Георги Атанасов: Премиерът Петков е абсолютно прав, националната кауза няма нищо общо със свастиката…
Можеше да се чака, защото подправената приказка за „ Царя Обединител “ към този момент три десетилетия циркулира като една от основните идеологеми на Прехода. С ясната цел за вътрешна и външна приложимост. Зя някои реванш, за други бизнес. Хубаво, но за какво толкоз бързо народът се разочарова от Симеон(чо) и неговите 800 дни? За сметка на това евентуално единственият „ невръстен цар “ републикански министър председател ни завеща своя бодигард Бойко Борисов. И то за дълго и болезнено…
И по този начин, оня ден министър-председателят Кирил Петков прескочи до Скопие, изрече едно-две обикновени съждения от историческия буквар, а по-късно се развихри стихия в чаша вода, може и … „ лозова ракия Тиквеш “. Младият министър председател, който надали се е занимавал в Канада с българската историческа драма, сподели просто и ясно: в интервала на Втората международна война в Европа е властвал Фашизмът и България не е изключение в подтекста на комплицираните връзки със „ Северна Македония “. Какво не е правилно? Само че, като по команда на амбразурата наскачаха щатни „ патриоти “, дежурни, платени тролове и даже Бойко Борисов и неговият комсомолец Георг Георгиев…
А в какво се състои прегрешението на Кирчо, че дори го изтипосват като народен изменник преди толкоз доста „ кириякстефчовци “ от разнообразни цветове? Впрочем, в този момент нервността е напряко шизофренична, защото и полуграмотни „ гербисти “, и сякаш образовани модернисти от евро-атлантическия бранш се чудят по какъв начин да изиграят постановката по постановка но „ Хем оная работа еди-къде си, хем душата в парадайса! “. Уви, не става…
Премиерът Петков е безусловно прав, тъй като националната идея няма нищо общо със свастиката. Не знам дали е изследвал Историята или не, само че той удари право в „ десетката “ с изказването си за „ благия “ български фашизъм. Поднасям му откровените си почитания, защото от три десетилетия насам родната политическа класа се прави на паднала от небето и повлича след себе си лековерната, профан и маргинализирана аудитория. В тази тенденция не вършат изключение и пишман „ левите “ представители, явно и те необразовани или подвластни. Как по този начин до момента никой от елита на „ Позитано “ №20 не сложи акцентите върху проблема за България на Кобургите сред двете международни войни? Май наследството на тройния сътрудник Андрей Луканов към момента е настоящо? Какво имам поради при прочита на Историята?
Първо – България в действителност не е тотално фашистка страна за разлика от нацисткия Райх. Даже Италия е характерен случай поради мощната лява опозиция. У нас липсва всеобща партия с идеология като тази на Хитлер, като се изключи сектите към Александър Цанков и Христо Луков, а въпреки това болшинството от народа е с леви, русофилски настройки. В армията са налице мощни антимонархически, антигермански и про-комунистически трендове. В същото време финансовият хайлайф в лицето на именития банкер Атанас Буров искрено работи за идеята на Англия и Съединени американски щати, т.е. за съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики.
Второ – без да е всеобщ, корпоративен и формализиран от Конституцията, българският фашизъм е институционализиран във Властта, изключително откакто София публично се причислява към Тристранния пакт сред Германия, Италия и Япония на 1 март 1941 година
Трето – трагикомичната война, оповестена в името на „ Негово Величество “ против Съединени американски щати и Англия, е доказателство за цялостната взаимозависимост на София от Берлин. Тоест, от нацизма!
Четвърто – от горното закононарушение на „ цвета на нацията “ произтичат жестоките англо-американски бомбардировки над София и страната през зимата на 1943-44, провокирали хиляди човешки жертви, маскирани в последно време под прашния килим на Историята и … целесъобразността. А може би „ началниците “ крият неуреден грях към нас? Тоест, или тук е имало фашистко ръководство, или „ демокрацията “ е била агресор?
Пето – държавното управление на Кобургите, докарали две национални произшествия на България около двете международни войни, постанова стопроцентово фашисткия Закон за отбрана на страната (ЗЗД), по който евреите са накичени с жълти звезди. По същата разпоредба са избивани и обезглавявани против парична премия съперници на режима. В това число и беззащитни деца, дами и старци…
Шесто – западните съдружници на Сталин от Лондон и Вашингтон нито за секунда не оспорват сателитния статут на България в нацистката Система в Европа и затова подкрепят „ шумкарите “ и поддържат Народния съд след 9 септември 1944 година
Седмо – бутафорният „ Цар Обединител “ влиза в Скопие, Западните околности и Беломорието под знака на Свастиката и това няма нищо с националния блян от Балканската война. Елементарно – българската администрация в „ етническото землище “ е наложена под егидата на нацисткия Райх, а не със силата на победоносното българско оръжие. Тоест, нищо общо с епопеите в Одрин и Каймакчалан.
