Можеше да се предполага, че публиката на подобно събитие, и

Можеше да се допуска, че публиката на сходно събитие, и то – в четири дни от седмицата, ще бъде аудитория на посивелите глави, спомнили си за клуб „ Поколения ”, за съботните евъргрийни на „ Втория ” /етаж на Балкантурист/, на възпитаните в музикална хармония и усет към свободата.

Оказа се, че ДНК-то на габровеца в действителност е мощно и че Дикси джазът е един от неговите белези. Основният принос на плана за Седмица на джаза в Габрово е доказателствот, че усетът към артистичната свбода е сполучливо предаден някак си и на по-младите /но не и подрастващите, за жалост/. И любовта към диксиленда живее в по-младите глави, а може би – и сърца.Тук, обаче има едно НО. Защото отсъствието на Суинг-дикси бенд Габрово от десетилетие и половина значи освен по-беден културен плакат. Означава последователно изтъняване на нишката, която свързва малцината ценители с необятната аудитория, бъдещите музиканти – с техните подиуми и като цяло – новите генерации с благосъстоянието на музикалното завещание.
След 26 годишно спиране, едно читалище - „ Будителите 2017 “ направи сполучлив опит за възобновление на Международния джаз фестивал в Габрово. Първият габровски Swing Dixie Week се случи като централно събитие за общността, и даже за музикалния живот в страната. Няма да е пресилено, в случай че го оценим като едно от събитията на годината. Четири концертни вечери с интернационално присъединяване в две от тях, забавни и пълнокръвни откъм обстоятелства и тълкования лектории, архивни фрагменти, снимки, джаз за деца, рисунки на деца, които отразяват чувството им за джаз и музиката изобщо..... И показване новата книга на Владимир Гаджев.
Цялото това многообразие единствено по себе си е амбициозна стратегия. Но цената й се мери не с широтата на културните тълкования, а с качественото равнище, реализирано във всяко от извършените събития, с всички участници, с метода на реализация. И най-важното – с въздействието върху публиката. Swing Dixie Week изведе на улицата и събра в емблематичния за града квартал „ 6-ти сектор “ и на градския площад стотици, а може би и над хиляда фенове и участници. Сред тях не толкоз посивели глави, колкото зрели хора в сериозна възраст, с построени усети и желания, млади родители и съвсем деца, чиито слушалки всекидневно дънят в ушите им напълно разнообразни музикални рефрени... Най-щастливи бяха децата с техните спонтанни танци. Само поради тях си заслужаваше. И единствено поради тях музикалната просвета на габровци се нуждае от проверка и самобитен жанров рестарт.
Снимки: Община Габрово
Всякакви всеобщи събития в града и край него най-често минават в такт седем осми. Чудесно е да гледаш млад хора, усвоили комплицираните стъпки на националния танц в толкоз модерните в последно време клубове. Би ли било допустимо паралелно с тях да се появят школи, или класове за суинг танци? Твърде утопично за Габрово, като се има поради, че тук няма джаз групировка, пленена от горещите ритми. И е тврде подозрително да се появят млади музиканти, които да се посветят на джаза в града на Рачо Ковача. Макар в предишното да ги е имало. Музикална среда и аудитория се основава с поредна работа, която тук и в този момент се опитваме да възраждаме, вместо да продължаваме.

Въпрос на персонален възторг е селекцията на доктор Павлина Хинкова, която съумя да притегли в афиша на този първи интернационален Суинг Дикси Фестивал имена като Ray Gelato - един от най-ярките представители на класическия шоуменски джаз; Swing’it Dixieband - една от най-атрактивните джаз обединения в Норвегия и Европа, Stigma Swing Dixie Band от Гърция – другарски бенд на габровския джаз и персонално на Манол Цоков.

Една от задачите на плана на читалище „ Будителите ”, спечелил финансовата поддръжка на Община Габрово посредством Прогрма „ Култура ”, е да се възроди традицията на дикси джаза в Габрово в името на културната еднаквост на града и репутацията му на културен център. Мащабното четиридневно събитие в дните от 25 до 28 август я реализира безапелационно.

Не единствено изненадващо многочислената локална аудитория посредством директно присъединяване, само че и музикалната общност, която битува на надрегионално равнище, се потопи в преживяването, наречено суинг дикси джаз. Макар и за няколко дни образът на града се промени и той изглеждаше доста по-млад, доста по-жив и оживен. Сърцето на Габрово се извърши с въодушевление – заразяващо, сгряващо, обещаващо..... От тук и напред във времето това заричане е и желание. Фестивалът се вписва директно в дълготрайната културна визия на Габрово, обвързвана с кандидатурата му за Европейска столица на културата през 2032 година и той би трябвало да продължи. Дали с годишни издания, или като биенале, е въпрос на разбор. Включително финансов.

