Есенцията на живота
Може ли в България да правиш почтен бизнес и да си сполучлив? Може ли да печелиш и да споделяш с небогати, заболели и онеправдани? Да приемаш хората такива, каквито са, без значение от техните разлики и да се грижиш за тях, като че ли са част от твоето семейство? Пламен Николов и екипът му в „ Есетере-България ” са доказателство, че бизнесът може да наподобява и по-различен от общоприетия метод...
Всичко стартира преди 4 години, когато Пламен Николов, по това време притежател на компания за кафе и чай, влиза в ролята на преводач на американци, които желаят да отворят дребна дестилерия за лавандула в България. Те съставляват dōTerra – водач в ароматерапията в света. За да управлява качеството на етеричните масла и с цел да подсигурява, че дават отговор на девиза „ Рure and natural “ – „ Чисти и натурални “, dōTerra отива в страните, където маслодайните култури виреят, изкупува ги сама от защити компании и дестилира на място. Този подход очевидно е доста добър, тъй като през последните години dōTerra е на първите места в класациите за най-бързо разрастващи се компании в света. Само за 2018 година е отчела 2 милиарда $ оборот, работи в 40 страни и в индустриалната си палитра има над 140 продуктa!
Преговорите с българския екип обаче не потръгват и представителите на dōTerra изненадващо оферират на Пламен Николов да оглави плана. Харесват го, тъй като има опит в комерсиалната активност (Пламен е учил стопанска система във Виена и е работил в няколко търговски компании в Австрия), приказва свободно немски и британски и е почтен, добър човек. Това за хората от dōTERRA е определящо, защото за тях моралът е най-съществен. „ Принципът, който следват, е „ прави положително към себе си “. И не е образец, а те в действителност живеят по този метод. Отделят една част от прихода си и обилно оказват помощ на общностите там, където работят “, споделя Пламен, който приема предизвикването да отвори дестилерия в България, без значение че не се е занимавал с сходна активност.
НА БАБИТЕ В ЗАДНИЯ ДВОР
Но за какво колосът dōTerra стъпва тук, по-точно в Добрич?
„ България е мъничка точка някъде на глобуса, само че с неповторими природно-климатични дадености “, изяснява оживено Пламен, който 15 година е живял в Австрия, само че избира да се върне в родината си. - „ Тук географията, почвата, метеорологията - всичко е прелестно и дава живот на стотици етеричномаслени култури, от които се извличат масла с отлични качества! “
Според Николов целебни растения сигурно има и... да вземем за пример в джунглата, само че там нямат един различен скъп запас, без който нищо не се получава – готови фрагменти. А ние си имаме и технолози, и инженери, които не престават обичаи в дестилерията от времето на Бай Ганьо, че и по-назад. „ Първата розоварна в България е от 1820 година! “, прецизира Пламен Николов. Защо американците избират Добрич, с цел да влагат? „ В Североизточна България има място за огромни насаждения. В Казанлък, в случай че си притежател на 20 декара, си приблизително огромен фермер, а тук на всяка баба задният ù двор е 20 декара ”, майтапи се нашият хазаин и прецизира, че в България се отглеждат 180 хиляди декара лавандула, като 90 хиляди от тях са в Добруджа.
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
И по този начин Пламен стартира да търси екип за начинанието. Залага на хора, на които разчита 200 %! Учат се в крачка, защото нито един от екипа му не се е занимавал с дестилерия. Но това си има своите преимущества. Семейните дестилерии наследяват обичаи, които постоянно вкарват бизнесмените в рамки. А екипажът на Пламен желае да лети. Варненецът е събрал все младежи, надъхани, изпълнени с сила и предпочитание да творят, да опитват, да откриват. За тяхна наслада „ майката “ dōTerra им гласоподава цялостно доверие и поддържа младежкия им ентусиазъм. Резултатите не закъсняват.
ХУБАВА РАБОТА, АМА...
