Отвъд бойкотите на Венецианското биенале
Може ли в наши дни да има някой, който да счита, че изкуството няма нищо общо с политиката? Разбира се, единствено в случай че сте живели в пещера към десетилетие. Но може би бъркам, както открих тази седмица на вечеря в света на изкуството във Венеция. Изненадващата вест от онази заран – че художникът и кураторите на формалния павилион на Израел на Венецианското биенале са решили да не отварят вратите си „ до момента в който не бъде реализирано съглашение за преустановяване на огъня и освобождение на заложниците “ – предизвика измежду гостите към масата както про-, по този начин и антиреакции.
Един изтъкнат английски колекционер, член на английските другари на музеите на изкуствата в Израел, счита, че това е единственият заслужен метод на деяние. Но различен мотив от почитан нюйоркски колекционер беше, че това по този начин или другояче не е мястото за политически жестове. Бях толкоз учуден от това, че не знаех какво да кажа. Венецианското биенале е извънредно политическо: тук, както на никое място другаде, определените художници...
Прочетете целия текст »