Финансирането на самодейността с обществени средства посредством Програма „ Култура ” /на горната граница на позволеното за един проект/, се оказа по-малко от половината, належащо за осъществяване на всички планувани действия, които подсигуряват цялост, успеваемост и смисъл на начинанието. Това потвърждава, че лимитите на локалната културна самодейност са прекомерно ограничаващи и габровската община, като максимален филантроп на културни събития в общността, няма потенциала да ги надвиши – нито финансово, нито креативен, нито органзационно. А събитието Swing Dixie Week излезе отвън нормалните мащаби. Духът на ранноамериканският жанр се настани в тесните улички на Шести сектор и сподели, че културната последователност е по-жилава от предстоящото и съществува опция за идването на нови генерации музиканти и нова аудитория, възпитана в духа на дикси джаза - знак на артистична независимост и нововъведение. Последното може да звучи малко идилично, само че....!? Нима през 1965 година, когато в Габрово се основава първият следвоенен джаз клуб в България, нещата са изглеждали по друг метод? Това е извънредно самоуверено за времето си начинание, поради политическата и културна конюнктура. Основател на клуба е Манол Цоков, „ визионер, който не просто вкарва джаза в града, а го трансформира в духовна и музикална среда на живот, трайно го вписва в хумористичния и карнавален дух на града ”.

Манол Цоков залага на дикси джаза като първа стъпка в образованието на младите музиканти – тъй като е благозвучен, наличен, само че и учи на импровизация, реципрочност и лоялност към общите ползи и желания. И тъй като няма потребност да откриваме топлата вода, от модерна позиция изборът на суинг диксиленда като основа на фестивала, е допустимо най-вярното решение. Джаз фестивалите, изключително тези с интернационално присъединяване, притеглят туристи и профилирана аудитория, фенове на изкуството. В този смисъл самодейността на НЧ „ Будителите 2017 ” открива нов капацитет за града, като притегля нетипичен до този миг туристически запас. Няма данни за резултата от отминалото събитие - до каква степен то притегля нови туристи, или ги връща в Габрово, само че по принцип икономическият му резултат би трябвало да е позитивен за общността. По своя темперамент Swing Dixie Week e също по този начин платформа за интернационално културно съдействие и свърза Габрово с европейската и международната културна сцена.

И тук – втората огромна изненада на събитието. Тя се показва в мощната дарителска и доброволческа поддръжка на бизнеса и жителите. Почти 40 компании и физически лица подариха средства за задачите на фестивала, подариха труд, материали и машиночасове в размер, който надвиши веднъж и половина привлечените по Програма „ Култура ” средства. Обективността изисква да признаем, че без този първначално обезпечен от Община Габрово „ трамплин ”, начинанието просто нямаше да се състои. Десетки помагаха с всевъзможни жестове – от раздаването на флаери и минерална вода до построяването на нова сцена и осветяване в двора на читалището. Участваха младежи, пенсионери, предприемачи, дребни бизнесмени, корпоративни донори. За да покажат, че е допустимо. Че има по какъв начин силата да се насочи в една посока, персоналните усети и желания да останат в сянка и че българнът, в частност габрвецът, не се е отчуждил от общото дело. Този образец открехва вратата на меценатството в облстта на културата, от което толкоз имаме потребност.

С няколко думи и вместо резюме най-после:

* Международният джаз фестивал на Габрово бе възобновен, като седмица на джаза с името „ Swing Dixie Week “.

*Габрово, като пионер в българския джаз, се завърна на международната джаз карта със събитие, кото надгради и обогати една застрашена от изгубване традиция.

*Създаден бе нов културен артикул, който стъпва на музиката като повсеместен език на междукултурния разговор и който може да се развива дълготрайно, като носи стопански и духовни изгоди за общността.

*Габрово направи още една крачка за одобряването на града като музикална, културна и туристическа дестинация в народен и интернационален мащаб. Осъщественf бе интернационално културно съдействие.

*Към музиката, традициите и културата на Габрово и света бе приобщена млада аудитория. Програмата се осъществя и посредством просветителни форми, като в същото време поддържа млади създатели.

*Фестивалът e образец за културна децентрализация и удостоверява, че огромни и стойностни културни фестивали са вероятни отвън столицата.

*Събитието предизвика и насърчи дарителството, доброволчеството и предприемчивостта на локалните поданици, открехна вратата за меценатството.

*Подпомогна културното развиване на града като претендент за Европейска столица на културата.