Важен фактор за триумфа на американската дестилерия се оказва това, че на процедура тя е българска, защото в нея работят единствено българи, дестилационните апарати са също български и се ръководи напълно от българи. Благодарение на това личният състав демонстрира схващане и съумява да откри добър метод към самобитния манталитет на сънародниците ни, разказан добре от Алеко и от Иван Хаджийски. „ Тъй като сме нова компания, идваме от Варна, не сме се занимавали със земеделие. И когато навлязохме в пазара, видяхме странни практики: фермери дестилират и си оставят маслото в мазата на дестилерията, не ни го продават. Ако се вдигне цената, си го вземат и го дават другаде... Следващите години обаче пазарът се обърна: създават, натрупат, само че няма къде да го осъществят... И тогава ние станахме злато за тях “, споделя Пламен.
Друго предизвикателство пред управлението на „ Есетере “ се оказва маслото с ниско качество - когато измежду лавандулата има други маслодайни култури. „ Немската лайка пуска синьо масло, а магарешкият бoдил – алено. Такова масло отхвърляме да изкупуваме “, изяснява Николов и добавя, че във фабриката в Добрич има съвременна лаборатория, където се прави обстоен разбор на маслата и взаимни отстъпки не се позволяват.
С времето множеството фермери осъзнават, че в дълготраен проект, вместо „ да гледат в двора на съседа “ и да търсят „ келепира “, е по-добре да си създадат планове за цената на суровината, да сключат дълготрайни контракти с маслодобивната компания и да работят почтено и чисто.
Вече стана дума, че безценен капитал (за страдание - изтичащ) на България са кадърните фрагменти. Затова неслучайно се оказва, че единствено на 15 минути от дестилерията в Добрич има компания, която създава дестилационни апарати. „ Есетере “ се оборудва с тях, а последователно и майката dōTerra стартира да купува за фирмите си в Кения, на Хаваите, в Албания и Оман. В Кения с български апарати дестилират евкалипт, индрише, чаено дърво и розов пипер. В Албания: безсмъртничето, хвойната, дафинов лист. Като за всяка суровина се създава уред, който прави най-добре работа. Пламен си спомня по какъв начин счупили няколко машини, с цел да смелят сандалово дърво, което е доста твърдо, а трябвало да стане на прахуляк. И по какъв начин е трябвало да открият нова технология за дестилиране на масло от смирна, тъй като тя е „ суровина с възприятие на комизъм “.
Защо ли? „ Най-често маслата са леки и се издигат на повърхността. Маслото от смирна обаче се дестилира 120 часа и първо е леко, а след това става тежко. Прави си подбив - споделя Пламен - това го няма на никое място написано, няма учебник „ Как да дестилирам смирна “. И ние трябваше да го открием. Нашите хора измислиха каскадни системи и се оправиха! “ Пламен споделя, че първоначално инженерите в „ Есетере “ се тормозили да желаят промени в дестилационния развой от управлението. „ Идват, кършат пръсти и питат може ли еди-какво си да подобрим... само че към този момент не ме и питат, тъй като знаят, че отговорът е „ Да! “.
Именно инженерната и развойната активност въодушевяват най-вече екипа на „ Есетере “. Компанията има опитно поле, на което отглежда разнообразни култури. Маслата от тях се мерят в лаборатория, оборудвана по последния вик на науката. Правят се голям брой опити, с цел да се открият нови потребни масла или да се овладее дестилационният развой при растения и билки, които не са работени до момента - липа, мурсалски чай, смрадлика и невен. „ Идеята е да намерим „ новата лавандула “. Онова ново нещо, което да даде резистентност на българското земеделие “, изяснява ни Пламен. Сега от субсидирани култури земеделците изкарвали едвам по 100 лева на дка, до момента в който при мощна година от лавандула облагата достигала 700-800 лева на декар. Освен това етеричномаслените култури ангажират доста хора: фермери, работещите в дестилериите, а по-късно и в козметиката, ароматерапията – по този начин добавената стойност в страната е огромна.
ЧУВАЛИ СЪС СЪЛЗИ
Вероятно дестилерията в Добрич е най-привлекателна през лятото, когато лавандулата ухае от километри, а бледолилавите цветчета се стелят като райска постелка. Екипът ни обаче посети фабриката в сезона на златните листа, когато циганското лято отхвърляше да си тръгне, а „ Есетере “ ухае... на тамян от Сомалия.
Пламен Николов ни повежда към индустриалните цехове. Минаваме около отделителната система от дестилацията на тамяна.
