Може ли недостигът на работна сила в България да бъде

Може ли дефицитът на работна мощ в България да бъде преодолян с импорт на чиновници от трети страни и би трябвало ли страната да усили квотите за задгранични служащи – това е измежду основните въпроси в препоръчаните промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, които към този момент са оповестени за публично разискване.
Прочетете още
Темата беше коментирана в ефира на bTV, откакто Експертният клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) разгласява разбор за резултата от досегашния импорт на работна ръка. Данните, показани от икономиста Георги Вулджев, слагат под подозрение успеваемостта на тази политика.

Според него в България се следи развой на така наречен заместваща трудова миграция – служащи от трети страни последователно изместват локалните заети, без това да взема решение казуса с дефицита на фрагменти.

„ Данните на Национален статистически институт са ясни – до второто тримесечие на 2025 година най-сериозен спад в броя на заетите има точно в секторите, в които се внася най-вече труд от трети страни. В същото време дефицитът на фрагменти там продължава да пораства “, съобщи Вулджев в предаването „ Интервюто на деня “ по bTV.

По думите му вносът на служащи оказва и директно въздействие върху възнагражденията. Заплатите в засегнатите браншове се усилват по-бавно, в сравнение с биха го правили при действителен дефицит на работна мощ.

„ Най-малкото това води до по-бавен растеж на заплатите. Данните демонстрират и подбиване на възнагражденията на работещите български жители “, разяснява икономистът.

Статистиката на Агенцията по заетостта демонстрира, че през 2021 година в България са били наети малко над 10 000 служащи от трети страни, а през 2024 година броят им към този момент доближава към 36 000. Въпреки това дефицитът на фрагменти на пазара на труда е повишен с над 25%.

През 2022 година бизнесът е отчитал потребност от към 205 000 служащи, до момента в който в края на 2024 година незаетите работни места към този момент са 262 000. Паралелно с това националната статистика регистрира вътрешен запас от над 1 млн. стопански неактивни лица, като към 85 000 от тях декларират подготвеност да стартират работа.

В същото време от ден на ден служащи от страни като Узбекистан, Филипините, Непал и Индия намират реализация у нас, главно в строителството, туризма и услугите. Само през предходната година към 50 000 души от трети страни са почнали работа в България, демонстрират данни, представени от bTV.

Амит Шиян, индийски жител и основен готвач в огромен хотел в Слънчев бряг, споделя, че ползата към работа у нас измежду неговите сънародници пораства. По думите му предишното лято към 50 души от Индия са пристигнали сезонно да работят, а тази година се чакат над 60, като част от тях възнамеряват да се открият със фамилиите си.

Икономистът Георги Вулджев обаче акцентира, че всеобщият импорт на труд не е ориентиран към експерти, а към нискоквалифицирана работна ръка.

„ Налице е заменяне на локални млади и по-слабо образовани служащи, изключително в строителството и хотелиерството “, показва той и предизвестява за риск България да се фиксира в модел, основан на евтина работна мощ, вместо да влага в технологии, капитал и обучение.

Различна позиция показват от Българската хотелска асоциация. Председателят ѝ Веселин Данев разяснява пред bTV, че наемането на служащи от трети страни не е по-евтино за бизнеса.

„ Законът ни задължава да осигурим освен заплати, само че и самолетни билети и настаняване. Много по-добре би било да наемем хора от вътрешността на страната, само че подобен запас липсва “, съобщи Данев.

Според него без „ интелигентно отношение към миграцията “ стопанската система и туризмът мъчно ще се оправят с дефицита на фрагменти. Той добавя, че служащи от трети страни заемат и по-високоплатени позиции и показват висока мотивация за работа у нас.