Сакскобургготски: Може ли да се сметне колко и чий живот ще се спаси чрез изпращане на оръжия?
"Може ли да се пресметне какъв брой и чий живот ще се избави посредством изпращане на оръжия за Украйна или пък от доставката единствено на защитни средства? От една страна войната може да се редуцира и да се стигне до помирение, поради това, че двете воюващи страни са по-изравнени в оръжията си. Невъзможно е да се пресметна "
Така някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски отговори на въпрос би трябвало ли България да изпрати оръжие на Киев в
Ето и изявлението с него:
Войната в Украйна трансформира геополитическата конюнктура. До какво ще докара? Особено, в случай че НАТО хареса предлагането на Полша да влезе с миротворческа задача.
- Темата е доста сериозна и би трябвало да се съобразяваме и със страничните геополитически резултати. Досега имаше интернационален ред, който се спазваше. Сега сме изправени пред нещо напълно ново. Аз съм видял какво ли не, чета доста история и се притеснявам, че колкото по-дълго продължи тази обстановка, тя ще става все по-опасна, тъй като ще се интернационализира. Да си спомним Испанската революция – стартира като нещо локално, само че идват доброволци от едната страна, доброволци от друга, оръжие от едната страна, оръжие от другата и войната пламна. Може да си представим какво би станало през днешния ден с оръжията, с които разполагат и двете страни – и НАТО, и Русия.
- Западните водачи очевидно не намират път към Путин, те приказват с него по телефона, само че резултат няма. Как си го обяснявате?
- А дали знаем всичко за тези договаряния? Друго, което ме тормози в тази покруса е манихейството – единствено положителните, единствено злите. На тази земя всичко е релативно и няма единствено една истина. По това, което виждам, чувам и чета, не виждам Западът да разграничава Русия от президента Путин. Президентът Путин и неговият екип са едно, а Русия и съветският народ – друго. Има едно настървяване, което не способства за усмиряване на духовете.
- Как гледате на претекстовете, с които Путин стартира тази война?
- По претекстовете не мога да се произнеса. Но не ми се побира в главата в ХХI век да се подхожда с военни дейности в Европа. Да, имало е проблеми – с „ Донецката и Луганската републики”, само че по тази причина е дипломацията, референдуми и в последна сметка - Организация на обединените нации.
- Може би Путин подходи старомодно, не регистрира развиването на Украйна от последните 30 години и гледа на нея по този начин, като че ли тези години не ги е имало. Ние сега виждаме по какъв начин се ражда украинската нация.
- Така е.
- Путин сбърка, притиснат е отвред и в този момент, в случай че желае да победи, му остава единствено да употребява нуклеарно оръжие. Не е ли по този начин?
- При подобен сюжет ни остава всички да се сбогуваме. Няма да остане нищо!
- Това ли е най-тежкият спор след Втората международна война и Карибската рецесия?
- Имало е и други тежки рецесии - в Близкия изток войната сред Ирак и Иран, сред Пакистан и Индия, само че за Европа, несъмнено, това е най-сериозният конфликт. За страдание, след всичко, което се е случило през ХХ век, по какъв начин хората не се научиха да вземат решение проблемите по различен метод, а не посредством толкоз премеждия, жертви и опустошения. Картините, които виждаме, са ужасяващи.
- Защо тогава, през 1962 година, войната се размина за две седмици, а през днешния ден продължава повече от 60 дни и спорът наподобява се задълбочава? Политиците ли не са на равнището на тогавашните политици?
- Помня живо и ясно Карибската рецесия, беше на ръба да се провокира нуклеарен конфликт. Дали е било въпрос на сполучливи договаряния, не зная. Но през днешния ден моментът наподобява безперспективен. Играят всевъзможни ползи, не трябва да се гледа единствено от една страна, само че за Европа това е огромно предизвикателство – бих споделил заплаха. Заинтересовани страни търсят това, да няма една обединена и мощна Европа. Затова би трябвало да се реагира безапелационно. Европа непременно да резервира ролята и думата си на международната сцена.
- Според някои анализатори спорът може да се разрастне географски, да прелее към Приднестровието и други страни. Има ли заплаха за България, ние сме толкоз близо? Всяка война има цена, каква ще бъде цената за България – единствено спреният съветски газ?
- В Приднестровието видяхме провокации. От историята знаем, че такива се употребяват като предлог. А и постоянно е имало неконтролируеми детайли, които се възползват. За нас директна заплаха? Не бих споделил, тъй като за благополучие, сме в Европейския съюз и НАТО. Но не дай си Боже, този спор да излезе отвън границите на Украйна, ще стане нещо толкоз грозно, че човек не може да си го показа. Но не е редно да се плашат хората и да навлизаме в сходни сюжет.
