Може ли домът да се превърне в убежище за релакс

Може ли домът да се трансформира в леговище за релакс и във фактор за събаряне на напрежението, като по този метод повлияе на общото чувство за благоденствие? През последните две години с особена мощ се развиха до момента ненапълно подценявани области на логиката на психиката като въздействието на цветовете върху страстите и държанието на индивида, както и интериорните подходи за оформяне на пространството с една избрана цел – да обезпечи здравословен метод на живот.Винаги сме желали доста от домовете си – да отразяват личността ни, да ни предложат финансова сигурност, да дадат чувство за принадлежност, само че коронавирус пандемията и последвалите я времена на тревога изискват повече. Вече не е задоволително да се следват избрани интериорни трендове, с цел да се усеща човек „ съумял “. Посоката на мислене е към методите, по които домът може да се трансформира в по-мощен източник на грижи за физическото и  психологичното здраве в тези изключително сложни дни. Създаването на същински успокояващо пространство изисква повече от това да посегнем към бързото решение с покупката на нова комфортна възглавница, меко одеяло или ароматна свещ, става дума за потребление на сензитивност, която приказва за нашите най-дълбоки и най-съществени потребности на физическо и психическо равнище.Въпреки че трендовете се трансформират, проектирането на основана от индивида среда за позитивно влияние върху здравето и благосъстоянието надалеч не е ново. Още древноримският проектант и инженер Витрувий приказва за идеални и хармонични пропорции и тези идеали са възродени през Ренесанса. През 60-те години на по-миналия век пък здравната сестра-пионер Флорънс Найтингейл потвърждава, че чистите и светли пространства, с задоволително въздух и достъп до директна слънчева светлина имат лечебен резултат върху пациентите. Днес концепцията за интериора като „ лечебна среда “ се застъпва от от ден на ден архитекти, които натъртват на отворените пространства и огромните витрини прозорци. Но с това не трябва да се прекалява.Въпреки че всеки има собствен личен усет, в човешката природа е заложено да желае и да се нуждае от избрани неща в виталното пространство. Това нормално се случва на подсъзнателно равнище и от време на време е обвързвано с приятни мемоари от детството, когато човек се е чувствал сигурен и спокоен. За някои тези мемоари са свързани с къщата и двора на село при баба и дядо, за други – със безценен спомен от ваканцията с родителите. Общото е, че това, което усещаме – посредством зрение, слух, допиране и подушване – въздейства върху този отговор. Нашият мозък непрестанно обработва информация, търси когнитивна стимулация, познати модели и се пробва да основава ред. За да разберем какво ни носи комфорт и ни успокоява в една стая, Сара Уилямс Голдхаген, архитектурен критик и историк от Съединени американски щати,  предлага няколко управителни правилото, синтезирани по следния метод: прекомерно многото празнина предизвиква повишение на равнищата на стрес. Пространствата, които са неорганизирани или безредни, основават чувство за тревога. Организираната трудност, сходно на фракталните модели (повтарящ се модел като да вземем за пример модела на дървото, при който клоните и техните разклонения са дребен модел на самото дърво), постоянно срещани в природата, работи успокояващо. Правилната температура на светлината в точното време на деня е от значително значение за регулирането на циркадните ритми и оказва помощ да спим по-добре. Богатата текстура е доста значима за усмиряване на мозъка, защото даже единствено гледането на нещо подтиква същите чувства като допира с него.„ Ние взаимодействаме посредством въображението си с околната среда от самото начало и колкото по-богати са тези тласъци, толкоз по-добре ще се почувстваме “, споделя тя.Ето за какво и през днешния ден следим като главен тренд наслояването на текстури най-вече от естествени материали като дърво, мрамор и лен, ръчно направени предмети, видимо несъвършена керамика. „ Когато нещата са прекомерно гладки, те нямат като че ли душа и не са толкоз успокояващи. Всички ние като елементарни хора имаме дефекти и недостатъци и когато нещата към нас не наподобяват „ съвършени “, се усещаме повече свързани с тях и се отпускаме “, споделя Сара Уилямс Голдхаген.Множество модерни изследвания демонстрират пък, че природата предизвиква изцелението и има лечебни резултати върху хората. Дори стайните растения имат позитивно влияние върху настроението, като някои американски лекари в този момент ги „ предписват “ за лекуване на тревога. Скорошно изследване открива, че наблюдаването на стайни растения за две до три минути може да понижи равнищата на стрес. Но в случай че това не е вярното решение за всеки дом, постоянно има способи сетивата ни да бъдат „ подлъгани “.И интериорните дизайнери залагат на това посредством боядисването на акцентни стени в надълбоко зелено или синьо, с слагането на тапети с естествени сюжети, с по-меки органични овали на обзавеждането, с декоративни аксесоари с флорални или анималистични претекстове.  
И до момента в който цветовите трендове и моди в обзавеждането идват и си отиват, дано обърнем взор към личното си чувство за сигурност и комфорт. На сетивно равнище постоянно ще намерим вярното решение за своя дом.