Впрочем това, че тамянът е извънредно потребен, са го знаели надалеч в предишното. Тамянът е един от скъпите блага, които тримата влъхви вършат на новородения Иисус дружно със златото и смирната. С него се пречиства пространството и най-големият покупател на масло от тамян е църквата. То е едно от най-важните и най-често употребявани масла и в ароматерапията – мощен имуностимулант с антивъзпалително и антитуморно деяние.
Пламен Николов ни води в голям склад, претъпкан с чували със сълзи от дървото босвелия - 1 000 000 кг. Когато dōTerra трансферира производството на масло от тамян в България, страната ни става най-големиятпроизводител в Европа дружно с Англия. Маслото от тамян е третото най-продавано масло на dōTerra след лавандулата и лимона. Дървото, от което се събира смолата, е диворастящо и не може да се култивира. Трябва да е най-малко на 10 години. Събирането на смола се прави с прорези в ствола, под който се поставят легенчета и се пълнят за към седмица. При вандалско експлоатиране съществува заплаха дърветата да загинат. Затова dōTerra прави опити да култивира дървета и да вкара следен рандеман там, където има опция да повлияе. Тамянът идва в България най-вече от Сомалия, само че също от Етиопия и Судан.
В „ Есетере “ в началото са извличали масло единствено с един уред, в този момент имат 8 и възнамеряват да инсталират още един. От големите казани благовонната течност се стича добродушно като синджир. Навсякъде лъщи от непорочност и ред. Дестилирането на тамян и смирна лишава сред 90 и 120 часа, по тази причина фабриката за масла работи без отмора. Работата е автоматизирана, само че не може без хора. Постоянно наетите служащи на „ Есетере “ са 100, в сезона на лавандулата – 261. А през 2016 година стартират шестима...
РОМЕ, РОМЕ, ДРУЖЕ МОЙ...
„ Отдавна не знам на всички имената, въпреки и да желая “, споделя със страдание Пламен. Но неговото име го знаят освен работещите, а и техните фамилии, и роднините им.
ЛЮБОВТА Е ДА ДАВАШЗа да оказват помощ по-съществено на ромите, „ Есетере “ се включват и в ТСА - американска организация, която финансира работодатели, които наемат хора от малцинствата. Средствата влагат в професионални курсове, които се организират в работно време. Целта е ромите да придобият умеене и диплома. Така, даже и да изоставен „ Есетере “, те ще имат с какво да се занимават. Онези от тях, които не могат да четат и да пишат пък, първо посещават курс за ограмотяване, а по-късно за водачи.
За 4 години управлението на „ Есетере “ съумява да завоюва сърцата на мургавите ни съграждани и те, в символ на признателност, непрестанно канят своите началници на сватби и кръщенета.
Но обществената интензивност на дестилерията от Добрич не свършва дотук. За 4 години, откогато съществува, компанията е вложила към половин милион лв. в планове.Ремонтират санитарните пространства в общежитията на център за настаняване от фамилен вид. Тази година ще подменят отоплителната система. Подпомагат чайна, която дава работа на младежи без родители, напускащи домовете поради пълноправие. Ангажират експертите от чайната да пътуват до Добрич и да се срещат с децата, още до момента в който са в приютите, с цел да ги приготвят за живота на открито. Иначе множеството девойки, които излизат от домове, са принудени да продават телата си, а момчетата влизат в тъмния бранш. За да спре този циничен модел, „ Есетере “ финансира и фондация „ Искам да бъда “. Тя е нещо като учебно заведение за работа. Водят децата във компании, с цел да се срещнат с разнообразни професии; учат ги да пишат автобиография, мотивационно писмо, да се обличат добре, като аплайват за работа...
Проект, в който взе участие „ Есетере “, е „ Чудната градина “ - в помощ на хора с умствени дефицити. На тях страната не им разрешава да работят, само че една жена от Добрич – Мария, се застъпва за правата им, води каузи, печели и им прави оранжерия, където да се усещат потребни. Там те се трудят с компаньон, вместо да стоят като пандизчии в домовете си, безполезни и ненужни.
