Може ли една оранжада? - тази реплика, произнесена в едно

" Може ли една оранжада? " - тази имитация, произнесена в едно малко парижко бистро, отключва цяла поредност от събития, довели в последна сметка до производството на първата бутилка Кока-Кола в социалистическия лагер. Това се случва в Пловдив преди тъкмо шест десетилетия.

През 60-те години на ХХ век светът е разграничен от Желязната завеса, а Студената война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики дефинира световните политически и стопански връзки. Въпреки напрежението, времето на Никита Хрушчов като водач на Съветския съюз (1953–1964 г.) бележи интервал на така наречен „ топене “. Хрушчов, стремящ се към „ спокойно взаимно битие “ със Запада, позволява лимитирани контакти с капиталистическия свят, в това число културен и стопански продан. Това е време на внимателно доближаване на двата лагера - американски изложения в Москва, руски културни събития в Съединени американски щати и първи опити за търговия сред двата блока.

В България, тясно обвързвана със Съюз на съветските социалистически републики, този дух на топене се усеща по-слабо, само че въпреки всичко участва. След Априлския пленум от 1956 година и икономическите промени от средата на 60-те, страната стартира да опитва с детайли на пазарна стопанска система в границите на социалистическата система. Външнотърговското дружество Техноимпекс (по-късно част от  Тексим) се трансформира в пионер в това направление, внасяйки западни технологии и хрумвания.