Може ли отбраната да се превърне в е въпрос, който

...
Може ли отбраната да се превърне в е въпрос, който
Коментари Харесай

Може ли отбраната да се превърне в машината за икономически растеж на Европа?

Може ли защитата да се трансформира в е въпрос, който „ Politico “ задава при започване на публикация, отдадена на тематиката.

Микровълнови печки, GPS, безпилотни самолети, тиксо, компютър. Това е единствено къс лист на артикули за бита , чийто генезис се свързва с военните проучвателен лаборатории. Тяхната функционалност с двойна приложимост е известна като „ военно-граждански синтез “ на езика на отбранителния бранш.

Сега, когато Европа е на път да отпусне поток от пари в отбранителния си бранш, с цел да обърне десетилетията на незадоволителни вложения , очакванията са огромни, че мрачните резултати на континента в региона на продуктивността могат да се употребяват за смяна на обстановката, като се употребява сходна военна досетливост .

Проектите , които се извършват в Европа , към този момент стартират да съперничат на тези в Съединени американски щати по амбициозност: от континентална противоракетна защита до сателитни съзвездия в ниска околоземна орбита, които биха могли да обезпечат опция на все по-ненадеждния Starlink на Елон Мъск .

Надеждата е, че в последна сметка всички вложения ще доведат до софтуерни нововъведения , които ще се разпространят в гражданската стопанска система, ще покачат продуктивността и ще се изплатят.

Но дали това е реалистично, или е единствено благопожелание? Няма подозрение, че в кратковременен проект икономическото напрежение е неизбежно и ще наложи съкращения в други области .

„ Става дума за повече разноски, за по-добри разноски “ , изясни генералният секретар на НАТО Марк Рюте в тирада при започване на годината, признавайки дългогодишните недоволства на Вашингтон, че Европа не прави задоволително за личната си сигурност. Въпреки че две трети от членовете на НАТО към този момент извършват задачата на алианса да изразходват 2% от брутния вътрешен артикул за защита , това към момента „ надалеч не е задоволително “, изясни Рюте.

Рюте извършва желанието си. Европейската комисия отвори вратите за военни разноски в размер на 800 милиарда евро. Успоредно с това Германия , най-голямата стопанска система в Европа , разгласи проект за консумиране на един трилион евро за модернизиране на разнебитената си национална войска и за ремонт на инфраструктурата си. 

Робо-войни

Където отиват обществените пари, там ги следва и частният бизнес, а в Европа се появяват нови играчи в региона на защитата , които да посрещнат потребностите на Европа.

Лоик Мужоле е защитителен бизнесмен, чиито връзки с армията датират от едно потомство. Баща му е работил в региона на нуклеарното въздържане за френските военноморски сили; той на собствен ред работи девет години в отбранителна компания, до момента в който през 2022 година, след нахлуването на Русия в Украйна , става съосновател на личната си отбранителна компания Comand AI . Мужоле, който е основен изпълнителен шеф на основаната в Париж Comand AI, призна:

„ Никога няма да можем да произведем повече от стратегически съперник като Китай . “

И добави:

„ Това, което би трябвало да създадем, е да можем да организираме интервенции, 10 пъти, 100 пъти по-ефективно от тях. Това е отправната точка на Comand AI.

Мужоле съобщи, че е създал платформа, основана на изкуствен интелект , която може да проучва заповеди, да създава последователности от задания и да проучва терена, като задачата е доста да се форсира времето за реакция на военните. Той изясни, че с Comand AI един щабен офицер може да прави работата на четирима .

Засега Comand AI се концентрира единствено върху отбранителния бранш, само че Мужоле акцентира, че технологията , създадена от неговата компания, има и цивилен приложения . Например, тя може да помогне на флотилии от роботи за доставка да се ориентират в терена, с цел да доближат дестинациите си. Или може да помогне за справяне с координирани хакерски атаки против частни предприятия .

Вървим към галактическите надпревари

Но поверяването на нови изобретения, които са от изгода за елементарните европейци, на новаторски играчи като Comand AI или на европейски начинания за сателитна и противоракетна защита е рисковано. Въпреки че има доста исторически прецеденти, няма сигурност.

„ Разходите за защита са значим мотор на софтуерния прогрес в Съединени американски щати “ , означи Крис Милър, професор в университета „ Тъфтс “ и създател на книгата „ Чип война: битката за най-критичната технология в света “. Той продължи:

„ Министерството на защитата постоянно е финансирало фундаментални проучвания и основаване на прототипи, които по-късно са били поети от частни компании и са се трансформирали в цивилен технологии, които трансформират света, като да вземем за пример [микро]чипове, GPS или екрани. “

Изследване на Килския институт, оповестено преди Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, пресмята, че дълготрайната продуктивност на Европа може да се увеличи с до 0,25 % за всеки 1 % от Брутният вътрешен продукт, изразходван за военни проучвания . Ето какво съобщи Итън Илцетски , създател на публикацията и професор в Лондонското учебно заведение по стопанска система:

„ Има от ден на ден доказателства, че някои от най-големите пробиви, изключително във високотехнологичната област на изчисленията, са свързани с научноизследователска и развойна активност, която е била развита по време на галактическата конкуренция . “  

Конкурентният темперамент на войната и екзистенциалните залози в нея предизвикват успеваемостта и нововъведенията. Макар че това може би не е казус, който днешният Европейски Съюз би желал да повтори (още една Тридесетгодишна война, някой?), интензивното съревнование в ранната съвременна Европа е помогнало за нейното софтуерно предимство през XVIII и XIX век. Илцецки акцентира:

„ Тук има тласък да бъдем на софтуерната граница и даже да я разширяваме . “

Мечове към плугове

Плановете за усилване на защитата на континента към този момент провокираха рецензии, изключително от страна на левите, които акцентират значимостта на запазването на обществената страна, за да се избегне популисткият отпор .

