Може ли държавата да командва и сваля цените - на

...
Може ли държавата да командва и сваля цените - на
Коментари Харесай

9 примера как държавата опита да регулира цените и всичко се срина

Може ли страната да командва и смъква цените - на храни и на жилища, на бензин и на въглища? Може единствено да се пробва и да утежнява нещата. Това демонстрира международният опит, само че в България демагогията е неудържима - партии и обособени политици се упражняват неуморно на тематика " да сложим юзди на цените и да осигурим евтини храни на хората ", написа вестник. Сега.

Във Венецуела също се пробват. От години. Там даже армията варди цените в магазините и бди за далавера. Дали има изгода от това? Преценете сами - латиноамериканската страна е международен шампион с умопомрачителните 270% инфлация. Тъжна история е близката Куба - красива, само че бедна островна страна, където страната по този начин се грижи за хората и за ниските цени, че рафтовете в магазините за (полу)празни. 

Впрочем ФАО - Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие, от дълго време е открила, че ограниченията на правителствата могат да имат резултат, само че за малко, не дълготрайно, и  нормално водят до недостиг на артикули или до по-високи цени на нерегулираните артикули. Примерите са на всички места - от Русия и Швеция до Зимбабве и островите Фиджи и Самоа. 

Статия на Института за пазарна стопанска система разказва за някои от  опитите страната да " надхитрява " пазара  и за следствията от това. 

Начело в листата на ИПИ е налагането на  таван за бензина и дизела в Унгария  през  2021 година Това е време на скъпи горива (не единствено в Унгария) и в края на годината държавното управление взема решение да постави горни граници на цените. В идващите месеци при високи интернационалните пазарни цени и намаляващ импорт бензиностанции и снабдители стартират да лимитират количествата. Вериги обмислят да изоставен страната, появяват се опашки и табели " бензинът свърши ". На 9 декември държавното управление анулира ценовите ограничавания - като признава, че те са довели до дефицит, под паника покупки и опити за презапасяване.

През сложната за Европа 2022 година, когато Русия нахлу в Украйна, а цените на енергийните източници полудяха,

Полша вкара таван за въглищата   за бита - като " обществена мярка в условия на енергиен потрес ". На пазара обаче имаше дефицит и снабдяването на семействата с евтини въглища се оказа сложна задача -  при лимитирано предложение закрепената ниска цена  се оказва привилегия единствено за хората, които са по-напред на опашката. 

По време на Ковид-кризата  Франция спуска пределни цени за дезинфектанти.  Още при започване на пандемията - 2020 година, са избрани оптимални цени за хидроалкохолни гелове (антисептици) -  за да “ограничи спекулата ”. Резултатът на процедура е всеобщ недостиг и ниска наличност в комерсиалната мрежа.

Филипините имат горчив опит със свинското и пилешкото  месо. След като африканска чума по свинете поразява доста ферми и цените скачат, през февруари 2021 година ръководещите постановат ценови тавани за месото в столицата Манила. Това води до всеобщ отвод на търговци да продават стоката си на територията на града. Очаквано при основания недостиг ограниченията са анулирани. 

През 2022 г.  Малайзия вкарва ценови тавани за яйцата и пилешкото.  Всъщност храните не нарастват не поради нечия " алчност " за облага, а поради растящи разноски за фуражи, труд и логистика. Последствията от държавния напън върху цените не закъсняват - периодичен дефицит и напрежение по веригата. Логично държавното управление се отхвърля от таваните, като признава, че отстранява рестриктивните мерки, с цел да може „ пазарът да действа “ и да обезпечава задоволително предложение. .

В края на 2020 и началото на 2021 г.  Русия постанова за оптимални цени за основни храни , " обществено значими храни "  (напр. захар) - макар че икономисти предизвестяват, че това ще докара до дефицити. И в действителност довежда. Зачестяват сигнали за заледяване на пазара и прекъснати доставки към комерсиалната мрежа. Това е предстоящ отговор на доставчиците при цени под пазарните. Което налага въвеждане на квоти и други  опити за ограничение на презапасяването. 

Във Венецуела дългогодишният държавен надзор върху храни и първични материали  води до такава степен, че доста артикули би трябвало да се продават на цени под себестойност. Прилага се допустимо най-тежкият напън върху бизнеса - закрепени цени. Което води до рецесии. През 2016 година да вземем за пример производството на питиета е грубо наранено от сериозен дефицит на захар, причинен от ценови ограничавания и липса на предложение. Опитите за " затапване " на цените водят до недостиг и преуспяващ черен пазар. И привличането на армията не оказва помощ ( военни контролират доставките и наблюдават за спазването на закрепените цени). Както към този момент стана дума, Венецуела е международен първенец с 270% инфлация. 

Подобни " триумфи " в регулирането на цени има и на " черния " континент. През 2007 г.  Зимбабве постанова нападателни ценови тавани  и наложително понижаване на цени. Резултатът, необятно отразяван от редица медии, са празни лавици и дефицит на съществени артикули (царевично брашно, олио, захар и др.), защото производители и търговци избират да спрат работа, вместо да продават на закрепените равнища. Африканската страна е на трето място в света по висока инфлация - годишният растеж на потребителските цени е 89 %. 

Интересен е   опитът на  Швеция в регулирането на дълготрайните наеми . Той по този начин е известен  - като " шведски модел ". Прилага се групово договаряне на наемите. Има листа на чакащите и жилищата се „ разпределят “ по реда на опашката. По данни на жилищна организация на Стокхолм междинното очакване е към 9 години - явен знак, че нормираните наеми водят до лимитирано предложение и дефицит на жилища. Не е чудно, че има наемодатели, които избират риска да отдадат жилището си " на черно ", без да го афишират, на пазарна цена. 

Коментарът на ИПИ

" Можем да продължаваме с образците до безспир, или даже единствено да си напомним и личната история на България, чиито заигравания с ценовите тавани през 90-те водят до дефицит, опашки и купонна система ", споделя откривателят от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов, като акцентира, че макар всички рецензии и причини привърженици на държавната интервенция у нас не престават да стартират хрумвания за ценови тавани. Ярък образец е опитът за пробутване през Народното събрание на закон, който да " натиска " изкуствено цените - посредством въвеждане на пределни надценки на 70 артикули. 

" Въпреки че в стопанската система мъчно дефинираме закони като в естествените науки, историята ни учи, освен това доста безапелационно, че въвеждането на надзор на цените постоянно има еднакъв, предсказуем гибелен резултат. Няма по какъв начин да чакаме, с други думи, че настъпването на едно и също весло този път няма да ни удари фронтално в челото ", предизвестява специалистът от ИПИ.
Източник: flagman.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР