Цифрите говорят: Българите стават по-богати
“Можем да обобщим, че съгласно цифрите на Националния статистически институт за междинните величини на ползване, приходи и стандарт на живот ние сме забогатели. Разбира се, чувството е някои хора е, че в противен случай - опциите им понижават, това е строго самостоятелна категория. Статистиката обаче сочи, че българите подобряваме абсолютно икономическата си обстановка ". Това сподели икономистът и финансист Румен Гълъбинов в предавенето “Денят на Фокус " по радио " Фокус " .
Повод за включването на Гълъбинов в ефир бяха статистически данни от Национален статистически институт, които ни показа доктор Десислава Димитрова, шеф на отдел " Статистика на изискванията на живот “, дирекция " Демографска и обществена статистика “ в Националния статистически институт. “Покупателната дарба на семействата съставлява количеството артикули, което може да се купи приблизително на човек от семейството. Цифрите демонстрират, че нараства тази дарба за множеството храни през 2023 по отношение на 2022. При маслата тя се е нараснала с към 16%, при зрелия боб - 16,5%, при самун - 15%. Все повече артикули и услуги могат да закупят хората ", показа данни от последното изследване на института доктор Димитрова.
“Наблюдаваме, че има нарастване на разноските като условен дял по отношение на общия разход на семействата. Българинът най-големи суми отделя за храна и безалкохолни - 29,7%. Следват разноските от 12% за вода, електрическа енергия и битови потребности, 7% за превоз, имаме повишаване на разноските за опазване на здравето с 11,7% ", регистрира доктор Димитрова.
“През 2023 година 87,9% от семействата в България живеят в лично жилище.7,8% живеят в жилище, без да заплащат наем. Под наем живеят 4,3% от следените семейства, към 9% от семействата имат второ жилище. Изследванията демонстрират към 2,1-2,3 души приблизително, които живеят в едно домакинство ", обявиха още от Национален статистически институт..
“ Животът е поскъпнал, само че и приходите порастват. Националният статистически институт изкара данни за инфлацията, касаещи периода от март 2023 до март 2024 г, изводът е, че инфлацията е към 3% на годишна база. Хармонизираният показател на потребителските цени е 3,3% - т.е. забавя се нарастването на цените ", регистрира на собствен ред Румен Гълъбинов.
“НСИ ни демонстрира,че за предходната година в последното тримесечие имаме нарастване във всички индикатори на потреблението - самостоятелното и като цяло. За този интервал показателят на цените на парцелите се е повишил с 10,1% - явно има ползване. Това движи и растежа на стопанската система. Излязоха и данни за последните 10 г, в които се вижда, че в България означаваме 2 пъти увеличена покупателна дарба за този времеви интервал ", означи още Румен Гълъбинов.
България е на 60% от междинните равнища на паритет на покупателна дарба в Еврозоната, към която се стремим, показа финансистът. “Членството ни в Европейски Съюз подкрепя процеса на струпване в стопанската система на запас, който влиза и в потреблението под формата на обществено и самостоятелно ползване. Доходите също са функционалност от подпомагането от еврофондовете. Реализираме благоприятни условия, свързани с общия европейски пазар - свободно напредване и търговия. Остава и по сухопътна линия да станем дефинитивно част от Шенген и това ще приключи интеграцията ни в Европейски Съюз. Това ще ни разреши да берем още плодове от участието ни ", уверен е специалистът.
“Повечето хора, които се усещат небогати, неудовлетворени, търсят виновници сред тези, които нямат виновност за положението им. Не са отговорни Европейски Съюз, нито Еврозоната за това, че се усещат без задоволително приходи. Напротив, участието ни в Европейски Съюз е причина за стопански напредък. Статистиката е красноречива. Всеки има правото да се усеща по този начин, както реши, само че на база статистиката е видно, че ние бележим прогрес ", приключи разбора си Гълъбинов.
Повод за включването на Гълъбинов в ефир бяха статистически данни от Национален статистически институт, които ни показа доктор Десислава Димитрова, шеф на отдел " Статистика на изискванията на живот “, дирекция " Демографска и обществена статистика “ в Националния статистически институт. “Покупателната дарба на семействата съставлява количеството артикули, което може да се купи приблизително на човек от семейството. Цифрите демонстрират, че нараства тази дарба за множеството храни през 2023 по отношение на 2022. При маслата тя се е нараснала с към 16%, при зрелия боб - 16,5%, при самун - 15%. Все повече артикули и услуги могат да закупят хората ", показа данни от последното изследване на института доктор Димитрова.
“Наблюдаваме, че има нарастване на разноските като условен дял по отношение на общия разход на семействата. Българинът най-големи суми отделя за храна и безалкохолни - 29,7%. Следват разноските от 12% за вода, електрическа енергия и битови потребности, 7% за превоз, имаме повишаване на разноските за опазване на здравето с 11,7% ", регистрира доктор Димитрова.
“През 2023 година 87,9% от семействата в България живеят в лично жилище.7,8% живеят в жилище, без да заплащат наем. Под наем живеят 4,3% от следените семейства, към 9% от семействата имат второ жилище. Изследванията демонстрират към 2,1-2,3 души приблизително, които живеят в едно домакинство ", обявиха още от Национален статистически институт..
“ Животът е поскъпнал, само че и приходите порастват. Националният статистически институт изкара данни за инфлацията, касаещи периода от март 2023 до март 2024 г, изводът е, че инфлацията е към 3% на годишна база. Хармонизираният показател на потребителските цени е 3,3% - т.е. забавя се нарастването на цените ", регистрира на собствен ред Румен Гълъбинов.
“НСИ ни демонстрира,че за предходната година в последното тримесечие имаме нарастване във всички индикатори на потреблението - самостоятелното и като цяло. За този интервал показателят на цените на парцелите се е повишил с 10,1% - явно има ползване. Това движи и растежа на стопанската система. Излязоха и данни за последните 10 г, в които се вижда, че в България означаваме 2 пъти увеличена покупателна дарба за този времеви интервал ", означи още Румен Гълъбинов.
България е на 60% от междинните равнища на паритет на покупателна дарба в Еврозоната, към която се стремим, показа финансистът. “Членството ни в Европейски Съюз подкрепя процеса на струпване в стопанската система на запас, който влиза и в потреблението под формата на обществено и самостоятелно ползване. Доходите също са функционалност от подпомагането от еврофондовете. Реализираме благоприятни условия, свързани с общия европейски пазар - свободно напредване и търговия. Остава и по сухопътна линия да станем дефинитивно част от Шенген и това ще приключи интеграцията ни в Европейски Съюз. Това ще ни разреши да берем още плодове от участието ни ", уверен е специалистът.
“Повечето хора, които се усещат небогати, неудовлетворени, търсят виновници сред тези, които нямат виновност за положението им. Не са отговорни Европейски Съюз, нито Еврозоната за това, че се усещат без задоволително приходи. Напротив, участието ни в Европейски Съюз е причина за стопански напредък. Статистиката е красноречива. Всеки има правото да се усеща по този начин, както реши, само че на база статистиката е видно, че ние бележим прогрес ", приключи разбора си Гълъбинов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