Демокрация в Русия? „Няма условия за това“.
Може ли режимът на Путин да се срути, както тези на Франко в Испания, Салазар в Португалия и „ черните полковници “ в Гърция? Руският създател Александър Баунов изяснява приликите и разликите пред Дъждовни води:
…
Дъждовни води: Господин Баунов, за какво решихте да пишете за рухването на три диктаторски режима в Европа?
Александър Баунов: Защото и ние живеем в тирания и е забавно по какъв начин може да завърши тя. Това е книга, написана от човек, живеещ в автократична страна, за жителите на тази автократична страна.
Дъждовни води: Но диктатурите, за които пишете, доста се разграничават от актуалната обстановка в Русия. В Испания и Гърция да вземем за пример диктатурите пристигнаха на власт посредством военни преврати.
Александър Баунов: Да, само че по време на своето битие тези диктатури се трансформираха няколко пъти. Говорим за много дълъг интервал от време: в Испания и Португалия диктатурите просъществуваха 40 години, единствено в Гърция по-кратко. Разбира се, през това време те престанаха да бъдат режими, водени само от импулса на насилието, който съпътстваше появяването им по време на преврата в Гърция или на гражданската война в Испания. А в тази ситуация с Португалия това беше един тип преодоляване на републиканските институции, преливане на властническо наличие в демократична форма, което наблюдавахме и в Русия.
Дъждовни води: Замисляли ли сте се дали има някакви предпоставки в Русия за това автокрацията, както я наричате вие, да приключи почти по същия спокоен метод, както в Испания, Португалия и Гърция? Ако приемем, че в този момент Русия се намира на кръстопът, до каква степен е евентуално тя да последва пътя на развиване на Испания, Португалия или Гърция?
Александър Баунов: Испанците през 60-те и началото на 70-те години на 20 век не бяха сигурни, че могат да го създадат без война. Гледаме ги със задна дата и ни се коства, че всичко се е получило гладко и безпрепятствено. Гледаме Португалия и си мислим: каква безкръвна гражданска война имаха, 24 часа и това беше всичко (...) Но те не са мислили по този начин по това време.
Една от методологическите задания на моята книга е читателят да огледа на тези събития не с всезнанието на наследниците, а от вътрешната страна - във времето, в което са живели. И от тази позиция да разбере, че има доста разклонения, които би трябвало да бъдат пресечени, и че доста моментни решения водят до крайния резултат.
Най-успешните демократични преходи са осъществени в страни, в които диктатурата, колкото и дълго да е траяла тя, е била предшествана от още по-дълги демократични обичаи.
Общоприето е мнението, че американците са постигнали извънреден триумф в демократизирането на най-тоталитарните и най-бруталните режими - тези в Япония и Германия.
Дъждовни води: Но Япония и Германия бяха изцяло разгромени, а Германия дори и превзета. В случая с Русия надали може да се чака такова развиване.
Александър Баунов: В случая не е толкоз значимо, че са били завладени, по-скоро става въпрос за това, че както нацистката тирания в Германия, по този начин и фашистката тирания в Италия или военно-националистическата милитаристична тирания в Япония са предшествани от дълги демократични интервали. Не е наложително те да бъдат наричани пълноценни демокрации. Въпреки това там е имало парламент, партии и избори. А също и независимост на изложение и независимост на печата. Това е общото сред тези страни. С други думи, сполучлива демократизация е редемократизацията. Демокрацията се връща там, където към този момент е била.
Разбира се, има и друга група страни. Например всички африкански страни, които - откакто се освободиха от колониалната си взаимозависимост - се прогласиха за републики и демокрации. Те одобриха съвременни конституции през втората половина на 20 век. Но единствено в няколко африкански страни се постановиха устойчиви демокрации. Същата е картината и в Северна Африка, Близкия изток, в страните от Магреба, в Югоизточна Азия… тъй като там липсват демократични обичаи.
