Къща паметник на културата се превръща в ново пространство за изкуство
Може ли къща монумент на културата да се трансформира в пространство за изкуство без разногласия сред наследници, без недоволни съседи и без непозната финансова помощ? Оказва се, че може. На 17 май красивият дом на Христо Попов, който се намира тъкмо против къщата на Яворов на столичната улица „ Раковски “, ще отвори порти като „ Място 167 “. Новото артистично пространство ще бъде намерено с галерия.
Начело на плана са Стефан Огнянов и Марин Маринов - двама от наследниците на Христо Попов, фотографът Йохана Траянова, режисьорът, артист и музикант Деян Цветков, аниматорът Сава Комитски и продуцентът Виржиния Венкова.
Някога къщата, чието строителство стартира през 1897-а, била на края на града, а зад нея имало тресавище. В дома на капитан Христо Попов се чували пиано и виолончело, тъй като брачната половинка му обичала да свири и да събира другари. А индивидът, съградил къщата, е бил както кмет на София, по този начин и министър в третото държавно управление на Васил Радославов. За него ни напомня праправнукът му Стефан Огнянов:
" Преди да бъде кмет на София приключва военното учебно заведение с първия випуск, по-късно военна академия в Русия. Участва в Сръбско-българската война като един от командирите, взе участие в сраженията при Сливница и Гургулят, след което, четири години след войната се пенсионира, взема решение, че военното дело не му харесва. Тогава взема решение да замине да учи право в Швейцария. Завръща се с задграничната си тапия и се захваща с обществено-политическа активност. "
По времето, когато Попов е кмет на града, потеглят първите електрически трамваи, стартира подмяната на уличното осветяване от газово на електрическо и се ражда дизайна на герба на София, употребен и до през днешния ден.
Новото пространство „ Място 167 “ ще бъде изключително гостоприемно за млади актьори. " Тяхното поле за по-нестандартни планове, да влязат и да си играят със самото пространство, с цел да служи то на плана, а не планът да служи на мястото " - по този начин вижда задачата на новия център за изкуство Йохана Траянова. Тя ще бъде и първият актьор, който ще се показа там.
Кураторът Стела Каменова счита, че би било зареждащо да се чуват нови имена и те да имат своето поле на изява за независими изложения. За града и градската просвета е значимо да има включване на повече имена, добави тя.
Съществуват разнообразни фондове, които финансират изкуство с централизация върху млади дебютиращи артисти. Ще се провеждат и събития с вход като уъркшопи и лекции. Така Стефан Огнянов обрисува механизмите на артпространството да се устоя, с цел да остане дълготраен и витален план.
Старите мебели, попили духа на времето, в този момент са прибрани, само че могат във всеки един момент да послужат за идеята на изкуството, споделят Йохана и Стефан:
" Понеже те са си доста достоверни, доста забавни, дори не знам дали някои от тях не са антики. Имам концепция в случай че пространството би трябвало още малко да се поразчупи, да употребяваме мебелите, в някакъв миг да създадем галерия на самата къща с всичко, което тя е имала - да се опише историята, през какво е предходна самата къща в София. Това е нещо доста значимо. Всички тези остарели къщи, които виждаме, всяка една е предходна през разнообразни интервали - коя през барок, коя през комунизъм.
Къщата стои тук от 120 години и нагоре. Тя е жив очевидец на цялата история на града и на страната от този момент насам. Къщата е стояла тук до момента в който начело на улицата са падали бомби през Втората международна война, била е избита дограмата и всички прозорци, само че въпреки всичко е имала шанс, че бомбата не е паднала върху нея. След това е минала през социалистическият режим, това е жива история. "
Още информация ще научите от звуковия файл.
Начело на плана са Стефан Огнянов и Марин Маринов - двама от наследниците на Христо Попов, фотографът Йохана Траянова, режисьорът, артист и музикант Деян Цветков, аниматорът Сава Комитски и продуцентът Виржиния Венкова.
Някога къщата, чието строителство стартира през 1897-а, била на края на града, а зад нея имало тресавище. В дома на капитан Христо Попов се чували пиано и виолончело, тъй като брачната половинка му обичала да свири и да събира другари. А индивидът, съградил къщата, е бил както кмет на София, по този начин и министър в третото държавно управление на Васил Радославов. За него ни напомня праправнукът му Стефан Огнянов:
" Преди да бъде кмет на София приключва военното учебно заведение с първия випуск, по-късно военна академия в Русия. Участва в Сръбско-българската война като един от командирите, взе участие в сраженията при Сливница и Гургулят, след което, четири години след войната се пенсионира, взема решение, че военното дело не му харесва. Тогава взема решение да замине да учи право в Швейцария. Завръща се с задграничната си тапия и се захваща с обществено-политическа активност. "
По времето, когато Попов е кмет на града, потеглят първите електрически трамваи, стартира подмяната на уличното осветяване от газово на електрическо и се ражда дизайна на герба на София, употребен и до през днешния ден.
Новото пространство „ Място 167 “ ще бъде изключително гостоприемно за млади актьори. " Тяхното поле за по-нестандартни планове, да влязат и да си играят със самото пространство, с цел да служи то на плана, а не планът да служи на мястото " - по този начин вижда задачата на новия център за изкуство Йохана Траянова. Тя ще бъде и първият актьор, който ще се показа там.
Кураторът Стела Каменова счита, че би било зареждащо да се чуват нови имена и те да имат своето поле на изява за независими изложения. За града и градската просвета е значимо да има включване на повече имена, добави тя.
Съществуват разнообразни фондове, които финансират изкуство с централизация върху млади дебютиращи артисти. Ще се провеждат и събития с вход като уъркшопи и лекции. Така Стефан Огнянов обрисува механизмите на артпространството да се устоя, с цел да остане дълготраен и витален план.
Старите мебели, попили духа на времето, в този момент са прибрани, само че могат във всеки един момент да послужат за идеята на изкуството, споделят Йохана и Стефан:
" Понеже те са си доста достоверни, доста забавни, дори не знам дали някои от тях не са антики. Имам концепция в случай че пространството би трябвало още малко да се поразчупи, да употребяваме мебелите, в някакъв миг да създадем галерия на самата къща с всичко, което тя е имала - да се опише историята, през какво е предходна самата къща в София. Това е нещо доста значимо. Всички тези остарели къщи, които виждаме, всяка една е предходна през разнообразни интервали - коя през барок, коя през комунизъм.
Къщата стои тук от 120 години и нагоре. Тя е жив очевидец на цялата история на града и на страната от този момент насам. Къщата е стояла тук до момента в който начело на улицата са падали бомби през Втората международна война, била е избита дограмата и всички прозорци, само че въпреки всичко е имала шанс, че бомбата не е паднала върху нея. След това е минала през социалистическият режим, това е жива история. "
Още информация ще научите от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




