Може ли отделен собственик да сключи договор с фирма за

Може ли обособен притежател да подписа контракт с компания за поддръжка на общите елементи, на своя глава останалите съседи, и годни ли са такива контракти? След години разногласия и несъгласия сред обособени магистрати, Върховният касационен съд образува тълкувателно дело, което би трябвало да даде отговор на един от най-често срещаните проблеми в етажната благосъстоятелност.
Прочетете още
Поводът е спорна правосъдна процедура - разнообразни сформира на Върховен касационен съд през годините са решили сходни разногласия по изцяло друг метод, което основава безпорядък както в кооперации, по този начин и в затворени комплекси, където неналичието на организация постоянно води до напрежение.

В една част от решенията висшите съдии одобряват, че самостоятелните контракти са „ оскъдни ”, когато уреждат въпроси, които по закон принадлежат напълно на общото заседание – да вземем за пример определянето на такси за поддръжка, реда за ръководство, разпределението на разноски за асансьор, осветяване или поддръжка на двора. Според това виждане законът е безапелационен - решенията за общите елементи се вземат единствено групово. Така, в случай че един комшия своеволно подпише контракт с компания за почистване или озеленяване и след това изиска всички да му заплащат по 20 лв. месечно, това опонира на закона и не може да обвърже другите.

Други сформира на Върховен касационен съд обаче възприемат по-гъвкава позиция. Според тях не може обособен притежател да задължава съседите си, само че може да подписва контракти, които ангажират единствено него. Например човек може да заплати за поддръжка на тревните площи пред блока, в случай че поема разхода персонално, или да подпише контракт за достъп до басейн, рецепция или охранителен паркинг в комплекс, без това да основава отговорности за останалите. Тези контракти могат да имат „ сложен предмет “, стига да не се намесват в пълномощията на общото заседание и да не дефинират общи такси.

Има и изключително мнение, съгласно което, когато в дадена постройка въобще няма организация – няма общо заседание, няма шеф и няма кой да вземе решение. Тогава пък самостоятелни контракти може да се подписват, с цел да бъде спазен законът за поддържане на постройката в безвредно положение. Според този арбитър договорите биха били проблематични единствено в случай че всеки притежател подписва с друга компания, което би довело до цялостна суматоха.

Сега Върховен касационен съд би трябвало да даде обединен отговор – дали сходни контракти са напълно или отчасти „ оскъдни ”, в кои случаи са възможни и по кое време не могат да обвържат никого с изключение на подписалия ги притежател.

Тълкувателното решение ще важи за всички бъдещи каузи и ще постави завършек на спорната процедура, която до момента създаваше комплициране както за жителите и шефовете на етажна благосъстоятелност, по този начин и за компаниите, които оферират услуги за поддръжка.