- Русия има ли сили за такава експанзия? Видяхме, че съветската войска, меко казано, се изложи. И занапред е ясно, че Русия потегли да води война, с цел да получи по-малко НАТО, а в този момент получава повече НАТО.
- Именно поради това ще настъпи миг, в който ще стартират по-сериозни мирни договаряния. Гледал съм парадите на 9 май и съм си казвал – каква войска, какво нещо! И внезапно да се види напълно друго. Изглежда като неуспех. Може би в логистиката или друго. Но не се очакваше завоевателят да не се оправи с ситуацията.
- Целият свят е изправен пред икономическа рецесия – виждаме покачващата се инфлация, пред енергийна рецесия, пред продоволствена рецесия. Нашето държавно управление на висотата на тези провокации ли е?
- Аз не давам оценки от този жанр. Сигурен съм, че има способени лица, които знаят по какъв начин да реагират. И се надявам, и го поисквам, тъй като фактически моментът е непредвиден. Кой можеше да ни предскаже, преди четири – пет години, че ще станем очевидци на сходна обстановка с толкоз тежки последствия. Ето, стартира с газа, само че на следващия ден може да е друго. Пък и войната се отразява. Няма добра война, страданията на популацията, разрушенията...
- Трябва ли да дадем оръжие на Украйна? Това е един въпрос, който държавното управление взема решение от много време и сякаш не може да го реши.
- Това е чиста реторика – само че аз се запитвам, може ли да се пресметне какъв брой и чий живот ще се избави посредством изпращане на оръжия, или пък от доставката единствено на защитни средства? От една страна войната може да се редуцира и да се стигне до помирение, поради това, че двете воюващи страни са по-изравнени в оръжията си. Невъзможно е да се пресметна. За нас, особено, е доста по-сложно, в сравнение с за някои други страни, които нямат нашата история. Всеки ход би трябвало доста деликатно да се премисли.
- Вие, в случай че бяхте министър председател, по какъв начин бихте постъпили?
- За благополучие към този момент не съм министър председател.
- Има ли заплаха България да се окаже притисната сред тектоничните плочи със своята несигурност?
- Не става въпрос за несигурност. Има и други страни, в Европейски Съюз и отвън, които не са взели изрично страна. Лично аз съм алергичен към диктати, идващи от която и да е велика мощ.Диктатите са нещо, което не одобрявам, колкото и да съм диалогичен. Добре е да се реши доста деликатно кои са нашите ползи в дълготрайна вероятност.
- Вашият татко, цар Борис III преди 80 години е намерил салдото с прословутото изречение „ постоянно с Германия, в никакъв случай против Русия “
- Аз, знаете ли, смятам по-автентична другата фраза която му се приписва - „ министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил “. За Германия, аз го перифразирах – с Европейския съюз. Не бива да се абсолютизира, само че това, което Русия е подхванала, е толкоз шокиращо. Думите, които ми припомняте, демонстрират и уравновесеното мислене на цар Борис и то в ония тежки времена. Повтарям, аз съм алергичен към диктати и напън от така наречен велики сили. Но това е участта на по-малките страни.
- Великите сили желаят да бъдат следвани категорично...
- Така наподобява.
... и рядко оферират нещо в подмяна.
- Искат осъществяване на волята им. Според мен, през последните 20 години Западът изпусна да приобщи Русия, чувството беше, че ние сме по-силни, по-мощни, не ни би трябвало. Не е за удивление, в случай че Русия отиде към Китай. И с това да остане в различен лагер. Ако тези 20 години бяха употребявани да се подобрят връзките, надали щеше да се стигне до актуалната покруса. Помня една забавна карта от времето на Петър Велики. На нея на земното кълбо, Русия е като че ли от горната страна, там където е Арктика, и всичките към нея – врагове: шведи, поляци, татари и така нататък Самата карта излъчва чувството, че постоянно е трябвало да се пазят отвред. Мисля, че и през днешния ден го има – "всички са срещу нас ", което вътрешно сплотява. И то политически може да се употребява с доза цинизъм – "ето, ненавиждат ни всички ". Западът бърка като се нахвърля по този начин против всичко съветско – това може единствено да провокира контрареакция. Мисля, че е късогледо – ден за ден, вместо да черпим поука от историята и предишното...
- Путин не предава ли делото на Петър Първи и Екатерина Втора? Тяхната задача бе да извърнат Русия на Запад, а в този момент Путин раздира всички връзки с Европа и обръща Русия към Китай.