Други обществени интензивности на „ Есетере “ са: ремонт въз основата и ново съоръжение в именитата млечна кухня за детски храни в центъра на Добрич, създаване на детски площадки, читалище „ Рилци “. Работниците на завода доставят храна и инвалидни колички на хора с увреждания от 4 дома в Добрич, като средствата не са от компанията, а от заплати. Миниджърът, с помощта на който се случва това, е Сияна. Тя е до Пламен от първия ден на основаването на компанията. Тя и екипът ù осигуряват контакта със земеделците, с публицистите и с консултантите, които дистрибутират продуктите на dōTerra по света. Оказва се, че дестилерията в България доста бързо си е спечелила името на водещ производител от групата на dōTerra, тъй като претендентите да я посетят съгласно Сияна безусловно се редят на опашка, с цел да дойдат в България. „ Записваме ги за две години напред. Тази година чакаме над 2000 души и макар че не сме туристическа организация, ще би трябвало да назначим личен състав, който да се грижи за тях. “
Друго предизвикателство пред сдружението е производството на розово масло. През май 2020 година „ Есетере “ възнамерява да открие розоварна в с. Шейново до Шипка, с цел да се включи в розовата акция и да продължи да разнася славата на България надалеч отвън рамките ù.
Статията е оповестена в брой 12 на Списание 8.
Всичко стартира преди 4 години, когато Пламен Николов, по това време притежател на компания за кафе и чай, влиза в ролята на преводач на американци, които желаят да отворят дребна дестилерия за лавандула в България. Те съставляват dōTerra – водач в ароматерапията в света. За да управлява качеството на етеричните масла и с цел да подсигурява, че дават отговор на девиза „ Рure and natural “ – „ Чисти и натурални “, dōTerra отива в страните, където маслодайните култури виреят, изкупува ги сама от защити компании и дестилира на място. Този подход очевидно е доста добър, тъй като през последните години dōTerra е на първите места в класациите за най-бързо разрастващи се компании в света. Само за 2018 година е отчела 2 милиарда $ оборот, работи в 40 страни и в индустриалната си палитра има над 140 продуктa!
Преговорите с българския екип обаче не потръгват и представителите на dōTerra изненадващо оферират на Пламен Николов да оглави плана. Харесват го, тъй като има опит в комерсиалната активност (Пламен е учил стопанска система във Виена и е работил в няколко търговски компании в Австрия), приказва свободно немски и британски и е почтен, добър човек. Това за хората от dōTERRA е определящо, защото за тях моралът е най-съществен. „ Принципът, който следват, е „ прави положително към себе си “. И не е образец, а те в действителност живеят по този метод. Отделят една част от прихода си и обилно оказват помощ на общностите там, където работят “, споделя Пламен, който приема предизвикването да отвори дестилерия в България, без значение че не се е занимавал с сходна активност.
НА БАБИТЕ В ЗАДНИЯ ДВОР
Но за какво колосът dōTerra стъпва тук, по-точно в Добрич?
„ България е мъничка точка някъде на глобуса, само че с неповторими природно-климатични дадености “, изяснява оживено Пламен, който 15 година е живял в Австрия, само че избира да се върне в родината си. - „ Тук географията, почвата, метеорологията - всичко е прелестно и дава живот на стотици етеричномаслени култури, от които се извличат масла с отлични качества! “
Според Николов целебни растения сигурно има и... да вземем за пример в джунглата, само че там нямат един различен скъп запас, без който нищо не се получава – готови фрагменти. А ние си имаме и технолози, и инженери, които не престават обичаи в дестилерията от времето на Бай Ганьо, че и по-назад. „ Първата розоварна в България е от 1820 година! “, прецизира Пламен Николов. Защо американците избират Добрич, с цел да влагат? „ В Североизточна България има място за огромни насаждения. В Казанлък, в случай че си притежател на 20 декара, си приблизително огромен фермер, а тук на всяка баба задният ù двор е 20 декара ”, майтапи се нашият хазаин и прецизира, че в България се отглеждат 180 хиляди декара лавандула, като 90 хиляди от тях са в Добруджа.
В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
И по този начин Пламен стартира да търси екип за начинанието. Залага на хора, на които разчита 200 %! Учат се в крачка, защото нито един от екипа му не се е занимавал с дестилерия. Но това си има своите преимущества. Семейните дестилерии наследяват обичаи, които постоянно вкарват бизнесмените в рамки. А екипажът на Пламен желае да лети. Варненецът е събрал все младежи, надъхани, изпълнени с сила и предпочитание да творят, да опитват, да откриват. За тяхна наслада „ майката “ dōTerra им гласоподава цялостно доверие и поддържа младежкия им ентусиазъм. Резултатите не закъсняват.
