Можете ли да ни разкажете какво се е случило с

...
Можете ли да ни разкажете какво се е случило с
Коментари Харесай

Защо не се помним, когато сме много млади – обясняват учените

Можете ли да ни разкажете какво се е случило с вас в ранното ви детство? Какъв е най-ранният ви спомен и на какъв брой години сте били тогава? Трябва да се означи, че множеството хора имат усложнения да си спомнят единствено дребни изрезки от ранното си детство, да вземем за пример, когато са били на към три, четири или пет години. С какво е обвързвано това и за какво не си спомняме себе си, когато сме били още доста дребни деца?

Изследванията на Шели Макдоналдс

В едно от своите изследвания Шели Макдоналд (психолог от Нова Зеландия) взема решение да разбере за какво децата имат неприятни мемоари за себе си в детството и от какво тъкмо зависи това. За да задачата, тя организира опит, в който вземат участие новозеландци от друг генезис (европейски и азиатски), в това число и представители на коренното население на страната — племената маори. В резултат на това е допустимо да се откри, че представителите на азиатските страни си спомнят детството си най-зле, защото приблизително първите мемоари от детството им в тази група се появяват едвам след четири години и половина.

Хората от европейските страни може би си спомнят малко по-добре какво им се е случило през първите години от живота. Повечето от тях съумяват да си спомнят някои житейски епизоди, започвайки от три години и половина. Но най-хубавата памет в това отношение е владеене на представителите на племената маори. Оказва се, че приблизително те могат да приказват за обособени обстановки, които са им се случили, когато са били още на две години и половина.

Психологът Шели Макдоналд изясни това, като сподели, че коренното население на Нова Зеландия има доста богата джука просвета, чиято специфичност е акцентът върху събития, случили се в предишното. Представителите на племената маори обръщат доста внимание на минали събития, което сигурно се отразява на прочувствената атмосфера в семейство, където порастват дребните деца.

Стрес и връзка с родственици

Подобни изследвания са извършени и в други елементи на света. Например, италианският психолог Федерика Артиоли организира серия от изследвания, включващи поданици на Италия. Тя е съумяла да разбере, че участниците в опита, които са живели в огромни фамилии с баби и дядовци, лели и чичовци, могат да опишат доста повече за това какво им се е случило в ранното детство, в сравнение с тези, които са били отгледани единствено от татко и майка.

В същото време най-ярките мемоари от този интервал са забавните истории и приказки, които са им разказвали родителите и най-близките родственици. Освен това, стресът може да повлияе и на образуването на паметта. В края на краищата, децата, чиито родители са се развели, когато даже не са били на шест години, си спомнят доста по-добре ранното си детство.

Каква би могла да е повода?

Учените и психолозите към момента спорят за точните аргументи по отношение на неприятната памет при децата. Някои считат, че това е разследване от бързото разбиране на информацията, която детето попива „ като гъба “ в ранните години. В резултат на това по-новите мемоари се „ презаписват “ в паметта ни върху по-старите. Други изясняват това с незадоволителното равнище на развиване на паметта при дребните деца. Зигмунд Фройд също е изразил забавна доктрина. Той предложил термина „ детска амнезия “. Според него точно това е повода за неналичието на ясни мемоари от първите години от живота ни.

Източник: kaldata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР