Учени твърдят, че могат да управляват светкавиците
Можем ли да хванем гръмотевица благодарение на устройство за разстройства в небето? Учени настояват това и техният дизайн на „ тракторна греда “ (tractor beam – в научната фантастика предполагаем лъч сила, който може да се употребява за пренасяне на обекти като галактически кораби или задържането им неподвижно), може да понижи една от най-големите аргументи за пожари.
Слабо захранваните небесни лазери биха могли да оказват помощ за пренасочване и да понижат интензивността на ударите на мълнията. Плюс това, лазерът, който го зарежда, е надалеч по-малко мощен от предходните планове, което значи, че е доста по-малко рисков и доста повече вероятен за потребление.
Ето по какъв начин работи: Учените учат светкавичните модели и се договарят за някои авансово измислени пътища, които ще причинят минимум щета и ще пренасочат ударите на мълнии от най-сухите или по различен метод най-уязвимите места. След това те „ грундират “ въздуха благодарение на слабомощен лазер, който води графенови частици по дължината на лъча си.
Лъчът от поглъщащи светлината частици е мълниеносен магнит и също така понижава интензивността на разряда. Това, споделят откривателите, съставлява „ ефикасен метод за задействане, хващане и ориентиране на електрически разряди във въздуха “.
Това проучване се основава на съществуващите познания за това по какъв начин лазерите могат да бъдат употребявани за влияние върху мълнията. Това е по този начин, тъй като мощните лъчи основават тип плазмопровод във въздуха – като засяване на облаци за дъжд, линията на плазмата притегля гръмотевица към нея и даже катализира изхвърлянията, с цел да могат да бъдат следени.
„ Такова фотоионизиране обаче, провокирано от непосредствено оптично поле, изисква доста висока активност на оптичното поле. Използването на такива лазерни лъчи с висока мощ може да ограничи обсега на приложенията. „
Представете си два лазерни лъча един до различен и те наподобяват еднообразно. Но до момента в който единият е толкоз парещ, че прибавя енергизирани йони към действителните атоми и молекули, от които е изработен въздухът, само че изискващ доста огромна мощ, другият е като незабележим шиш, който естествено подравнява избрани частици в лъча.
Лъчът с графен реализира същите цели, споделят откривателите. „ Нашият метод не разчита на фотойонизацията “, споделят те. „ Вместо това ние локално направляваме междинния свободен път на електрони в околния въздух и приспособяваме изискванията на електрическия пробив. “
Той не работи единствено с графен – откривателите предизвикват бъдещи изследвания върху други материали, както железни, по този начин и не. Всъщност даже не се нуждае единствено от права линия. „ Тук използвахме индивидуален вихров транспортен лъч и показахме благоприятни условия по права линия “, изясняват те.
„ Нашият метод обаче е използван и за по-сложни сюжети. По-специално, ние предвиждаме ориентиране на електрически разряди по комплицирани триизмерни пътеки в околния въздух с потреблението на голям брой пространствено модулирани лъчи, в това число лъчи, разпространяващи се по извита траектория. Освен това предлаганата от нас техника се отнася до атмосфери с друг газов състав и / или равнище на налягане. „
Публикувано в Popular Mechanics.