„ Започнахме на гола поляна, където пасяха крави, а в този момент има конкурс за имената на улиците в дестилерията... “,радва се Пламен. Първоначално американците желаят единствено една дестилерия за лавандула, която да работи единствено в сезона на дестилирането ù. Но още преди да стартират да извличат етеричното масло, българите към този момент дестилират маточина. На идната година от две маслата, които се извличат, стават седем. Строят склад. Започват да внасят в България тамян и смирна, които да се дестилират през зимата, тъй като тогава няма свежи маслодайни растения. Става им тясно. Строят нова дестилерия, офис постройка... „ В един миг осъзнахме, че тук, на другия завършек на света, произвеждаме за този колос dōTerra двете им най-масови масла - лавандула и тамян, двете им най-скъпи масла – маточина и роза, и намираме решения на всичките планове. Това ми дава самочувствие. “
ХУБАВА РАБОТА, АМА...
Важен фактор за триумфа на американската дестилерия се оказва това, че на процедура тя е българска, защото в нея работят единствено българи, дестилационните апарати са също български и се ръководи напълно от българи. Благодарение на това личният състав демонстрира схващане и съумява да откри добър метод към самобитния манталитет на сънародниците ни, разказан добре от Алеко и от Иван Хаджийски. „ Тъй като сме нова компания, идваме от Варна, не сме се занимавали със земеделие. И когато навлязохме в пазара, видяхме странни практики: фермери дестилират и си оставят маслото в мазата на дестилерията, не ни го продават. Ако се вдигне цената, си го вземат и го дават другаде... Следващите години обаче пазарът се обърна: създават, натрупат, само че няма къде да го осъществят... И тогава ние станахме злато за тях “, споделя Пламен.
Друго предизвикателство пред управлението на „ Есетере “ се оказва маслото с ниско качество - когато измежду лавандулата има други маслодайни култури. „ Немската лайка пуска синьо масло, а магарешкият бoдил – алено. Такова масло отхвърляме да изкупуваме “, изяснява Николов и добавя, че във фабриката в Добрич има съвременна лаборатория, където се прави обстоен разбор на маслата и взаимни отстъпки не се позволяват.
С времето множеството фермери осъзнават, че в дълготраен проект, вместо „ да гледат в двора на съседа “ и да търсят „ келепира “, е по-добре да си създадат планове за цената на суровината, да сключат дълготрайни контракти с маслодобивната компания и да работят почтено и чисто.
„ Ние съблюдаваме стандартите на пазара и земеделците схванаха, че е по-добре да имат 3-годишен контракт, който да им подсигурява сигурност и добър приход, в сравнение с – предходната година с дамата на Малдивите, а тази година и до Тутракан не могат да стигнат, тъй като няма пари. “СМИРНА С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Вече стана дума, че безценен капитал (за страдание - изтичащ) на България са кадърните фрагменти. Затова неслучайно се оказва, че единствено на 15 минути от дестилерията в Добрич има компания, която създава дестилационни апарати. „ Есетере “ се оборудва с тях, а последователно и майката dōTerra стартира да купува за фирмите си в Кения, на Хаваите, в Албания и Оман. В Кения с български апарати дестилират евкалипт, индрише, чаено дърво и розов пипер. В Албания: безсмъртничето, хвойната, дафинов лист. Като за всяка суровина се създава уред, който прави най-добре работа. Пламен си спомня по какъв начин счупили няколко машини, с цел да смелят сандалово дърво, което е доста твърдо, а трябвало да стане на прахуляк. И по какъв начин е трябвало да открият нова технология за дестилиране на масло от смирна, тъй като тя е „ суровина с възприятие на комизъм “.
Защо ли? „ Най-често маслата са леки и се издигат на повърхността. Маслото от смирна обаче се дестилира 120 часа и първо е леко, а след това става тежко. Прави си подбив - споделя Пламен - това го няма на никое място написано, няма учебник „ Как да дестилирам смирна “. И ние трябваше да го открием. Нашите хора измислиха каскадни системи и се оправиха! “ Пламен споделя, че първоначално инженерите в „ Есетере “ се тормозили да желаят промени в дестилационния развой от управлението. „ Идват, кършат пръсти и питат може ли еди-какво си да подобрим... само че към този момент не ме и питат, тъй като знаят, че отговорът е „ Да! “.