Русия също се намира в междинно състояние. Тя няма дълга парламентарна традиция. Но също по този начин не може да се каже, че диктатурата, примерно сегашната на Путин, наследява директно руския диктаторски режим. В края на краищата страната имаше някакъв условен либерален интервал. Така че в това отношение Русия наподобява както на страните без демократични обичаи, по този начин и на тези, в които политическият преход може да се окаже точно онази редемократизация, която нормално е сполучлива.
Дъждовни води: Каква роля изиграха армиите при рухването на диктатурите в Испания, Португалия и Гърция? И в случай че пренесем това върху Русия, каква роля можем да чакаме да изиграе съветската войска?
Александър Баунов: Най-слабо обвързвана с диктатурата е армията в Португалия, където по това време разследващите служби имат доста по-важна роля. Но точно португалската войска оказа помощ за прекратяването на диктатурата. В Испания по време на диктатурата армията беше главното чучело за опозицията, за реформаторите, за всеки либерален преход. Тя не се намесваше жестоко в политиката, само че постоянно беше опасност за тези, които се опитваха да реформират режима от вътрешната страна. А Гърция беше просто една класическа военна хунта, която загуби стартирания от нея блицкриг. Тя се провали, страната излезе от строя и армията си потегли.
Трудно е да се търсят прилики в тази посока с Русия. Руската войска няма да изиграе такава роля, тъй като тя е деполитизирана от доста дълго време.
Дъждовни води: За краха на диктатурата на " черните полковници " в Гърция способства войната за Кипър, която също трябваше да е " къса и победоносна ". Възможно ли е войната в Украйна да изиграе същата роля?
Александър Баунов: Има една основна разлика - войната в Кипър беше против по-силен съперник. Полковниците сами се вкараха в патовата обстановка - те смятаха, че Турция няма да се намеси, само че тя се намеси. В прочут смисъл Путин също влезе в сходна обстановка - той вярваше, че Западът няма да се намеси в степента, в която го направи.
Турция се намеси даже повече в Кипър. Тя изпрати въоръжени сили. Турция има съвсем 10 пъти по-голямо население от Гърция. Страхът от конфликта с доста по-мощен зложелател сковава както гръцката войска, по този начин и гръцкия режим, който избра да върне властта на цивилни политици, вместо да загуби още една война. Армията отхвърли да се подчини на режима и му сложи ултиматум да напусне.
Дъждовни води: А в Русия армията няма да го направи?
Александър Баунов: Във войната на Русия против Украйна имаме противоположна симетричност - Русия е по-силната страна в спора. Съответно Русия не изпитва страха от конфликт със сериозен съперник, какъвто беше казусът с Гърция.
Дъждовни води: Колко мощна е била ролята на пропагандата по време на диктатурата в тези страни, които след това са съумели да създадат преход към народна власт?
Александър Баунов: Първоначално доста основна. Приблизително същата като ролята на силата (...) Гръцкият режим, въпреки и не толкоз дълъг, мина през всички стадии доста бързо: от първичния подтик до загиването. Въпреки това, сходно на испанския и португалския режим, той стигна до етапа на отчаяние от пропагандата. Поне измежду мислещите хора. Това значи, че пропагандата не е всемогъща. Всъщност това се вижда и в моето проучване.
Дъждовни води: Според вас готово ли е обществото в Русия за народна власт?
Александър Баунов: В момента няма условия за това. Така че този въпрос в този момент не стои. Но обществото към този момент един път е било готово за това и в случай че се появят нови благоприятни условия, то ще бъде готово още веднъж.
Дъждовни води: Вярвате ли в това?
Александър Баунов: Да.
***
Книгата на съветския публицист, политолог и специалист от Московския център " Карнеги " Александър Баунов " Краят на режима: по какъв начин завършиха три европейски диктатури " е отдадена на рухването на три европейски диктатури: на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и на " черните полковници " в Гърция. Никъде в творбата от над 500 страници не се загатва и дума за политическата обстановка в Русия през днешния ден. В самата Русия книгата е безспорен бестселър и към този момент има четвърто издание.