- Именно. Преди 20 години трябваше да се подходи по различен метод към Русия. В глобализираната стопанска система всеки може да си откри мястото.
- Променя ли се международният ред, ще се стигне ли до смяна на границите в Европа?
- На пръв взор има едно „ преди и в този момент “ след 24 февруари.
- Питам ви за смяната на границите, тъй като сред Русия, Полша, Украйна, Молдова, Румъния има остарели, незагаснали спорове.
- Това ми се коства толкоз огромна деконструкция на света, че надали е допустима. В сходен случай всеки ще прояви териториални искания. Все отново съществуват контракти, приели сме в Организация на обединените нации правилото на нерушимост на границите.
- Така е, само че ето - и в Молдова, и в Румъния има политически сили, които приканват за обединяване на двете страни.
- Така е, а и тази линия – Приднестровието, то е просто идеално заложено за удължение на спора.
- Трябва ли да вдигнем ветото на СРМакедония и да я „ пуснем “ в Европейски Съюз?
- Тук към този момент навлизаме в доста характерна тематика! Има редица мнения, отзиви и най-различни изказвания и теории. Личното ми мнение е, че би трябвало да гледаме напред. Нали сме членове на Европейски Съюз. За нас беше витално значимо да го реализираме. Представете си, в случай че не членувахме в Европейски Съюз и НАТО в този момент! Според мен, България би трябвало да способства за други страни да бъдат част от това семейство.
- А когато в тези други страни ни назовават „ фашисти “ и не извършват договорите, които са подписани с нас, по какъв начин да постъпим?
- Кой ни назовава по този начин? С каква политическа цел и план? Македонският народ? Едва ли.
- Но македонският народ по този начин е учтив от дребен, тъй като по този начин ни назовават в учебниците.
- Трябва да имаме печелившата роля, а не губещата. Ако се даде специфичният статут на българите в Македония, това би било крачка в вярната посока.Сега да продължаваме да спорим за предишното... Нито ще ни помогне, нито ще усъвършенства виталния стандарт на България и Северна Македония. Необходимо е да се реализиран практични резултати. А да не забравяме, че блокирайки договарянията, стопираме и Албания от участие в Европейски Съюз! Заслужава ли си това? Ето това се запитвам.
- Имаме контракт за другарството сред двете страни, който Скопие не съблюдава. Македонската страна очевидно разчита, че на България ще се окаже нужния напън, тя ще отстъпи, а те не е належащо да вършат никакви стъпки отсреща.
- Това мисля, че не е редно и вярно. Защото то е като контранатиск. И дадени среди в РСМ може да схванат, че е в техен интерес да загърбят избрани въпроси и да гледат напред.
- Днешна Македония прекръщава на македонци хора, които сами са се наричали българи, като Гоце Делчев, да вземем за пример. Смятат за македонски цар Самуил, а той също се е наричал български цар. Да не забравяме, че откакто го разрушава при Беласица, византийският император Василий Втори се титулува Българоубиец, а не Македоноубиец. Как да се вършим, че тези фалшификации не съществуват?
- Това са исторически обстоятелства. Че в Скопие има хора, които не ги признават, е тяхно право. Наясно сме с обстоятелствата разказани от международните историци. Още от антични времена. Смятам, че в случай че това е остановено, какво от това, че някой не го признава? Няма да промени предишното, нито историята. А в Брюксел се чуват гласове, съгласно които България изнудва. А напълно не е по този начин казусът. Колко доста би могло да се реализира по различен метод. Затова да се претегли на везната и давай напред. Ще ме намразят някои хора, че го споделям, само че прагматизмът и желанието да се върви напред се постановат. Миналото няма да го променим, само че да блокираме всичко останало… С какво ще способства такова държание за благосъстоянието ни, за развиването на Албания и РСМ?
- Но това е единственият въпрос, по който българите са обединени.
- Може би тъй като и на нас ни е внушено. Аз съм наследник на цар Борис наименуван Обединителя, тъй като включва Егейска Тракия и Македония към българските земи, тъй че може да си визиите какъв вътрешен пиетет изпитвам. Но считам, че сме в ХХI век и има неща, които са по-полезни за двата народа, за Европейски Съюз. Има моменти, в които би трябвало да мислиш градивно, а не „ политически коректно”.
Помните случая с Гърция и разногласието за името. Въпреки твърдата позиция на Гърция, разногласието се позволи с отстъпки и от двете страни, само че и мощно икономическо наличие на Гърция в РСМ.
