Най-екзотичното мъжко хоби
Може ли липа, висока три педи да цъфне, а джанка със същия растеж да се отрупа с вкусни плодове? Да!
В градината на Радко Колев от Шумен всичко е допустимо. Бившият боен артилерист е измежду ветераните създатели на бонсаи у нас. Вае дръвчета в специфични саксии повече от четвърт век. А от месец и половина реди своите творби в първата у нас общинска бонсай градина. Официалното разкриване е тази събота, на 26 май. Според Колев, тя към този момент е и единствена на Балканите. Общеествена, безвъзмездна и изцяло налична за гости. И най-важното – посредством нея ще се търсят ценители и продължители на хилядолетното изкуство в Шумен, споделя разпалено Колев.
За сбъднатата си фантазия е признателен на кмета Любомир Христов, който прегърнал концепцията и му дал цялостна независимост да работи на общински терен – големия двор край музейния комплекс “Авшарян” на ул.”Стара планина” Повече от 80 скъпи екземпляра са подредени в неповторимата градина.
От всяко дърво свирка не става, само че става бонсай, смее се шуменецът и го споделя от опит. В шуменската градина могат да се видят дребни дъб, бук, кестен, липа, явор, гинко билоба, дрян, габър, клен, както и всевъзможни плододайни. Няма растение, което не може да бъде отгледано в саксия или по-скоро в поднос, както са го споделили китайците, основатели на бонсая. Всяка от рожбите му си има история – от раждането до израстването. Някои са дечица, като 3-годишен смърч, отгледан от семенце, донесено от Люксембург от другар, споделя шуменецът. Край него „ извисяват “ растеж още два иглолистни събратя.
Има три метода да заемеш с бонсай – садиш семе, купуваш дръвче от разсадник или вземаш от природата. Но третият може да те сблъска със закона. Иначе бонсаистите са като художниците – рисуват върху изцяло бяло платно, изяснява Радко. У нас те са по-малко от пръстите на двете ръце. И измежду тях няма нито една дама. Дори в международен мащаб шуменецът е виждал творения единствено от една гъркиня.
Поне един път в годината се подрязва кореновата съситема на дръвчетата, наложително се оформя и короната. Клонките се армират със специфична алуминиева или медна тел, която стои 6 месеца. Не е леко, нито пък е на ниска цена, тъй като дръвчетата живеят в специфични саксии, почви, нуждаят се от наторяване, а лятото се поливат и по два пъти. В първата общинска бонсай градина ще има непрекъснати демонстрации по какъв начин се основават красивите дръвчета и по какъв начин се вършат саксиите за тях.
Хубаво е, когато имаш първокласен преподавател и шуменецът се сеща за своя – Димитър Талигаров от Пазарджик, който му давал уроци с пощенски писма, тъй като било във време без интернет. Първо обаче се запалил по бонсаите от корицата на списание, където имало доста фотоси и кратичък текст за изкуството, родено в Китай и пренесено в Япония. “Казах си – японецът да не е по-умен от мен и аз мога! И започнах да търся”, сеща се Радко. Първата му рожба била липа, която взел от природата през 1992 година, като била 5-годишна. Сега е на видно място в градината. Горд е и с джанката, която скоро ще узрее и е още по-стара, май е на 50 година Той я гледа отпреди 10-15 година Родила се от семка, попаднала в бетонна пролука на остаряла казарма. Радко я извадил от разрухата и в този момент всяка година през март дръвчето се отрупва с цветове. Негов другар пък решил да отстрани остаряла лоза, садена още от бащата на тъста му. Радко я взел, грижил се старателно за нея и в този момент посетителите ще видят столетницата, покрита с мини чепки.
В градината на Радко Колев от Шумен всичко е допустимо. Бившият боен артилерист е измежду ветераните създатели на бонсаи у нас. Вае дръвчета в специфични саксии повече от четвърт век. А от месец и половина реди своите творби в първата у нас общинска бонсай градина. Официалното разкриване е тази събота, на 26 май. Според Колев, тя към този момент е и единствена на Балканите. Общеествена, безвъзмездна и изцяло налична за гости. И най-важното – посредством нея ще се търсят ценители и продължители на хилядолетното изкуство в Шумен, споделя разпалено Колев.
За сбъднатата си фантазия е признателен на кмета Любомир Христов, който прегърнал концепцията и му дал цялостна независимост да работи на общински терен – големия двор край музейния комплекс “Авшарян” на ул.”Стара планина” Повече от 80 скъпи екземпляра са подредени в неповторимата градина.
От всяко дърво свирка не става, само че става бонсай, смее се шуменецът и го споделя от опит. В шуменската градина могат да се видят дребни дъб, бук, кестен, липа, явор, гинко билоба, дрян, габър, клен, както и всевъзможни плододайни. Няма растение, което не може да бъде отгледано в саксия или по-скоро в поднос, както са го споделили китайците, основатели на бонсая. Всяка от рожбите му си има история – от раждането до израстването. Някои са дечица, като 3-годишен смърч, отгледан от семенце, донесено от Люксембург от другар, споделя шуменецът. Край него „ извисяват “ растеж още два иглолистни събратя.
Има три метода да заемеш с бонсай – садиш семе, купуваш дръвче от разсадник или вземаш от природата. Но третият може да те сблъска със закона. Иначе бонсаистите са като художниците – рисуват върху изцяло бяло платно, изяснява Радко. У нас те са по-малко от пръстите на двете ръце. И измежду тях няма нито една дама. Дори в международен мащаб шуменецът е виждал творения единствено от една гъркиня.
Поне един път в годината се подрязва кореновата съситема на дръвчетата, наложително се оформя и короната. Клонките се армират със специфична алуминиева или медна тел, която стои 6 месеца. Не е леко, нито пък е на ниска цена, тъй като дръвчетата живеят в специфични саксии, почви, нуждаят се от наторяване, а лятото се поливат и по два пъти. В първата общинска бонсай градина ще има непрекъснати демонстрации по какъв начин се основават красивите дръвчета и по какъв начин се вършат саксиите за тях.
Хубаво е, когато имаш първокласен преподавател и шуменецът се сеща за своя – Димитър Талигаров от Пазарджик, който му давал уроци с пощенски писма, тъй като било във време без интернет. Първо обаче се запалил по бонсаите от корицата на списание, където имало доста фотоси и кратичък текст за изкуството, родено в Китай и пренесено в Япония. “Казах си – японецът да не е по-умен от мен и аз мога! И започнах да търся”, сеща се Радко. Първата му рожба била липа, която взел от природата през 1992 година, като била 5-годишна. Сега е на видно място в градината. Горд е и с джанката, която скоро ще узрее и е още по-стара, май е на 50 година Той я гледа отпреди 10-15 година Родила се от семка, попаднала в бетонна пролука на остаряла казарма. Радко я извадил от разрухата и в този момент всяка година през март дръвчето се отрупва с цветове. Негов другар пък решил да отстрани остаряла лоза, садена още от бащата на тъста му. Радко я взел, грижил се старателно за нея и в този момент посетителите ще видят столетницата, покрита с мини чепки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