„ Докато военните разноски към този момент не познават фискални граници, обществените помощи и поддръжката за родителския отпуск към този момент са на кантар “ , настояват икономистите Том Кребс и Изабела Вебер в колонка за Project Syndicate. Те прибавиха:

„ Това сигурно ще подхрани в допълнение недоволството. “

Лейбъристкото държавно управление на Обединеното кралство е сламка напразно. Наскоро то разгласи редуциране на обществените разноски с 4,8 милиарда паунда , макар че усили разноските за защита с 2,2 милиарда паунда.

Това не е единствено болежка. Военните разноски ще дадат кратковременен подтик на стопанската система. Приходите на изпълнителите на отбранителни действия ще се усилят, работните места в производството ще се усилят, а заплатите на служащите ще се върнат назад в стопанската система. Даниел Крал , водещ икономист в Oxford Economics, съобщи, че мащабът на проектите е толкоз голям, че те могат да оказват помощ на „ Европа да се измъкне от стагнацията посредством напредък, учреден на вътрешното търсене “ .

Но до момента в който производството на оръжия и бомби се регистрира в данните за Брутният вътрешен продукт, няма дълготрайно повишение на продуктивността от противопехотни мини, които просто лежат в земята, или гаубици, които са скрити в казармите. Те могат да подсигуряват системата, която генерира Брутният вътрешен продукт , като я пазят от нашествия, само че приносът им към крайните числа е безмерен.

Това е проблем, като се има поради, че проектите за превъоръжаване на Европа ще бъдат финансирани значително посредством дълг. Държавният дълг към този момент е висок и увеличението му може доста добре да навреди на стопанската система в дълготраен проект.

Избори, избори , избори

Един от методите за превъзмогване на този кръг е да се влага по-разумно. За да резервира допустимо най-голяма стойност в Европа, блокът ще би трябвало самичък да създава продуктите, които сега купува от Съединени американски щати – и то без да си навлича в допълнение протекционистки настроения Бял дом. Повече от половината от европейските разноски за публични поръчки се насочват към американски компании.

Френският президент Еманюел Макрон прикани държавните управления да заменят американските ракети „ Пейтриът “ и самолетите F-35 с европейски други възможности като системите SAMP/T и самолетите Rafale . Берлаймонът категорично поддържа локалната промишленост като част от напъните си за превъоръжаване.  

Но страни на първа линия като Полша или Финландия желаят да дадат приоритет на непосредствените потребности – даже в случай че това значи да купуват от Съединени американски щати , Южна Корея или Израел

„ Прибалтика вижда огън, Централна Европа вижда пушек, всички останали не виждат нищо “ , разяснява един европейски посланик, който е изискал да остане неизвестен, с цел да приказва искрено.

Понастоящем прекомерно огромна част от разноските за защита в Европа отиват за одобрени, бавноразвиващи се национални първенци. За разлика от това, документът на Илцецки разказва по какъв начин Министерството на защитата на Съединени американски щати предизвиква конкуренцията посредством двойно доставяне – закупуване на оръжейни системи от повече от една компания по едно и също време, с цел да се насърчи конкуренцията . Често тези тръжни процедури са по-отворени: Вместо да се дава преимущество на избрана технология с доста закрепени спецификации , което на процедура облагодетелства одобрени играчи, Министерството на защитата афишира конкурс за отворени решения на избран боен проблем .

Такива търгове „ доближават до по-широк кръг от компании, които са по-малки, по-млади и по-технологично насочени … [и] също по този начин водят до повече патенти и разпространяване на двойна приложимост “ , се споделя в отчета от Кил.

Отчасти заради това към 16% от военните разноски на Съединени американски щати отиват за научноизследователска и развойна активност спрямо едвам 4,5% в Европа. Това оказва помощ на американските компании да запазят софтуерното си преимущество и усилва вероятността да изобретят нещо потребно в цивилния живот.

Следователно, с цел да успее в дълготраен проект, всеки съгласуван европейски опит за превъоръжаване ще изисква от столиците да създадат повече, с цел да одобряват нови участници на пазара – доста от тях по-пъргави и на софтуерната граница, споделя Дан Брезниц, специалист по държавна иновационна политика в Университета в Торонто. 

„ Трябва да сте в положение да разрушите системата “ , съобщи той и добави:

„ Трябва да сте наясно, че ще има нови играчи. И някои от тези нови играчи ще се трансфорат в новите колоси. И точно това може да се окаже нещо, което, почтено казано, не съм сигурен, че Европейски Съюз умее да прави доста добре.

Присъединете се към нашия 

Пролетна прогноза: Доходите в Европейски Съюз се възвръщат, инфлацията пада

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР