Пектинът в дюлите чисти токсините
Можем да съхраним плодовете чак до Коледа
Д-р Людмила Емилова
Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Дюлята, която у нас е доста известна, е не толкоз известна за необятната част фенове на плодове по света. Тя е единственият представител на цялостен жанр (Cydonia) на семейство Розови (Rosales). Растението води своето начало от гористи и скалисти местности в Югоизточна Азия, откъдето през Древна Елада и Рим е пренесено и в Европа. Дюлята има качеството да се приспособява при необятен набор разлики във факторите на околната среда. Понася добре както по-сух, по този начин и по-влажен климат. При развъждането си не се третира с химически препарати и това усилва скъпите й качества за здравето.
Дюлята съставлява същинска бомба от витамини и други потребни субстанции. Съдържа провитамин А, витамини С, Е, В1, В6 и РР. Тя е един от плодовете с най-високо наличие на пектин, и несъмнено, е по-добрият избор от приемане пектин на прахуляк, тъй като цялата дюля е богата още и на калий, калций, магнезий, желязо, незаменими органични киселини, етерични масла и други открити и неоткрити от науката скъпи съставки.
Комбинацията от огромно количество аскорбинова киселина (витамин С) и пектин прави дюлята отличен адсорбент. С нея може да очистите организма си от тежки метали и разнообразни токсини. Плодът има потвърден резултат и за предварителна защита при атеросклероза, тромбоза и други съдови проблеми. Заради високото наличие на фибри дюлите са добър избор за хората, които желаят да отслабнат и да задържат трайно резултата.
Те имат необятно приложение в националната медицина. Прясно изцеденият сок от добре узрели дюли е бил известен като противовъзпалително деяние. Плодът се употребил като дейно средство против анемия. Предците ни са го ползвали за възстановяване на апетита, против бодърствуване и обща изнемощялост. Чай от дюлеви листа се предлага за преодоляване притъпите на астма. От сърцевината на плодовете може да се подготви извлек против кашлица, като при варенето се прибавят и счукани орехи, дружно с черупките. Лично аз съм го приготвяла за моите деца и внуци.
Семената на дюлята са богати на минерали, само че би трябвало да сме деликатни с тях. Съдържат амигдалин, постоянно именуван витамин В17, който в огромни дози може да е отровен. Същата е обстановката и със семките на ябълката, крушата и други
Дюлята, като всички плодове, е най-полезна, откъсната от дървото и съхранена вярно. Като късна годишна продукция в градината, жълтите плодове не престават да зреят и след прибирането си и може да се употребяват през цялата зима. Подобно на мушмулите, райските ябълки, бананите, авокадото, кивито, под влияние на ензимите, съдържащи се в тях, покачват наличието на плодови захари и целулозата им омеква. Доузряващите дюли носят лек, прелестен мирис в пространствата за предпазване и доста свежо въодушевление в ледените дни.
Според вкусовите си качества дюлите са или със тръпчив усет, или по-сочни. За директна консумация предлагам втория тип, а от другите може да си приготвим смути, чай, свеж сок, да ги изпечем без захар и други Към зелените листа на смутито вместо банан или ябълка е добре в зимния сезон да се прибави дюля. Вкусът е доста пресен и зареждащ. При потреблението е значимо да знаем, че поради съществуването на дъбилни субстанции обаче тя работи запичащо. За това я предлагам в менюто на пациенти със синдром на елементарно дразнимото дебело черво. При тежък продължителен запек тя би трябвало да се заобикаля. Може да включим дюли още веднъж след излекуването му посредством плодолечение и хидроколонтерапия.
Не инцидентно в рецептите на неповторимия български врач Петър Димков този плод се комбинира с мед, с цел да се избегне поява на запек. Димков показва въз основа на наблюденията си, че суровият дюлев сок оказва помощ против възпаления на устната празнина, а също и при упорити повърхностни рани. Той дава препоръки и за приготвянето на леден извлек от дюли, като се употребяват семенните елементи за прекъсване на кашлица и общо подсилване.
Изпитани в хиляди случаи, идващите предписания са извънредно потребни, въпреки и непретенциозни. Към тях бих прибавила и още няколко от националната традиция, своя опит и споделеното от пациенти.
1. Нарязана на едри части дюля се сварява до омекване в малко вода, без захар, с прибавени няколко зрънца карамфил и парченца канела. Пациенти с диабет пият тази вода и се усещат добре. Известно е, че гликемичният показател на дюлите е 35, а гликемичният товар – 4. Това ги прави подобаващи и за хората със захарна болест, несъмнено, при умерена консумация.
2. По-сочна дюля се настъргва или пасира, прибавят се лимонен сок, малко мед и канела.
3. Семената, дружно с „ кутийките ”, на 5-6 дюли се накисват с чаша вода (изворна или Канген) и се оставят за 3-4 часа на стайна температура. Приема се на дребни порции денем за прекъсване на упорита кашлица. Семената би трябвало да остават цели, тъй като при раздробяването им се отделя отровното вещество глюкозид. Природата го е вложила, с цел да пази от вредители носителя на нов живот – семенцето. В естествена среда от него може да се роди нова дюля и ние да се радваме на плодовете й и да черпим здраве от нея.
Правилно съхранена, дюлята може да ни радва в прясно положение даже на коледната софра. Все отново, множеството хора избират да я употребяват, когато е минала термична обработка. Заради високото наличие на пектин, който е общоизвестен с желиращите си свойства, главното приложение на дюлята е при изработка на разнообразни типове конфитюри, сладка и мармалади, само че изсушените плодове са и прелестна основа за подготвяне на ошаф. Съветът ми е да се употребява с преимущество той, тъй като в сладката има вложена доста захар, нездравословна за здравето.
Естествено узрели под златните есенни лъчи на слънцето, дюлите са потребен антиоксидант и имуностимулатор за положително здраве през идващите студени месеци.
Рецепта
Пудинг от сушена дюля
Продукти:
50 г резени сушена дюля,
100 г пресни фурми,
1 кафена лъжичка брашно от рожков,
ванилия на усет
180 мл вода
Приготвяне:
Всички съставки се смилат във високоскоростен блендер до приемане на плътна и гладка примес. При нужда можем да прибавим в допълнение малко вода.
Рецептата е на Веселин Станков – консултант-сътрудник в медицинския център на доктор Емилова.
Д-р Людмила Емилова Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.
Дюлята, която у нас е доста известна, е не толкоз известна за необятната част фенове на плодове по света. Тя е единственият представител на цялостен жанр (Cydonia) на семейство Розови (Rosales). Растението води своето начало от гористи и скалисти местности в Югоизточна Азия, откъдето през Древна Елада и Рим е пренесено и в Европа. Дюлята има качеството да се приспособява при необятен набор разлики във факторите на околната среда. Понася добре както по-сух, по този начин и по-влажен климат. При развъждането си не се третира с химически препарати и това усилва скъпите й качества за здравето.
Дюлята съставлява същинска бомба от витамини и други потребни субстанции. Съдържа провитамин А, витамини С, Е, В1, В6 и РР. Тя е един от плодовете с най-високо наличие на пектин, и несъмнено, е по-добрият избор от приемане пектин на прахуляк, тъй като цялата дюля е богата още и на калий, калций, магнезий, желязо, незаменими органични киселини, етерични масла и други открити и неоткрити от науката скъпи съставки.
Комбинацията от огромно количество аскорбинова киселина (витамин С) и пектин прави дюлята отличен адсорбент. С нея може да очистите организма си от тежки метали и разнообразни токсини. Плодът има потвърден резултат и за предварителна защита при атеросклероза, тромбоза и други съдови проблеми. Заради високото наличие на фибри дюлите са добър избор за хората, които желаят да отслабнат и да задържат трайно резултата.
Те имат необятно приложение в националната медицина. Прясно изцеденият сок от добре узрели дюли е бил известен като противовъзпалително деяние. Плодът се употребил като дейно средство против анемия. Предците ни са го ползвали за възстановяване на апетита, против бодърствуване и обща изнемощялост. Чай от дюлеви листа се предлага за преодоляване притъпите на астма. От сърцевината на плодовете може да се подготви извлек против кашлица, като при варенето се прибавят и счукани орехи, дружно с черупките. Лично аз съм го приготвяла за моите деца и внуци.
