Можем ли наистина да разберем какво се случва в обществото ни?
Можем ли в действителност да разберем какво се случва в обществото ни през днешния ден? Това е въпрос, на който дава отговор в спекулация на “Нашият ден “ по БНР антропологът и етнолог Мина Христова.
Тя счита, че хората могат да бъдат еднообразно откровени или неискрени както в обществените мрежи, по този начин и отвън тях. Не можем да сложим хората в тъкмо избрана група, защото груповите идентичности, в които участваме, са голям брой и се преплитат. Според нея в обществото сме това, което е обществено желателно да бъдем.
Какво ни приказват публичните сигнали?
Случаят в Белград да вземем за пример може да е сигнал за нещо по-дълбоко. Може би тематиката е изконсумирана като подготвен артикул, целящ нормализирането на тематиката, единствено че в друго общество.
Как ни въздейства груповата памет?
Според нея груповата памет за социализма е още жива в дребните разкази на хората. Има хора, които са били щастливи в този режим и такива, които не са били щастливи. В обществото има доста огромен слой митология, която се репродуцира.
“Към множеството демаркационни линии, които разделят българското общество, се прибавя и тази “, споделя тя.
Тя счита, че хората могат да бъдат еднообразно откровени или неискрени както в обществените мрежи, по този начин и отвън тях. Не можем да сложим хората в тъкмо избрана група, защото груповите идентичности, в които участваме, са голям брой и се преплитат. Според нея в обществото сме това, което е обществено желателно да бъдем.
Какво ни приказват публичните сигнали?
Случаят в Белград да вземем за пример може да е сигнал за нещо по-дълбоко. Може би тематиката е изконсумирана като подготвен артикул, целящ нормализирането на тематиката, единствено че в друго общество.
Как ни въздейства груповата памет?
Според нея груповата памет за социализма е още жива в дребните разкази на хората. Има хора, които са били щастливи в този режим и такива, които не са били щастливи. В обществото има доста огромен слой митология, която се репродуцира.
“Към множеството демаркационни линии, които разделят българското общество, се прибавя и тази “, споделя тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