Осмо – имагинерната „ българска власт “ в „ новите земи “ е разобличена от обстоятелството на депортирането към концлагерите на повече от 11 000 евреи от Македония, върху които София явно не е имала никаква пълномощия. Тоест, още веднъж стигаме до подаръка от Фюрера за „ същинския ариец “ Борис III, пристанал на фамилната си татковина по образеца на своя татко Фердинанд. Слава богу, ловкият политик Борис Сакс-Кобурггота е задоволително интелигентен, с цел да не изпрати армия на Източния фронт. От натурализъм или от боязън, само че заслужава добра дума.
Девето – по какъв начин по този начин в България не е имало фашистко ръководство в интервала 1941-44, откакто до края на 70-те години нашата страна изплащаше тежки репарации, заверени от Вашингтон и Лондон, на окупираните и от наши войски Югославия и Гърция?
Десето – националната идея, Гоце, Даме и Яне, българската душа на Македония са едно, а зверствата на окупационния корпус под знака на свастиката в Беломорието, по долината на Вардар и в Западните околности са напълно друго. Даваме ли си сметка, че през есента на 1941 година нашите военни избиват над 3000 индивида, вдигнали въстание в региона към Драма против българската власт, докарана от нацистка Германия?! Или и това е било в името на националното обединяване? А след това се чудим за какво етническите българи на юг от Беласица и Родопите не желаят да чуят за Майката-родина?! Не в този момент, а от седем десетилетия…
И, хайде да не се агитираме за руска власт с причини за трети клас. Българският корен на Македония не предстои на коментар и би трябвало да се пази непременно от всяко държавно управление в София. В същото време Историята заслужава справедлив прочит. И по тази причина, колкото и да ми е мъчно да го изрека като потомък на български бежанци от Воден и Серес, фашисткото по Тристранен пакт държавно управление на „ Царя Обединител “ е нанесло непоправими вреди на националната идея. А министър председателят Кирил Петков няма никаква виновност за трагичната национална орис. Той чисто и просто установи обстоятелствата. Така, както една моя родственик от Скопие преди две десетилетия ме шамароса с репликата: „ Бугарският фашистки офицер ме удари, тъй като не изпълних негова заповед, а бях бременна… “.
Български, но командирован от нацистка Германия да й пази фланга! Иди след това обяснявай за Цар Самуил, братя Миладинови, Гоце, Охрид, Битоля и „ Железния светилник “. Друга тематика е за какво към днешна дата повече от 200 000 „ северномакедонци “ имат BG-тапии за Европа, до момента в който при преброяването отвъд Осогово и Беласица са се припознали под 1500 българи…
Георги Атанасов
И по този начин, оня ден министър-председателят Кирил Петков прескочи до Скопие, изрече едно-две обикновени съждения от историческия буквар, а по-късно се развихри стихия в чаша вода, може и … „ лозова ракия Тиквеш “. Младият министър председател, който надали се е занимавал в Канада с българската историческа драма, сподели просто и ясно: в интервала на Втората международна война в Европа е властвал Фашизмът и България не е изключение в подтекста на комплицираните връзки със „ Северна Македония “. Какво не е правилно? Само че, като по команда на амбразурата наскачаха щатни „ патриоти “, дежурни, платени тролове и даже Бойко Борисов и неговият комсомолец Георг Георгиев…
А в какво се състои прегрешението на Кирчо, че дори го изтипосват като народен изменник преди толкоз доста „ кириякстефчовци “ от разнообразни цветове? Впрочем, в този момент нервността е напряко шизофренична, защото и полуграмотни „ гербисти “, и сякаш образовани модернисти от евро-атлантическия бранш се чудят по какъв начин да изиграят постановката по постановка но „ Хем оная работа еди-къде си, хем душата в парадайса! “. Уви, не става…
Премиерът Петков е безусловно прав, тъй като националната идея няма нищо общо със свастиката. Не знам дали е изследвал Историята или не, само че той удари право в „ десетката “ с изказването си за „ благия “ български фашизъм. Поднасям му откровените си почитания, защото от три десетилетия насам родната политическа класа се прави на паднала от небето и повлича след себе си лековерната, профан и маргинализирана аудитория. В тази тенденция не вършат изключение и пишман „ левите “ представители, явно и те необразовани или подвластни. Как по този начин до момента никой от елита на „ Позитано “ №20 не сложи акцентите върху проблема за България на Кобургите сред двете международни войни? Май наследството на тройния сътрудник Андрей Луканов към момента е настоящо? Какво имам поради при прочита на Историята?
