Иван Кръстев пред FT: Наистина ли загубата на избори е равносилна на това да загубиш държавата си?
" Може ли демокрацията да работи, в случай че една огромна група от жителите имат вяра, че да изгубиш изборите е еднакво на това да изгубиш страната си? "
Този въпрос слага политологът Иван Кръстев в нова публикация за Financial Times, озаглавена " Демокрациите не понасят прекомерно доста драма ".
Кръстев разказва момента, в който стига до този въпрос - това е денят, в който той гласоподава на петите следващи парламентарни избори в България, 2 април. И още веднъж няма никаква гаранция, че ще бъде формиран постоянен кабинет.
България не е единствената страна, която претърпява чувството, че се намира във " крайна борба " за бъдещето си - изразът принадлежи на остарелия социалистически химн " Интернационалът ", само че се оказва подобаващ рефрен за актуалната демократична политика, споделя Кръстев.
Той дава няколко образеца: един от тях е Доналд Тръмп, който предизвестява почитателите си, че в случай че не го изберат за президент през 2024 година, " нашата страна ще бъде изгубена вечно ".
Сходен зов може да се чуе по улиците на Париж, където стотици хиляди души стачкуват в продължение на седмици против решението на президента Еманюел Макрон да вдигне пенсионната възраст от 62 на 64 година Протестиращите хранят и по-обща неприязън към неговия " имперски ", юпитерски жанр на ръководство.
" Финалната борба " тече и в Израел, където голям брой жители са решени да спрат дясното държавно управление на Бенямин Нетаняху от реформирането - или подчиняването, както те го виждат - на правосъдната система.
" Сега или в никакъв случай " е и ситуацията в Турция, където идните избори изправят автократът Реджеп Тайип Ердоган против демократичната съпротива, написа Кръстев, само че слага апостроф: " Наистина ли участниците в тези митинги и демонстрации, без значение от цялата си откровена увереност, към този момент нямат какво да губят? ".
" Мислителят от 19 век Алексис дьо Токвил е един от първите, които споделят, че демократичната политика има потребност от драма. Но демокрацията има потребност и и да бъде де-драматизирана ", разяснява той.
" В деня след изборите - цялата неизбежност и мрак, Sturm und Drang, на акцията внезапно изчезва. Проблемите стартират да наподобяват разрешими, а светът внезапно се връща към естественото по магичен метод. Работещите демокрации изискват политически артисти, подготвени по метода на Бертолд Брехт, а не Станиславски. Тоест - би трябвало да бъдат способни да се дистанцират от своите предизборни персони ", споделя още той.
Тази " магична " дарба за утешение на следизборната конюнктура изгелжда изгубена, съгласно него.
" Демократичната политика е захласната от чувство за изключителна неотложност, в която няма място за взаимни отстъпки. Това е политиката като конфликт на две апокалиптични въображения ", споделя той.
Отляво, природозащитниците имат вяра, че в случай че не действаме в този момент, то на следващия ден или най-късно вдругиден, няма да има човешкиживот на Земята. Традиционалисткото дясно, от своя страна, е стимулирано не от боязън за края на живота като подобен, а от боязън, че " нашият метод на живот " може би завършва.
" И двете групи споделят чувството, че са въвлечени във " финалната борба ". И в случай че някои от терзанията им са напълно действителни и изискват незабавни публични ограничения, радикализмът им се е трансформирал в главен метод за справяне със сложността и объркаността ", споделя Иван Кръстев.
" Проблемът е, че демокрацията не може да работи нито когато залогът е прекомерно дребен, нито когато той е прекомерно висок. Демокрацията губи доверие, когато държавното управление се сменя, само че друго - не. Но тя губи самозадръжки, когато смяната на ръководството трансформира всичко друго ", споделя той.
" В демокрацията, губещите изборите признават загубата си преди всичко тъй като тя не значи, че прекомерно доста е изгубено - а и идващите избори не са чак толкоз надалеч. Изкуството на демокрацията е да оставиш бъдещето отворено. Работата на изборите е да трансфорат лудостта в разсъдък и да преведат пристрастеностите в ползи. Вотът дава глас на всеки жител, само че го лишава от способността да покажат интензивността на вярванията им. Гласът на един маниак, за който изборите са въпрос на живот и гибел, има равна тежест с гласа на жител, който съвсем не знае за кого и за какво гласоподава ", споделя Кръстев.
Резултатът е двойнствен - разрешава ни да сменяем ръководещите, като ни пази от крайната репресивна страна. Но и управлява пристрастеностите и ни пази от извънредно експресивния жител.
" В идеалния случай демокрацията прави апатичните хора заинтригувани от обществения живот, до момента в който в това време охлажда пристрастеностите на радикалните последователи ", споделя той.