Семената на дюлята са богати на минерали, само че би трябвало да сме деликатни с тях. Съдържат амигдалин, постоянно именуван витамин В17, който в огромни дози може да е отровен. Същата е обстановката и със семките на ябълката, крушата и други
Дюлята, като всички плодове, е най-полезна, откъсната от дървото и съхранена вярно. Като късна годишна продукция в градината, жълтите плодове не престават да зреят и след прибирането си и може да се употребяват през цялата зима. Подобно на мушмулите, райските ябълки, бананите, авокадото, кивито, под влияние на ензимите, съдържащи се в тях, покачват наличието на плодови захари и целулозата им омеква. Доузряващите дюли носят лек, прелестен мирис в пространствата за предпазване и доста свежо въодушевление в ледените дни.
Според вкусовите си качества дюлите са или със тръпчив усет, или по-сочни. За директна консумация предлагам втория тип, а от другите може да си приготвим смути, чай, свеж сок, да ги изпечем без захар и други Към зелените листа на смутито вместо банан или ябълка е добре в зимния сезон да се прибави дюля. Вкусът е доста пресен и зареждащ. При потреблението е значимо да знаем, че поради съществуването на дъбилни субстанции обаче тя работи запичащо. За това я предлагам в менюто на пациенти със синдром на елементарно дразнимото дебело черво. При тежък продължителен запек тя би трябвало да се заобикаля. Може да включим дюли още веднъж след излекуването му посредством плодолечение и хидроколонтерапия.
Не инцидентно в рецептите на неповторимия български врач Петър Димков този плод се комбинира с мед, с цел да се избегне поява на запек. Димков показва въз основа на наблюденията си, че суровият дюлев сок оказва помощ против възпаления на устната празнина, а също и при упорити повърхностни рани. Той дава препоръки и за приготвянето на леден извлек от дюли, като се употребяват семенните елементи за прекъсване на кашлица и общо подсилване.
Изпитани в хиляди случаи, идващите предписания са извънредно потребни, въпреки и непретенциозни. Към тях бих прибавила и още няколко от националната традиция, своя опит и споделеното от пациенти.
1. Нарязана на едри части дюля се сварява до омекване в малко вода, без захар, с прибавени няколко зрънца карамфил и парченца канела. Пациенти с диабет пият тази вода и се усещат добре. Известно е, че гликемичният показател на дюлите е 35, а гликемичният товар – 4. Това ги прави подобаващи и за хората със захарна болест, несъмнено, при умерена консумация.
2. По-сочна дюля се настъргва или пасира, прибавят се лимонен сок, малко мед и канела.
3. Семената, дружно с „ кутийките ”, на 5-6 дюли се накисват с чаша вода (изворна или Канген) и се оставят за 3-4 часа на стайна температура. Приема се на дребни порции денем за прекъсване на упорита кашлица. Семената би трябвало да остават цели, тъй като при раздробяването им се отделя отровното вещество глюкозид. Природата го е вложила, с цел да пази от вредители носителя на нов живот – семенцето. В естествена среда от него може да се роди нова дюля и ние да се радваме на плодовете й и да черпим здраве от нея.
Правилно съхранена, дюлята може да ни радва в прясно положение даже на коледната софра. Все отново, множеството хора избират да я употребяват, когато е минала термична обработка. Заради високото наличие на пектин, който е общоизвестен с желиращите си свойства, главното приложение на дюлята е при изработка на разнообразни типове конфитюри, сладка и мармалади, само че изсушените плодове са и прелестна основа за подготвяне на ошаф. Съветът ми е да се употребява с преимущество той, тъй като в сладката има вложена доста захар, нездравословна за здравето.
Естествено узрели под златните есенни лъчи на слънцето, дюлите са потребен антиоксидант и имуностимулатор за положително здраве през идващите студени месеци.
Рецепта
Пудинг от сушена дюля
Продукти:
50 г резени сушена дюля,
100 г пресни фурми,
1 кафена лъжичка брашно от рожков,
ванилия на усет
180 мл вода
Приготвяне:
Всички съставки се смилат във високоскоростен блендер до приемане на плътна и гладка примес. При нужда можем да прибавим в допълнение малко вода.
Рецептата е на Веселин Станков – консултант-сътрудник в медицинския център на доктор Емилова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