Дъждовни води беседва с Александър Баунов за това какво е общото сред днешна Русия и обстановката в Испания, Португалия и Гърция в края на 1960-те и началото на 1970-те години.
Последвайте канала на
…
Дъждовни води: Господин Баунов, за какво решихте да пишете за рухването на три диктаторски режима в Европа?
Александър Баунов: Защото и ние живеем в тирания и е забавно по какъв начин може да завърши тя. Това е книга, написана от човек, живеещ в автократична страна, за жителите на тази автократична страна.
Дъждовни води: Но диктатурите, за които пишете, доста се разграничават от актуалната обстановка в Русия. В Испания и Гърция да вземем за пример диктатурите пристигнаха на власт посредством военни преврати.
Александър Баунов: Да, само че по време на своето битие тези диктатури се трансформираха няколко пъти. Говорим за много дълъг интервал от време: в Испания и Португалия диктатурите просъществуваха 40 години, единствено в Гърция по-кратко. Разбира се, през това време те престанаха да бъдат режими, водени само от импулса на насилието, който съпътстваше появяването им по време на преврата в Гърция или на гражданската война в Испания. А в тази ситуация с Португалия това беше един тип преодоляване на републиканските институции, преливане на властническо наличие в демократична форма, което наблюдавахме и в Русия.
Дъждовни води: Замисляли ли сте се дали има някакви предпоставки в Русия за това автокрацията, както я наричате вие, да приключи почти по същия спокоен метод, както в Испания, Португалия и Гърция? Ако приемем, че в този момент Русия се намира на кръстопът, до каква степен е евентуално тя да последва пътя на развиване на Испания, Португалия или Гърция?
Александър Баунов: Испанците през 60-те и началото на 70-те години на 20 век не бяха сигурни, че могат да го създадат без война. Гледаме ги със задна дата и ни се коства, че всичко се е получило гладко и безпрепятствено. Гледаме Португалия и си мислим: каква безкръвна гражданска война имаха, 24 часа и това беше всичко (...) Но те не са мислили по този начин по това време.
Една от методологическите задания на моята книга е читателят да огледа на тези събития не с всезнанието на наследниците, а от вътрешната страна - във времето, в което са живели. И от тази позиция да разбере, че има доста разклонения, които би трябвало да бъдат пресечени, и че доста моментни решения водят до крайния резултат.
Най-успешните демократични преходи са осъществени в страни, в които диктатурата, колкото и дълго да е траяла тя, е била предшествана от още по-дълги демократични обичаи.
Общоприето е мнението, че американците са постигнали извънреден триумф в демократизирането на най-тоталитарните и най-бруталните режими - тези в Япония и Германия.
Дъждовни води: Но Япония и Германия бяха изцяло разгромени, а Германия дори и превзета. В случая с Русия надали може да се чака такова развиване.
Александър Баунов: В случая не е толкоз значимо, че са били завладени, по-скоро става въпрос за това, че както нацистката тирания в Германия, по този начин и фашистката тирания в Италия или военно-националистическата милитаристична тирания в Япония са предшествани от дълги демократични интервали. Не е наложително те да бъдат наричани пълноценни демокрации. Въпреки това там е имало парламент, партии и избори. А също и независимост на изложение и независимост на печата. Това е общото сред тези страни. С други думи, сполучлива демократизация е редемократизацията. Демокрацията се връща там, където към този момент е била.
Разбира се, има и друга група страни. Например всички африкански страни, които - откакто се освободиха от колониалната си взаимозависимост - се прогласиха за републики и демокрации. Те одобриха съвременни конституции през втората половина на 20 век. Но единствено в няколко африкански страни се постановиха устойчиви демокрации. Същата е картината и в Северна Африка, Близкия изток, в страните от Магреба, в Югоизточна Азия… тъй като там липсват демократични обичаи.
Русия също се намира в междинно състояние. Тя няма дълга парламентарна традиция. Но също по този начин не може да се каже, че диктатурата, примерно сегашната на Путин, наследява директно руския диктаторски режим. В края на краищата страната имаше някакъв условен либерален интервал. Така че в това отношение Русия наподобява както на страните без демократични обичаи, по този начин и на тези, в които политическият преход може да се окаже точно онази редемократизация, която нормално е сполучлива.
