Мика Зайкова пред novini.bg: Държавата какво прави за бизнеса? Нищо, ама от сърце
Може ли в България да се приложи универсалния категоричен базов приход, какъвто разискват и вкарват в страни, потърпевши от ковид като Испания, Италия, Португалия и други да вземем за пример? По тази значима за всеки човек тематика, тъй като визира приходите на всички, беседвам с дългогодишната финансова експертка и синдикалистка от КТ "Подкрепа " Мика Зайкова.
Негативната част на икономическия цикъл, която стартира още през второто тримесечие на м.г. съответства с пандемията, което сътвори страшни проблеми в доста страни, освен в нашата. У нас обаче има господство на неравенствата и в случай че до 2019 година то е било в границите на 5,86%, то в този момент към този момент е в близо 8,2 на 100 и продължава да пораства. За съпоставяне - в останалите европейски страни разликата е в диапазона на близо 1%.
България е страната с най-лошото качество на живот,
да вземем за пример 33,7 на 100 от нашите сънародници не могат да се отопляват. Около 30 на 100 не съумяват да си заплащат сметките, до момента в който в европейските страни те са близо 6%. Както виждате числата описват една мрачна картина за страната ни. Важно е да се знае, че у нас има огромна разлика сред приходите на хората от града и тези, които живеят по селата. Тази разлика е в границите на 38,9% в интерес на живеещите в градовете. При пенсионерите пък обстановката е напряко трагична. Заради всичко това въвеждането на категоричен базов приход у нас е мъчно, а той има и друга задача - за бъдещето. Защото се внедряват нови производства и все по-малко хора ще могат да се оправят и да работят, а от ден на ден ще тежат на обществената система, тъй като ще са без приходи. Става въпрос за интервал до 2050 година, когато всичко ще бъде преобразувано и хората би трябвало да подобрят образованието си или да останат на милостиня на страната. Затова има смисъл да се вкара безусловният базов приход, който ще спомогне за квалификацията и духовното развиване на хората.
Сега у нас има растеж на инфлацията с 4,4% при главните потребителски артикули, а в другите страни е към 2 на 100.
Бедните хора са най-ощетени от това.
Европейски Съюз реши да подкрепи страните, потърпевши от ковид, само че това пък докара много финансови и стопански проблеми - цели браншове стопираха. Ние имаме отворена стопанска система и изцяло подвластен от нашите сътрудници. В страните, които показах нагоре като най-закъсали вкараха безусловния базов приход, който не може да е еднакъв на прага на беднотия, нито на минималната работна заплата в Европа. У нас доста от икономистите са срещу безусловния базов приход и то не тъй като не желаят, а тъй като нямаме такава опция. Защото въвеждането му значи да се дадат пари на всички, които работят, а тук ги нямаме.
У нас в този момент в общественото министерство си измислят предел на беднотия,
който, представете си, отговарял на положението на стопанската система и на опциите на бюджета, а не на опциите на хората да оцеляват, какъвто бяхме предложили преди ние от синдикатите. Ние сме единствената страна в света, която в тази тежка международна рецесия не оказа помощ нито на бизнеса, нито на популацията. Всички страни дадоха на своите жители избрани суми, съгласно опциите си - Съединени американски щати по 1200 $ на възрастните и по 500 на децата и така нататък. В Германия Гърция и други също дадоха на своите пари за подкрепяне в тези сложни времена. Е, доживяхме тези дни на нас, пенсионерите, да ни дадат по 50 лева Държавата какво прави за бизнеса? Нищо, но от сърце.
Негативната част на икономическия цикъл, която стартира още през второто тримесечие на м.г. съответства с пандемията, което сътвори страшни проблеми в доста страни, освен в нашата. У нас обаче има господство на неравенствата и в случай че до 2019 година то е било в границите на 5,86%, то в този момент към този момент е в близо 8,2 на 100 и продължава да пораства. За съпоставяне - в останалите европейски страни разликата е в диапазона на близо 1%.
България е страната с най-лошото качество на живот,
да вземем за пример 33,7 на 100 от нашите сънародници не могат да се отопляват. Около 30 на 100 не съумяват да си заплащат сметките, до момента в който в европейските страни те са близо 6%. Както виждате числата описват една мрачна картина за страната ни. Важно е да се знае, че у нас има огромна разлика сред приходите на хората от града и тези, които живеят по селата. Тази разлика е в границите на 38,9% в интерес на живеещите в градовете. При пенсионерите пък обстановката е напряко трагична. Заради всичко това въвеждането на категоричен базов приход у нас е мъчно, а той има и друга задача - за бъдещето. Защото се внедряват нови производства и все по-малко хора ще могат да се оправят и да работят, а от ден на ден ще тежат на обществената система, тъй като ще са без приходи. Става въпрос за интервал до 2050 година, когато всичко ще бъде преобразувано и хората би трябвало да подобрят образованието си или да останат на милостиня на страната. Затова има смисъл да се вкара безусловният базов приход, който ще спомогне за квалификацията и духовното развиване на хората.
Сега у нас има растеж на инфлацията с 4,4% при главните потребителски артикули, а в другите страни е към 2 на 100.
Бедните хора са най-ощетени от това.
Европейски Съюз реши да подкрепи страните, потърпевши от ковид, само че това пък докара много финансови и стопански проблеми - цели браншове стопираха. Ние имаме отворена стопанска система и изцяло подвластен от нашите сътрудници. В страните, които показах нагоре като най-закъсали вкараха безусловния базов приход, който не може да е еднакъв на прага на беднотия, нито на минималната работна заплата в Европа. У нас доста от икономистите са срещу безусловния базов приход и то не тъй като не желаят, а тъй като нямаме такава опция. Защото въвеждането му значи да се дадат пари на всички, които работят, а тук ги нямаме.
У нас в този момент в общественото министерство си измислят предел на беднотия,
който, представете си, отговарял на положението на стопанската система и на опциите на бюджета, а не на опциите на хората да оцеляват, какъвто бяхме предложили преди ние от синдикатите. Ние сме единствената страна в света, която в тази тежка международна рецесия не оказа помощ нито на бизнеса, нито на популацията. Всички страни дадоха на своите жители избрани суми, съгласно опциите си - Съединени американски щати по 1200 $ на възрастните и по 500 на децата и така нататък. В Германия Гърция и други също дадоха на своите пари за подкрепяне в тези сложни времена. Е, доживяхме тези дни на нас, пенсионерите, да ни дадат по 50 лева Държавата какво прави за бизнеса? Нищо, но от сърце.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