Може някой да ми се разсърди, но с този нов

Може някой да ми се разсърди, само че с този нов остарял или остарял нов водач, трите букви демонстрират и потвърждават, че там времето е спряло, единствено някакви призраци шетат, търсейки парченца плът от едно разпокъсано и раздрано тяло без дух и без душа.

Може би се надяват лентата да се завърти в противоположната посока. И отново най-после да сме доста и отново да има искряща религия. Само че би трябвало да помнят - даже да се завърти лентата назад, тя ще стигне досега, когато една шепа хора реши с отлюспваща пристрастеност: Да сме малко, само че да сме същински, твърди, безкомпромисни, единствени и непотворими!

Всъщност - да са те, другото и другите - кучата ги яли.

Тогава стартира краят на началото. Или началото на края. Все едно.

А тези през днешния ден, дращейки с черни нокти по трите букви, всуе се надяват, че има изгода от тях. Те още веднъж и още веднъж ще клатят брезичките и ще си фантазират, че вършат вятър. Защото са вятър работа. Изветрели. Толкова доста отиде напразно. Съюз на демократичните сили от дълго време изгоря. Пепелта му бе разхвърляна с фарисейски смях и дефинитивно напразно от Пожарникаря.

Винаги, когато голям брой сърца горят за една концепция, най-после те изгарят - до едно. А на сцената се появява блажен и самовлюбен някой Пожарникар. За да сгрее ръчичките си над въглените, останали след яркото представление.

Той, Пожарникарят е отричане на всичко това, което в миналото бяха трите букви, дето в този момент мъркат покорни и се отриват о маншета на панталона му в очакване да им подмятна нещичко в паничките и душичките.

Такъв е законът на живота. И по този начин ни се пада!

Николай Слатински, Фейсбук