Може ли купеният вот да е фактор при ниска избирателна

Може ли купеният избор да е фактор при ниска изборна интензивност. И дали тя в действителност ще е толкоз ниска. Коментират политологът и специалист по изборни системи Даниел Стефанов и журналистът Тони Николов.

" Купеният избор на изборите досега не е оказвал въздействие за изхода от изборите, тъй като първо неговото количество не е толкоз огромно, размерът не е толкоз огромен и също така той се разпределя към разнообразни партии. На тези избори имаме няколко казуса. Първият е ниската изборна интензивност, която евентуално няма да е толкоз ниска, както чакахме. Второ - има съмнение, че има нещо като монополизиране на купения избор в един център “, сподели политологът и специалист по изборни системи Даниел Стефанов.

" Аз си припомням изборите при започване на 90-те и на първите избори участваха 6 333 000 души, колкото сега са изобщо българите. От 90% присъединяване имахме по 80 по 70%. Това бе началото и в този момент  стигнахме на тези резултати. Така че да имаш цивилен дълг, това е имаш отговорност пред страната. Може би с купения избор в действителност ние имаме цяла една парламентарна група в Народното събрание. Истината е, че оценките за закупения избор са разнообразни - те варират от 100 000 до 200 000 някой. Въпросът е дали с 80-100 хиляди ще се влезе в парламент и въпросът дали тези 80-100 000 отиват на едно място. Досега те в никакъв случай не са отивали на едно място “, изясни пред bTV журналистът Тони Николов.