Можеше... ЦСКА можеше да победи в Разград. Защото до 75-ата минута

Можеше, трябваше, щеше...

Можеше...

ЦСКА можеше да победи в Разград. Защото до 75-ата минута стоеше по-добре на терена. Създаде положителни положения за гол и беше задължен да означи най-малко един. Убеден съм, че в случай че гостите бяха повели в резултата, щяха да си тръгнат с трите точки. Но отличната реакция на вратаря на " орлите " при удара на Греъм Кери от фаул не разреши това. През втората част още веднъж Кери не трябваше да пада за дузпа, а да продължи. За да пристигна разковничето - Георги Йомов можеше просто да подаде топката на оставения безусловно самичък покрай вратата Феде Варела, а не да работи самостоятелно. Трудно аржентинецът би пропуснал да се разпише. Не е вярно всички да сочат с пръст единствено Йомов, тъй като в действителност при Стойчо Младенов това бе един от дребното му слаби мачове. Но пък не игра на равнище точно против Лудогорец. Което тежи...

Трябваше...

Определено основният арбитър на мача Георги Кабаков трябваше да изгони от терена с червен картон Клод Гонсалвеш. Халфът плачеше да поеме прибързано към душовете най-малко два пъти, само че Кабаков или го достраша, или просто не изиска да отсъди вярно. Щеше да е скандално да му спестят и трети червен картон, и Станислав Генчев реши да размени грубия си в тази среща футболист. Трябваше " армейците " да работят като професионални играчи при корнера и да спрат офанзивата на Лудогорец, която докара до дузпата. Но се изложиха и провокираха гнева върху себе си на Стойчо Младенов и почитателите.

Щеше...

ЦСКА несъмнено щеше да се трансформира във любимец за купата при триумф в Разград. Дори равенството беше задоволително, тъй като напълно скоро Лудогорец ще гостува на " Армията ". Но с футбол от последните 20-ина минути първенец не се става. Повече беше нужно, доста повече. Защото толкоз искрено слаб и нерешителен Лудогорец " алените " надали скоро ще срещнат. " Орлите " натрупат самочувствие от успехите си над ЦСКА и си мисля, че ще са по-добре игрово по време на мача в София, който следва.

Можеше, трябваше, щеше...

Все по този начин пишем и приказваме за ЦСКА в последно време. Само нека не се скъса нишката сред треньор и футболисти. Защото Младенов ги нахвали съществено след мачовете с Осиек и Виктория, изцяло предстоящо. Сега, още по-очаквано ги разкритикува. Тези момчета, всеки един от тях, би трябвало да седне, да се плесне в главата и да разбере къде е попаднал, в какъв клуб. ЦСКА имаше златен късмет да нападна чаканата към този момент 12 години купа №32 още през днешния ден. Забелязвате, наеи - " имаше ", отново приключва на " ше "... Тъжно е за почитателите, най-много за тях. И за притежателите. Особено за двама от тях - Христо Стоичков и Гриша Ганчев. Които в този момент сигурно са с горчив усет в устата. Те не заслужават това, което получиха от тима. И всички тези момчета, и девойки, които пропътуваха дългия път до Разград, с цел да поддържат за следващ път любимците си. Те са им длъжници. Дълговете се натрупат, а все по-рядко играчите връщат малко като положителни игри и паметни победи. От през днешния ден ЦСКА или потегля нагоре, или ще продължим да си приказваме за тима по този начин - на " ше "...