Може ли километър магистрала да струва 50 милиона лева? Може

Може ли километър автомагистрала да коства 50 милиона лв.? Може ли един сектор да се оскъпи съвсем 5 пъти за 10 години, без да трансформира маршрута си?

Може ли да се измисли пътно трасе, изискващо построяването на 2 км тунели и 10 км виадукти посред Дунавската низина?

Може ли страна от Европейски Съюз и НАТО да не може да построи 133 км път по стратегически значим транспортен кулоар?

Може и се случва. Всичко това се отнася за така наречен Автомагистрала " Янтра ", която би трябвало да свърже Русе с Велико Търново.

Това е един от най-важните планове за развиването на Северна България наред с многострадалната Автомагистрала " Хемус ".

На 18 март Пътната организация (АПИ) пусна поръчка за 60 км от автомагистралата сред Бяла и Търново и провокира цялостен потрес с прогнозната цена.

Почти 3 милиарда лв. е оценката, която Пътната организация дава на разноските за по-малко от 60 км. Един километър автомагистрала ще коства 50 милиона лв..

Как се получава тази сметка?
Първият подучастък от 24 км ще е сред обхода на Бяла и пресичането с (несъществуващата) Автомагистрала " Хемус ". Там се плануват над 3 километра огромни мостови уреди и виадукти.Вторият подучастък още веднъж е заложил към 2,9 км мостове и виадукти.В третия подучастък се планува 3,3 км мостове и виадукти, както и " тунелни уреди " с дължина към 2,1 км.
Тук не се включва пробутване на нов път през Стара планина към Южна България. Става дума единствено за трасето до Дебелец, откъдето се чака автомагистралата да поеме внезапно на запад към тунела под Шипка.

Някога, в светлото бъдеще, несъмнено.

15 години откогато планът стартира да се разисква на най-високо държавно равнище - до момента е направена една първа копка и не е издигнато нищо.

Вместо това цената на бъдещото строителство се надува до невероятни размери.

И никой не може да каже от кое място ще дойдат парите за финансирането, което Европейски Съюз евентуално може да поеме единствено отчасти.

Никой не може да каже и по кое време ще може да се пътува по автомагистралата.

" Русе - Велико Търново " е част от паневропейски транспортен кулоар 9, който стартира от Финландия и Литва и стига до Александруполис, Гърция.

През нея би трябвало да минава тежкотоварният трафик сред Северна Европа и Близкия Изток, като поеме придвижването на камиони от съществуващия Дунав мост и към момента несъществуващата втора гранична връзка сред Русе и Гюргево.

От началото на съветската война в Украйна пътят става още по-голям поради потребността от бърз и сигурен превоз по югоизточния фланг на НАТО.

Извън стопанската система и геополитиката: тук става дума и за въпрос на живот и гибел.

Съществуващият сега път Русе - Бяла - Търново е една от най-смъртоносните прави в пътната мрежа на България. На разстояние от 50 км към Бяла има 7 места с висока централизация на произшествия, а втората сериозна точка е сред Велико Търново и Дебелец.

На 7 декември 2006 година рейс с 30 души беше блъснат от камион на моста над река Янтра край Бяла и починаха 18 души. Заради случая беше издигнато в допълнение кръгово кръстовище на основния път, само че и то не може да облекчи все по-големия трафик.

Магистралата не е просто локален план, който ще съживи Севера. Това е стратегическа линия за целия район на Балканите.

2012: Катарската връзка

За строителството на нов 4-лентов път сред Русе и Велико Търново се приказва най-малко от 2008 година, малко след злополуката с рейса. Кабинетът на Тройната коалиция не прави нищо за плана, международната финансова рецесия стига и до България, а по-късно топката пада в полето на преди малко определения кабинет на Бойко Борисов.

През 2011 година новият път влиза в тактиката за инфраструктурно развиване до 2020 година, а съществуващият републикански път е разгласен за обект от национално значение.

" Представете си, че карате по четирилентов път. Това разстояние ще се минава несъмнено за час и половина, тъй като ще се пресече косо България ", споделя Борисов на съвещание на Министерския съвет през 2011.

Въпреки това още няма даже предпроектно изследване за избавителната опция. Няма и пари, а Борисов разисква с Дянков потребността да се търси " кофинансиране ".

Изненадващ вид за решение се появява при среща на Бойко Борисов с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и премиера на Катар шейх Хамад бин Джасим Ал-Тани.

Трите страни смятаха да вършат обща планова компания за строителство на път от Русе чак до Свиленград. Инвеститорът трябваше да поеме цялата стойност на строителството, без страната да се обвързва с гаранции, държавен заем или доплащане.

Спорът в началото е за трасето. България желае то да минава през Велико Търново, а Турция предлага Стара планина да се минава на изток с маршрут към Търговище и Разград. България желае да вкара и тунела под Шипка в общата цена, което не среща утвърждение от Катар.

Турция се отхвърля от проекта за публично-частно партньорство още през септември 2012. Катар слага изискване за най-малко 14% възвращаемост на инвестицията, само че не получава гаранции.

Магистралата, която потегля от нищото



Един от най-проблемните въпроси към плана е къде ще е нулевата точка на автомагистралата. По проект тя би трябвало да се намира близо дунавския бряг, на запад от село Мартен край Русе.

Защо там? Защото това е мястото, където съгласно българските управляващи би трябвало да се построи трети мост над Дунав, гранична връзка с Румъния.

Този проект се разисква от години, само че резултат няма и до момента. Първоначално румънската страна не утвърждава местоположението - вместо Русе предлага мостът да е при Оряхово, след това се приказва за Свищов.

През 2022 година когато избухна войната в Украйна, Европейски Съюз и НАТО осъзнаха, че имат незабавна потребност от възстановяване на военната подвижност, а тематиката за транспортните връзки Север - Юг стана предпочитана.

През 2024 година Европейска комисия се съгласи да финансира предпроектно изследване за втория мост сред Русе и Гюргево. Той ще би трябвало да се свърже с бъдещата автомагистрала. Засега и мостът, и пътят съществуват единствено на хартия.