Ако изборите са единствено карнавал на страстите, ефикасното ръководство става невероятно. И в случай че е правилно, че живеем в сложни времена и натискът за радикални дейности е действителен, " Това е финалната борба " е неверният рефрен, приключва Иван Кръстев.
Този въпрос слага политологът Иван Кръстев в нова публикация за Financial Times, озаглавена " Демокрациите не понасят прекомерно доста драма ".
Кръстев разказва момента, в който стига до този въпрос - това е денят, в който той гласоподава на петите следващи парламентарни избори в България, 2 април. И още веднъж няма никаква гаранция, че ще бъде формиран постоянен кабинет.
България не е единствената страна, която претърпява чувството, че се намира във " крайна борба " за бъдещето си - изразът принадлежи на остарелия социалистически химн " Интернационалът ", само че се оказва подобаващ рефрен за актуалната демократична политика, споделя Кръстев.
Той дава няколко образеца: един от тях е Доналд Тръмп, който предизвестява почитателите си, че в случай че не го изберат за президент през 2024 година, " нашата страна ще бъде изгубена вечно ".
Сходен зов може да се чуе по улиците на Париж, където стотици хиляди души стачкуват в продължение на седмици против решението на президента Еманюел Макрон да вдигне пенсионната възраст от 62 на 64 година Протестиращите хранят и по-обща неприязън към неговия " имперски ", юпитерски жанр на ръководство.
" Финалната борба " тече и в Израел, където голям брой жители са решени да спрат дясното държавно управление на Бенямин Нетаняху от реформирането - или подчиняването, както те го виждат - на правосъдната система.
" Сега или в никакъв случай " е и ситуацията в Турция, където идните избори изправят автократът Реджеп Тайип Ердоган против демократичната съпротива, написа Кръстев, само че слага апостроф: " Наистина ли участниците в тези митинги и демонстрации, без значение от цялата си откровена увереност, към този момент нямат какво да губят? ".
" Мислителят от 19 век Алексис дьо Токвил е един от първите, които споделят, че демократичната политика има потребност от драма. Но демокрацията има потребност и и да бъде де-драматизирана ", разяснява той.
" В деня след изборите - цялата неизбежност и мрак, Sturm und Drang, на акцията внезапно изчезва. Проблемите стартират да наподобяват разрешими, а светът внезапно се връща към естественото по магичен метод. Работещите демокрации изискват политически артисти, подготвени по метода на Бертолд Брехт, а не Станиславски. Тоест - би трябвало да бъдат способни да се дистанцират от своите предизборни персони ", споделя още той.
Тази " магична " дарба за утешение на следизборната конюнктура изгелжда изгубена, съгласно него.
" Демократичната политика е захласната от чувство за изключителна неотложност, в която няма място за взаимни отстъпки. Това е политиката като конфликт на две апокалиптични въображения ", споделя той.
Отляво, природозащитниците имат вяра, че в случай че не действаме в този момент, то на следващия ден или най-късно вдругиден, няма да има човешкиживот на Земята. Традиционалисткото дясно, от своя страна, е стимулирано не от боязън за края на живота като подобен, а от боязън, че " нашият метод на живот " може би завършва.
" И двете групи споделят чувството, че са въвлечени във " финалната борба ". И в случай че някои от терзанията им са напълно действителни и изискват незабавни публични ограничения, радикализмът им се е трансформирал в главен метод за справяне със сложността и объркаността ", споделя Иван Кръстев.
" Проблемът е, че демокрацията не може да работи нито когато залогът е прекомерно дребен, нито когато той е прекомерно висок. Демокрацията губи доверие, когато държавното управление се сменя, само че друго - не. Но тя губи самозадръжки, когато смяната на ръководството трансформира всичко друго ", споделя той.
" В демокрацията, губещите изборите признават загубата си преди всичко тъй като тя не значи, че прекомерно доста е изгубено - а и идващите избори не са чак толкоз надалеч. Изкуството на демокрацията е да оставиш бъдещето отворено. Работата на изборите е да трансфорат лудостта в разсъдък и да преведат пристрастеностите в ползи. Вотът дава глас на всеки жител, само че го лишава от способността да покажат интензивността на вярванията им. Гласът на един маниак, за който изборите са въпрос на живот и гибел, има равна тежест с гласа на жител, който съвсем не знае за кого и за какво гласоподава ", споделя Кръстев.
Резултатът е двойнствен - разрешава ни да сменяем ръководещите, като ни пази от крайната репресивна страна. Но и управлява пристрастеностите и ни пази от извънредно експресивния жител.
" В идеалния случай демокрацията прави апатичните хора заинтригувани от обществения живот, до момента в който в това време охлажда пристрастеностите на радикалните последователи ", споделя той.
Ако изборите са единствено карнавал на страстите, ефикасното ръководство става невероятно. И в случай че е правилно, че живеем в сложни времена и натискът за радикални дейности е действителен, " Това е финалната борба " е неверният рефрен, приключва Иван Кръстев.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