Именно инженерната и развойната активност въодушевяват най-вече екипа на „ Есетере “. Компанията има опитно поле, на което отглежда разнообразни култури. Маслата от тях се мерят в лаборатория, оборудвана по последния вик на науката. Правят се голям брой опити, с цел да се открият нови потребни масла или да се овладее дестилационният развой при растения и билки, които не са работени до момента - липа, мурсалски чай, смрадлика и невен. „ Идеята е да намерим „ новата лавандула “. Онова ново нещо, което да даде резистентност на българското земеделие “, изяснява ни Пламен. Сега от субсидирани култури земеделците изкарвали едвам по 100 лева на дка, до момента в който при мощна година от лавандула облагата достигала 700-800 лева на декар. Освен това етеричномаслените култури ангажират доста хора: фермери, работещите в дестилериите, а по-късно и в козметиката, ароматерапията – по този начин добавената стойност в страната е огромна.
ЧУВАЛИ СЪС СЪЛЗИ
Вероятно дестилерията в Добрич е най-привлекателна през лятото, когато лавандулата ухае от километри, а бледолилавите цветчета се стелят като райска постелка. Екипът ни обаче посети фабриката в сезона на златните листа, когато циганското лято отхвърляше да си тръгне, а „ Есетере “ ухае... на тамян от Сомалия.
Пламен Николов ни повежда към индустриалните цехове. Минаваме около отделителната система от дестилацията на тамяна.
„ Това тук, колкото и гадно да наподобява, е доста скъпо, тъй като в отпадъка има едни киселини и техните свойства се изследват за оръжие в битката против рака. Няколко проучвателен центъра работят интензивно с тях. Един от бъдещите ни планове е да организираме екстракцията им, с цел да ги дадем на производители да ги употребяват в артикули “,изяснява Пламен.
Впрочем това, че тамянът е извънредно потребен, са го знаели надалеч в предишното. Тамянът е един от скъпите блага, които тримата влъхви вършат на новородения Иисус дружно със златото и смирната. С него се пречиства пространството и най-големият покупател на масло от тамян е църквата. То е едно от най-важните и най-често употребявани масла и в ароматерапията – мощен имуностимулант с антивъзпалително и антитуморно деяние.
Пламен Николов ни води в голям склад, претъпкан с чували със сълзи от дървото босвелия - 1 000 000 кг. Когато dōTerra трансферира производството на масло от тамян в България, страната ни става най-големиятпроизводител в Европа дружно с Англия. Маслото от тамян е третото най-продавано масло на dōTerra след лавандулата и лимона. Дървото, от което се събира смолата, е диворастящо и не може да се култивира. Трябва да е най-малко на 10 години. Събирането на смола се прави с прорези в ствола, под който се поставят легенчета и се пълнят за към седмица. При вандалско експлоатиране съществува заплаха дърветата да загинат. Затова dōTerra прави опити да култивира дървета и да вкара следен рандеман там, където има опция да повлияе. Тамянът идва в България най-вече от Сомалия, само че също от Етиопия и Судан.
В „ Есетере “ в началото са извличали масло единствено с един уред, в този момент имат 8 и възнамеряват да инсталират още един. От големите казани благовонната течност се стича добродушно като синджир. Навсякъде лъщи от непорочност и ред. Дестилирането на тамян и смирна лишава сред 90 и 120 часа, по тази причина фабриката за масла работи без отмора. Работата е автоматизирана, само че не може без хора. Постоянно наетите служащи на „ Есетере “ са 100, в сезона на лавандулата – 261. А през 2016 година стартират шестима...
РОМЕ, РОМЕ, ДРУЖЕ МОЙ...
„ Отдавна не знам на всички имената, въпреки и да желая “, споделя със страдание Пламен. Но неговото име го знаят освен работещите, а и техните фамилии, и роднините им.