Дъждовни води: Каква роля изиграха армиите при рухването на диктатурите в Испания, Португалия и Гърция? И в случай че пренесем това върху Русия, каква роля можем да чакаме да изиграе съветската войска?
Александър Баунов: Най-слабо обвързвана с диктатурата е армията в Португалия, където по това време разследващите служби имат доста по-важна роля. Но точно португалската войска оказа помощ за прекратяването на диктатурата. В Испания по време на диктатурата армията беше главното чучело за опозицията, за реформаторите, за всеки либерален преход. Тя не се намесваше жестоко в политиката, само че постоянно беше опасност за тези, които се опитваха да реформират режима от вътрешната страна. А Гърция беше просто една класическа военна хунта, която загуби стартирания от нея блицкриг. Тя се провали, страната излезе от строя и армията си потегли.
Трудно е да се търсят прилики в тази посока с Русия. Руската войска няма да изиграе такава роля, тъй като тя е деполитизирана от доста дълго време.
Дъждовни води: За краха на диктатурата на " черните полковници " в Гърция способства войната за Кипър, която също трябваше да е " къса и победоносна ". Възможно ли е войната в Украйна да изиграе същата роля?
Александър Баунов: Има една основна разлика - войната в Кипър беше против по-силен съперник. Полковниците сами се вкараха в патовата обстановка - те смятаха, че Турция няма да се намеси, само че тя се намеси. В прочут смисъл Путин също влезе в сходна обстановка - той вярваше, че Западът няма да се намеси в степента, в която го направи.
Турция се намеси даже повече в Кипър. Тя изпрати въоръжени сили. Турция има съвсем 10 пъти по-голямо население от Гърция. Страхът от конфликта с доста по-мощен зложелател сковава както гръцката войска, по този начин и гръцкия режим, който избра да върне властта на цивилни политици, вместо да загуби още една война. Армията отхвърли да се подчини на режима и му сложи ултиматум да напусне.
Дъждовни води: А в Русия армията няма да го направи?
Александър Баунов: Във войната на Русия против Украйна имаме противоположна симетричност - Русия е по-силната страна в спора. Съответно Русия не изпитва страха от конфликт със сериозен съперник, какъвто беше казусът с Гърция.
Дъждовни води: Колко мощна е била ролята на пропагандата по време на диктатурата в тези страни, които след това са съумели да създадат преход към народна власт?
Александър Баунов: Първоначално доста основна. Приблизително същата като ролята на силата (...) Гръцкият режим, въпреки и не толкоз дълъг, мина през всички стадии доста бързо: от първичния подтик до загиването. Въпреки това, сходно на испанския и португалския режим, той стигна до етапа на отчаяние от пропагандата. Поне измежду мислещите хора. Това значи, че пропагандата не е всемогъща. Всъщност това се вижда и в моето проучване.
Дъждовни води: Според вас готово ли е обществото в Русия за народна власт?
Александър Баунов: В момента няма условия за това. Така че този въпрос в този момент не стои. Но обществото към този момент един път е било готово за това и в случай че се появят нови благоприятни условия, то ще бъде готово още веднъж.
Дъждовни води: Вярвате ли в това?
Александър Баунов: Да.
***
Книгата на съветския публицист, политолог и специалист от Московския център " Карнеги " Александър Баунов " Краят на режима: по какъв начин завършиха три европейски диктатури " е отдадена на рухването на три европейски диктатури: на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и на " черните полковници " в Гърция. Никъде в творбата от над 500 страници не се загатва и дума за политическата обстановка в Русия през днешния ден. В самата Русия книгата е безспорен бестселър и към този момент има четвърто издание.
Дъждовни води беседва с Александър Баунов за това какво е общото сред днешна Русия и обстановката в Испания, Португалия и Гърция в края на 1960-те и началото на 1970-те години.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