Може ли това лято да отидем на Малдивите?“Не, не можем

„ Може ли това лято да отидем на Малдивите? “

„ Не, не можем да си го позволим. “

Сцената е позната на съвсем всеки български родител. В един миг детето стартира да желае неща, които излизат отвън нормалния бюджет – нов телефон като на съучениците, първокласно море, маркови маратонки, частни тренировки или скъпи играчки. А в учебно заведение сравненията стават неизбежни: „ Петър от класа върви на ски в Австрия “, „ Мария има по-нова тротинетка “, „ Другите имат PlayStation “.

И когато кажете „ не “, детето незабавно пита: „ Защо? “

Точно тук на доста родители им става неловко. Понякога се обаждат лични остарели рани – моменти, когато и ние сме чували „ няма пари “; различен път се появява виновност, че не можем да дадем на детето това, което някои негови другари получават. И по този начин от устата ни елементарно излиза автоматизираният отговор:

„ Не можем да си го позволим. “

Но финансовите психолози предизвестяват, че тази фраза има дълготрайно въздействие върху метода, по който детето ще възприема парите – и себе си – в бъдеще.

Защо „ Не можем да си го позволим “ не е потребен отговор

На първо място, тази фраза рядко е изцяло вярна. Ако човек е притиснат, съвсем постоянно би могъл да откри метод да отдели средства – посредством заем, спомагателна работа, отвод от други разноски. Децата усещат, че не става дума единствено за „ имаме/нямаме “, а за нещо по-сложно – за избори, граници и цели.

И в случай че постоянно чуват „ няма “, това последователно оформя в тях чувството, че светът е място на дефицит. По-късно, когато пораснат и получат достъп до кредитни карти, бързи заеми и онлайн покупки, доста от тези деца компенсират като харчат прекалено, тъй като прочувствено усещат: „ Сега най-сетне мога да си купя всичко, което в миналото ми липсваше. “

Оттук стартира рискът от финансови неточности, заеми и чувство за непрекъсната неустойчивост.

Вместо да завършва диалог, отводът може да се трансформира в урок

И най-важното: когато кажем „ Не можем да си го позволим “, ние слагаме завършек на диалог, който другояче може да бъде извънредно скъп.

Много по-подходящ и почтен метод е да кажете: „ Можем да го създадем, само че избираме да използваме парите си за други неща. Искаш ли да ти опиша за какво? “

Тук към този момент се отваря пространство за пояснение – че спестявате за ремонт, или за бъдещо обучение, или за фонд, или просто цените спокойствието повече от спомагателните разноски. Детето вижда, че парите не са тайнственост, а поредност от решения, които вършиме умишлено.

Когато детето изиска нещо по-фантастично – да вземем за пример басейн в двора, голям аквариум или нов автомобил за фамилията – не бързайте да отхвърляте. Вместо това използвайте желанието му като мотив да говорите за фантазии, цели и пътищата към тях. Опишете по какъв начин хората реализират сходни неща – посредством обучение, деятелност, дисциплинираност, труд и дълготрайно обмисляне.

Така не убивате фантазията, а ѝ давате посока.

Какво печели детето ви от този вид диалози

Децата, които израстват в дом, където се приказва умерено и намерено за пари, по-късно стават възрастни, които знаят по какъв начин да възнамеряват, по какъв начин да икономисват и по какъв начин да се оправят със напрежението от финансови решения. Вместо да възприемат отхвърли като удостоверение за беднотия, те го схващат като демонстрация на мъдрост, граници и цели.

И най-важното – научават, че цената им не се мери с това какво могат или не могат да си разрешат.

Това построява вътрешна сигурност и здравословно отношение към парите – едно от най-ценните умения, които един родител може да съобщи на детето си.