„ От служащите, които работят ръчен труд, всички са роми! Отнасяме се към тях като с всеки служащ, който е при нас, с всички обществени придобивки. И се съобразяваме с техните културни разлики – когато да вземем за пример се дами братовчедът, една седмица не ги търсим... На процедура успяхме да се абонираме за едно село, което цялото работи при нас “,радва се Пламен. Има за какво – дифицитът на фрагменти е тежък проблем за бизнеса. Но до момента в който други бизнесмени търсят служащи от чужбина или банкрутират, фабриката в Добрич му е намерила колая: те наемат роми и с самообладание, положително отношение и грижа ги учат на систематичен труд и преданост. „ Това е методът, по който ние разбираме обществената политика, не употреба “ – изяснява Пламен. – „ На тези хора би трябвало да им се дава втори, трети късмет и да им се изяснява, тъй като изискват друг метод. Малко по малко, с говорене, стартират да схващат. То това е концепцията – любовта е изпитание, любовта не е да вземаш, а да даваш! “
ЛЮБОВТА Е ДА ДАВАШЗа да оказват помощ по-съществено на ромите, „ Есетере “ се включват и в ТСА - американска организация, която финансира работодатели, които наемат хора от малцинствата. Средствата влагат в професионални курсове, които се организират в работно време. Целта е ромите да придобият умеене и диплома. Така, даже и да изоставен „ Есетере “, те ще имат с какво да се занимават. Онези от тях, които не могат да четат и да пишат пък, първо посещават курс за ограмотяване, а по-късно за водачи.
За 4 години управлението на „ Есетере “ съумява да завоюва сърцата на мургавите ни съграждани и те, в символ на признателност, непрестанно канят своите началници на сватби и кръщенета.
Но обществената интензивност на дестилерията от Добрич не свършва дотук. За 4 години, откогато съществува, компанията е вложила към половин милион лв. в планове.Ремонтират санитарните пространства в общежитията на център за настаняване от фамилен вид. Тази година ще подменят отоплителната система. Подпомагат чайна, която дава работа на младежи без родители, напускащи домовете поради пълноправие. Ангажират експертите от чайната да пътуват до Добрич и да се срещат с децата, още до момента в който са в приютите, с цел да ги приготвят за живота на открито. Иначе множеството девойки, които излизат от домове, са принудени да продават телата си, а момчетата влизат в тъмния бранш. За да спре този циничен модел, „ Есетере “ финансира и фондация „ Искам да бъда “. Тя е нещо като учебно заведение за работа. Водят децата във компании, с цел да се срещнат с разнообразни професии; учат ги да пишат автобиография, мотивационно писмо, да се обличат добре, като аплайват за работа...
„ Две момчета от центъра към този момент работят при нас, желаеме да увлечем и други компании от Добрич да дадат късмет на тези деца “,споделя Пламен.
Проект, в който взе участие „ Есетере “, е „ Чудната градина “ - в помощ на хора с умствени дефицити. На тях страната не им разрешава да работят, само че една жена от Добрич – Мария, се застъпва за правата им, води каузи, печели и им прави оранжерия, където да се усещат потребни. Там те се трудят с компаньон, вместо да стоят като пандизчии в домовете си, безполезни и ненужни.
Други обществени интензивности на „ Есетере “ са: ремонт въз основата и ново съоръжение в именитата млечна кухня за детски храни в центъра на Добрич, създаване на детски площадки, читалище „ Рилци “. Работниците на завода доставят храна и инвалидни колички на хора с увреждания от 4 дома в Добрич, като средствата не са от компанията, а от заплати. Миниджърът, с помощта на който се случва това, е Сияна. Тя е до Пламен от първия ден на основаването на компанията. Тя и екипът ù осигуряват контакта със земеделците, с публицистите и с консултантите, които дистрибутират продуктите на dōTerra по света. Оказва се, че дестилерията в България доста бързо си е спечелила името на водещ производител от групата на dōTerra, тъй като претендентите да я посетят съгласно Сияна безусловно се редят на опашка, с цел да дойдат в България. „ Записваме ги за две години напред. Тази година чакаме над 2000 души и макар че не сме туристическа организация, ще би трябвало да назначим личен състав, който да се грижи за тях. “
Друго предизвикателство пред сдружението е производството на розово масло. През май 2020 година „ Есетере “ възнамерява да открие розоварна в с. Шейново до Шипка, с цел да се включи в розовата акция и да продължи да разнася славата на България надалеч отвън рамките ù.
Статията е оповестена в брой 12 на Списание 8.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