Мъртва сьомга оживя в ЯМР? Странен експеримент шокира учените и промени медицината
Може ли мъртва риба да „ мисли “? На пръв взор тъкмо това посочил един от най-абсурдните научни опити на XXI век. Учени сложили мъртва атлантическа сьомга в уред за функционален ядрено-магнитен резонанс и останали шокирани, когато сканирането отчело мозъчна интензивност.
Историята звучи като научна фантастика или неприятна смешка, само че в действителност се трансформира в едно от най-важните предизвестия към актуалната просвета.
Експериментът стартира още през 2005 година, когато неврологът Крейг Бенет и негов сътрудник от колежа Дартмут търсели ексцентричен метод да показват евентуалните проблеми при интерпретацията на fMRI сканиранията. Вместо обичайните тестови обекти, те решили да използват… мъртва сьомга, купена от супермаркет.
Рибата била сложена в скенера, до момента в който учените ѝ показвали фотоси на хора в разнообразни прочувствени обстановки. В духа на опита откривателите даже „ помолили “ сьомгата да дефинира какви страсти изпитват хората на изображенията.
И тогава пристигнал шокът — апаратът отчел интензивност в мозъка на мъртвата риба.
По-късно обаче станало ясно, че това не е доказателство за живот след гибелта, а брилянтна проява какъв брой подвеждащи могат да бъдат научните данни, в случай че не бъдат оценени вярно.
Оказало се, че така наречен „ интензивност “ е резултат от подправено позитивни сигнали — статистически звук, който може да се появи при разбор на големи количества данни. При fMRI сканиранията се изследват десетки хиляди дребни обемни единици, наречени воксели, и без строги статистически корекции системата може да „ открие “ интензивност даже там, където няма такава.
Именно това бил същинският смисъл на опита — да покаже какъв брой рисково е учените да одобряват резултатите „ на доверие “, единствено тъй като идват от съвременна техника.
Самото проучване е оповестено от Крейг Бенет и неговия екип под заглавието „ Neural Correlates of Interspecies Perspective Taking in the Post-Mortem Atlantic Salmon “, а историята по-късно е разказана и от Scientific American.
През 2012 година опитът печели и паметната премия Ig Nobel — отличие за проучвания, които първо разсмиват хората, а по-късно ги карат да се замислят.
И въпреки „ мислещата “ сьомга да наподобява комична, нейният урок остава изцяло сериозен: даже най-впечатляващите научни резултати могат да бъдат заблуда, в случай че зад тях не стоят деликатен разбор и здрава статистика.
Историята звучи като научна фантастика или неприятна смешка, само че в действителност се трансформира в едно от най-важните предизвестия към актуалната просвета.
Експериментът стартира още през 2005 година, когато неврологът Крейг Бенет и негов сътрудник от колежа Дартмут търсели ексцентричен метод да показват евентуалните проблеми при интерпретацията на fMRI сканиранията. Вместо обичайните тестови обекти, те решили да използват… мъртва сьомга, купена от супермаркет.
Рибата била сложена в скенера, до момента в който учените ѝ показвали фотоси на хора в разнообразни прочувствени обстановки. В духа на опита откривателите даже „ помолили “ сьомгата да дефинира какви страсти изпитват хората на изображенията.
И тогава пристигнал шокът — апаратът отчел интензивност в мозъка на мъртвата риба.
По-късно обаче станало ясно, че това не е доказателство за живот след гибелта, а брилянтна проява какъв брой подвеждащи могат да бъдат научните данни, в случай че не бъдат оценени вярно.
Оказало се, че така наречен „ интензивност “ е резултат от подправено позитивни сигнали — статистически звук, който може да се появи при разбор на големи количества данни. При fMRI сканиранията се изследват десетки хиляди дребни обемни единици, наречени воксели, и без строги статистически корекции системата може да „ открие “ интензивност даже там, където няма такава.
Именно това бил същинският смисъл на опита — да покаже какъв брой рисково е учените да одобряват резултатите „ на доверие “, единствено тъй като идват от съвременна техника.
Самото проучване е оповестено от Крейг Бенет и неговия екип под заглавието „ Neural Correlates of Interspecies Perspective Taking in the Post-Mortem Atlantic Salmon “, а историята по-късно е разказана и от Scientific American.
През 2012 година опитът печели и паметната премия Ig Nobel — отличие за проучвания, които първо разсмиват хората, а по-късно ги карат да се замислят.
И въпреки „ мислещата “ сьомга да наподобява комична, нейният урок остава изцяло сериозен: даже най-впечатляващите научни резултати могат да бъдат заблуда, в случай че зад тях не стоят деликатен разбор и здрава статистика.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