. До такава степен бяхме близки. Чувствам се спечелила от това. Ние се събираме съвсем всяка вечер дружно да гледаме епизодите на Игрите, изкарваме си доста хубаво. Това са хора, които и на открито са ми показвали, че на тях мога да разгадавам.
Мислиш ли, че беше разбрана вярно от феновете?
Мисля, че хората одобряват тази игра не като игра, каквато е, а като спортно съревнование. Това в действителност е едно шоу. Не мисля, че хората схващат моите тактики и моята игра. Не осъждам никого за неприятните мнения, всеки има право на мнение. Колкото хора не ме харесват, толкоз ме и харесват. Получавам неповторими мнения и известия. Смятам, че даже да вляза още веднъж в Игрите, отново ще играя със тактики. За мен това е по-умното. Аз не мога да се съпоставям с мъж 190 см и 90 кг. на някоя борба. Затова би трябвало да си интелигентен, освен мощен.
Виж още: Морунов след " Игри на волята ": Съжалява ли за нещо, какво мисли за Елизабет и има ли жена до себе си
Но и Неделчо чертаеше тактики, само че пък към него като че ли нямаше подобен хейт. Да не би да става въпрос за някакъв тип сексизъм?
Не, не мисля, че има сексизъм. По-скоро хората не го чакаха от мен. Той влезе с тази поръчка, а аз не го споделих това първоначално. Според мен хората се обърнаха против мен, когато победих Мартин, тъй като той в действителност е воин и всички доста го харесваха. За мен също беше сложен миг. Но аз на този плаж доста мислих и тогава си споделих, че ще се завърна с проект. Макар че проектите се объркаха.
Какво ново научи за себе си?
Научих, че не съм от желязо. По-студен човек съм и постоянно одобрявам нещата не чак толкоз прочувствено. В „ Игри на волята “ разбрах, че ми пука за доста неща и съм сензитивна. Най-важното, което научих, е че би трябвало да ценим това, което имаме. Вътре разбрах по какъв начин някои хора живеят в действителност – без храна и вода. Дори на Стопанството поставят доста труд, с цел да имат храна. Не съм от богато семейство, само че имам покрив над главата си, имам храна, имам си родители, брат и това е най-хубавото нещо на света. Разбрах, че това би трябвало най-вече да оценявам от всичко.
Наскоро забелязахме, че ти заключи профила си в Instagram, смъкна и видеата си от TikTok за известно време. Защо се получи по този начин?
Бяха разгласили остарелия ми телефонен номер и в един миг телефонът стартира да ми звъни непрестанно. Хората просто желаеха да си приказват с мен. Но по едно време имах по 40-50 пропуснати позвънявания до обяд. В един миг просто не можех да пребивавам обикновено, тъй като не знаех на кого да подвигам – дали е нещо по работа, или не. И всички на всички места ми пишеха. Това ме натовари, а аз обичам свободата и персоналното пространство. Не бях привикнала на подобен интерес. Отидох да си сменя номера. Тогава взех решение да си умря малко и от обществените мрежи и да не бъда „ Елизабет от „ Игри на волята “ за малко, а да си бъда аз. Тогава си упражнявах на мира, усещах се доста добре. Исках да си умря душевен.
Виж още: Вальо след " Игри на волята ": Защо е желал да разпадне Приключенците, за Светата троица и гаджетата
Много се изписа за връзки сред теб и Андрей, сред теб и Морунов. Каква е истината?
Истината е, че аз схващам Андрей като по-голям брат. Аз му имах безпределно доверие в Игрите, дружно играхме. Навън също ме поддържа. Той си има жена и дете, аз съм в отлични връзки и с тях. Никога не сме прекрачвали някаква граница, а ни считам, че е показано, че може такава граница да бъде прекрачена.
Относно Морунов – също сме другари! Не мога да схвана за какво хората от нищо вършат нещо. Може би, тъй като не споделям за персоналния си живот.
Със сигурност доста хора те разпознават по улиците. Как реагират, като те видят?
Аз съм изумена от реакциите. Аз да вземем за пример си вървя по тротоара, а на улицата кола набива спирачки, хората стопират по средата на улицата, с цел да се снимаме, стартират да ми викат. Онзи ден на пазара скандираха „ победител “. Тичат към мен хора с листчета за подпис. Не съм го очаквала това в никакъв случай! Очаквах, че ще има интерес, само че не и чак толкоз огромен.
В навечерието на коледните празници сме, ти персонално по какъв начин ще прекараш празниците?
Празниците постоянно ги посрещам по един и същи метод и той е дружно със фамилията ми. Събираме си се. Аз съм християнка и съм доста вярваща. Дори в „ Игри на волята “ разбрах, че вярата значи доста за мен.
Изображение: Красена Ангелова
Игри на волята
