Може ли една дума да убива? Може ли невинна и

Може ли една дума да убива? Може ли почтена и чиста дума като „ сняг ”  или „ заек ” да преследва човек и да го убие? Да, може, изключително когато посочва отвращението към самия себе си и омразата към света и към другите.

Може ли изоставянето да е първата крачка към гибелта? Може ли по едно и също време да обичаш и да изоставяш? Да, може, изключително когато любовта е несподелена, а егото е по-голямо от обичта. Може ли всеобщата плитка на човешките обезверения и болки да е толкоз стегната, че да попречва любовта, милостта и вярата. Може ли убийството да е избавление, вярата да е гибел и обичта да е неизлечима болест? Да, може, изключително когато спасението, вярата и обичта живеят на дъното на страданието.

Защото тези вълшебен чудеса се случват в пиесите на Андре Сарк „ Като думата сняг ”, „ Значи ще си приказваме на „ вие ” и „ Плитката ”.

„ Като думата сняг ” е доста настоящ текст, противопоставящ съществени обществени и морални позиции. В пиесата е вплетен фрагмент от поемата на Рьоне Шар „ Облекчение ”, посредством който създателят парадоксално сближава двама безусловно противоположни персонажи.

сп. „ Льо телеграм ”

„ Значи ще си приказваме на „ вие ”  е пиеса, наподобяваща на полесражение. Тя ни вкарва във взривоопасната зона на самотата и живота, на гибелта и изоставянето. Но дали двамата герои са същински живи същества или единствено оживели призраци?

Анри Лепин, сп. „ Рю дьо театр ”, Авиньон