Първо – България в действителност не е тотално фашистка страна за разлика от нацисткия Райх. Даже Италия е характерен случай поради мощната лява опозиция. У нас липсва всеобща партия с идеология като тази на Хитлер, като се изключи сектите към Александър Цанков и Христо Луков, а въпреки това болшинството от народа е с леви, русофилски настройки. В армията са налице мощни антимонархически, антигермански и про-комунистически трендове. В същото време финансовият хайлайф в лицето на именития банкер Атанас Буров искрено работи за идеята на Англия и Съединени американски щати, т.е. за съдружниците на Съюз на съветските социалистически републики.
Второ – без да е всеобщ, корпоративен и формализиран от Конституцията, българският фашизъм е институционализиран във Властта, изключително откакто София публично се причислява към Тристранния пакт сред Германия, Италия и Япония на 1 март 1941 година
Трето – трагикомичната война, оповестена в името на „ Негово Величество “ против Съединени американски щати и Англия, е доказателство за цялостната взаимозависимост на София от Берлин. Тоест, от нацизма!
Четвърто – от горното закононарушение на „ цвета на нацията “ произтичат жестоките англо-американски бомбардировки над София и страната през зимата на 1943-44, провокирали хиляди човешки жертви, маскирани в последно време под прашния килим на Историята и … целесъобразността. А може би „ началниците “ крият неуреден грях към нас? Тоест, или тук е имало фашистко ръководство, или „ демокрацията “ е била агресор?
Пето – държавното управление на Кобургите, докарали две национални произшествия на България около двете международни войни, постанова стопроцентово фашисткия Закон за отбрана на страната (ЗЗД), по който евреите са накичени с жълти звезди. По същата разпоредба са избивани и обезглавявани против парична премия съперници на режима. В това число и беззащитни деца, дами и старци…
Шесто – западните съдружници на Сталин от Лондон и Вашингтон нито за секунда не оспорват сателитния статут на България в нацистката Система в Европа и затова подкрепят „ шумкарите “ и поддържат Народния съд след 9 септември 1944 година
Седмо – бутафорният „ Цар Обединител “ влиза в Скопие, Западните околности и Беломорието под знака на Свастиката и това няма нищо с националния блян от Балканската война. Елементарно – българската администрация в „ етническото землище “ е наложена под егидата на нацисткия Райх, а не със силата на победоносното българско оръжие. Тоест, нищо общо с епопеите в Одрин и Каймакчалан.
Осмо – имагинерната „ българска власт “ в „ новите земи “ е разобличена от обстоятелството на депортирането към концлагерите на повече от 11 000 евреи от Македония, върху които София явно не е имала никаква пълномощия. Тоест, още веднъж стигаме до подаръка от Фюрера за „ същинския ариец “ Борис III, пристанал на фамилната си татковина по образеца на своя татко Фердинанд. Слава богу, ловкият политик Борис Сакс-Кобурггота е задоволително интелигентен, с цел да не изпрати армия на Източния фронт. От натурализъм или от боязън, само че заслужава добра дума.
Девето – по какъв начин по този начин в България не е имало фашистко ръководство в интервала 1941-44, откакто до края на 70-те години нашата страна изплащаше тежки репарации, заверени от Вашингтон и Лондон, на окупираните и от наши войски Югославия и Гърция?
Десето – националната идея, Гоце, Даме и Яне, българската душа на Македония са едно, а зверствата на окупационния корпус под знака на свастиката в Беломорието, по долината на Вардар и в Западните околности са напълно друго. Даваме ли си сметка, че през есента на 1941 година нашите военни избиват над 3000 индивида, вдигнали въстание в региона към Драма против българската власт, докарана от нацистка Германия?! Или и това е било в името на националното обединяване? А след това се чудим за какво етническите българи на юг от Беласица и Родопите не желаят да чуят за Майката-родина?! Не в този момент, а от седем десетилетия…
И, хайде да не се агитираме за руска власт с причини за трети клас. Българският корен на Македония не предстои на коментар и би трябвало да се пази непременно от всяко държавно управление в София. В същото време Историята заслужава справедлив прочит. И по тази причина, колкото и да ми е мъчно да го изрека като потомък на български бежанци от Воден и Серес, фашисткото по Тристранен пакт държавно управление на „ Царя Обединител “ е нанесло непоправими вреди на националната идея. А министър председателят Кирил Петков няма никаква виновност за трагичната национална орис. Той чисто и просто установи обстоятелствата. Така, както една моя родственик от Скопие преди две десетилетия ме шамароса с репликата: „ Бугарският фашистки офицер ме удари, тъй като не изпълних негова заповед, а бях бременна… “.
Български, но командирован от нацистка Германия да й пази фланга! Иди след това обяснявай за Цар Самуил, братя Миладинови, Гоце, Охрид, Битоля и „ Железния светилник “. Друга тематика е за какво към днешна дата повече от 200 000 „ северномакедонци “ имат BG-тапии за Европа, до момента в който при преброяването отвъд Осогово и Беласица са се припознали под 1500 българи…
Георги Атанасов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