- В моменти на спорове като днешния множеството общества се сплотяват за водачите си, а ние сме отново разграничени. Защо е по този начин?
- Нека не обобщаваме българите. Навсякъде има хора с разнообразни отзиви. Може би страстите, предишното надвива. Да се обединим към това дали да пращаме оръжие или не? Или пък да има съветски газ или не? Ще повторя – няма единствено прави и единствено криви, единствено положителни и единствено неприятни.
- Трудно ли се вършат взаимни отстъпки? Вие сте взели участие в две обединения – първо двойна, след това тройна?
- Зависи от смисъла, което се дава на тази дума. Някои считат, че компромис е мръсна дума. Но като погледнем Европа – няма еднопартийни държавни управления. Така че би трябвало да се съобразяваме с резултатите от изборите. Коалициите не пораждат, тъй като някой желае да прави комбинации или пазарлъци, а тъй като по този начин са дали своят вот хората. Много пъти чувам за „ баницата “. Бога ми, тук се опитваме да управляваме, да работим за популацията, да сме цивилизовани, а не незабавно да се мисли за разпределението на властта.
- Имаме ли задоволително съдружна просвета? Виждаме, че държавното управление всеки ден генерира кавги.
- По-добре е да не се търсят „ скандали” и да им се обръща чак такова внимание. За предпочитане е политиците да си приказват на четири очи. Ако няма кой да подкокороса единия или другия... Но имам вяра, че се научаваме на съдружна просвета. Моето държавно управление бе двойна коалиция – с Движение за права и свободи, а по-късно пристигна „ злокобната” тройна коалиция. Те си изиграха ролята, защото бяхме признати в Европейския съюз и НАТО. Сега има четворна. Така е, тъй като народът го е решил.
- Но аз си припомням, че след всяко тежко решение в тройната коалиция, каквито бяха въвеждането на плоския налог и отварянето на досиетата, вие – тримата водачи, заставахте дружно пред публицистите. Това говореше за съгласие и единение. Сега един министър приказва едно, различен – друго, министър председателят – трето.
- Питам се дали това показно недоразумение не произлиза от злоупотребата със обществените мрежи. Един си споделя мнението, различен незабавно скача против него и спорът става обществен. Сякаш, в случай че не си в тази игра, те няма. Помните ли Тръмп с неговите туитове? Защо е тази експедитивност, имал ли си време да се замислиш? Може да ме нарекат загадъчен, само че смятам, че на четири очи, с разговор, се намира решение, което да е в полза на обществото. Дори да има разменени по-остри думи, те остават там, не стават обществено притежание!
- Вие по какъв начин решавахте такива разногласия във вашето държавно управление? Спомням си, че в един миг един против различен бяха Милен Велчев и Бойко Борисов.
- Помните ли карикатурата с двете отрязани глави? Запазил съм я в архива си. Добре е да се седне, умерено и обективно да се разиска, да се види какви са ползите, коя е задачата на самото държавно управление, какви са мандатите. Има редица способи да се намерят освен допирни точки и благоразумието да надделее. Тази дума на някои звучи старомодно, само че е значима в политиката.
- Вие от това здравомислие ли изхождахте, когато решавахте такива спорове?
- Надявам се, тъй като в случай че възникне спор, се споделя – или по този начин, или няма, не ще провърви. Колко пъти чувах тогава, че - „ министър председателят е мекушав “. Не е безволие - желае се доста повече воля да не подскочи човек, да не избухне. По-полезно е да се изслушат другите и най-сетне да се реализира мечтаното решение.
- Имахте ли такива моменти на сблъскване със Сергей Станишев или Ахмед Доган, вашите съдружни сътрудници?
- В интерес на истината – не. Имало е моменти на напрежение, само че по оправдателен метод, цивилизовано постигахме нужното съглашение, с цел да вървят нещата напред. Може да попитате дали е било по този начин за другите двама съпредседатели.
- Докато вие бяхте министър председател се случи войната в Ирак. Може ли да се съпостави онази обстановка с днешната с войната в Украйна? Ирак също не е доста надалеч от нас, въпреки и в друга посока.
- Да, тъй като тогава също беше огромен и конфликтът и последствията, както се видя. Човек би трябвало да извършва длъжността си. На този пост и на всеки различен. Независимо от това, какво ти се падне. Просто би трябвало.
Така някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски отговори на въпрос би трябвало ли България да изпрати оръжие на Киев в
Ето и изявлението с него:
Войната в Украйна трансформира геополитическата конюнктура. До какво ще докара? Особено, в случай че НАТО хареса предлагането на Полша да влезе с миротворческа задача.
- Темата е доста сериозна и би трябвало да се съобразяваме и със страничните геополитически резултати. Досега имаше интернационален ред, който се спазваше. Сега сме изправени пред нещо напълно ново. Аз съм видял какво ли не, чета доста история и се притеснявам, че колкото по-дълго продължи тази обстановка, тя ще става все по-опасна, тъй като ще се интернационализира. Да си спомним Испанската революция – стартира като нещо локално, само че идват доброволци от едната страна, доброволци от друга, оръжие от едната страна, оръжие от другата и войната пламна. Може да си представим какво би станало през днешния ден с оръжията, с които разполагат и двете страни – и НАТО, и Русия.
- Западните водачи очевидно не намират път към Путин, те приказват с него по телефона, само че резултат няма. Как си го обяснявате?
- А дали знаем всичко за тези договаряния? Друго, което ме тормози в тази покруса е манихейството – единствено положителните, единствено злите. На тази земя всичко е релативно и няма единствено една истина. По това, което виждам, чувам и чета, не виждам Западът да разграничава Русия от президента Путин. Президентът Путин и неговият екип са едно, а Русия и съветският народ – друго. Има едно настървяване, което не способства за усмиряване на духовете.
- Как гледате на претекстовете, с които Путин стартира тази война?
- По претекстовете не мога да се произнеса. Но не ми се побира в главата в ХХI век да се подхожда с военни дейности в Европа. Да, имало е проблеми – с „ Донецката и Луганската републики”, само че по тази причина е дипломацията, референдуми и в последна сметка - Организация на обединените нации.
- Може би Путин подходи старомодно, не регистрира развиването на Украйна от последните 30 години и гледа на нея по този начин, като че ли тези години не ги е имало. Ние сега виждаме по какъв начин се ражда украинската нация.
- Така е.
- Путин сбърка, притиснат е отвред и в този момент, в случай че желае да победи, му остава единствено да употребява нуклеарно оръжие. Не е ли по този начин?
- При подобен сюжет ни остава всички да се сбогуваме. Няма да остане нищо!
- Това ли е най-тежкият спор след Втората международна война и Карибската рецесия?
- Имало е и други тежки рецесии - в Близкия изток войната сред Ирак и Иран, сред Пакистан и Индия, само че за Европа, несъмнено, това е най-сериозният конфликт. За страдание, след всичко, което се е случило през ХХ век, по какъв начин хората не се научиха да вземат решение проблемите по различен метод, а не посредством толкоз премеждия, жертви и опустошения. Картините, които виждаме, са ужасяващи.
- Защо тогава, през 1962 година, войната се размина за две седмици, а през днешния ден продължава повече от 60 дни и спорът наподобява се задълбочава? Политиците ли не са на равнището на тогавашните политици?
- Помня живо и ясно Карибската рецесия, беше на ръба да се провокира нуклеарен конфликт. Дали е било въпрос на сполучливи договаряния, не зная. Но през днешния ден моментът наподобява безперспективен. Играят всевъзможни ползи, не трябва да се гледа единствено от една страна, само че за Европа това е огромно предизвикателство – бих споделил заплаха. Заинтересовани страни търсят това, да няма една обединена и мощна Европа. Затова би трябвало да се реагира безапелационно. Европа непременно да резервира ролята и думата си на международната сцена.
- Според някои анализатори спорът може да се разрастне географски, да прелее към Приднестровието и други страни. Има ли заплаха за България, ние сме толкоз близо? Всяка война има цена, каква ще бъде цената за България – единствено спреният съветски газ?
- В Приднестровието видяхме провокации. От историята знаем, че такива се употребяват като предлог. А и постоянно е имало неконтролируеми детайли, които се възползват. За нас директна заплаха? Не бих споделил, тъй като за благополучие, сме в Европейския съюз и НАТО. Но не дай си Боже, този спор да излезе отвън границите на Украйна, ще стане нещо толкоз грозно, че човек не може да си го показа. Но не е редно да се плашат хората и да навлизаме в сходни сюжет.
- Русия има ли сили за такава експанзия? Видяхме, че съветската войска, меко казано, се изложи. И занапред е ясно, че Русия потегли да води война, с цел да получи по-малко НАТО, а в този момент получава повече НАТО.
- Именно поради това ще настъпи миг, в който ще стартират по-сериозни мирни договаряния. Гледал съм парадите на 9 май и съм си казвал – каква войска, какво нещо! И внезапно да се види напълно друго. Изглежда като неуспех. Може би в логистиката или друго. Но не се очакваше завоевателят да не се оправи с ситуацията.
- Целият свят е изправен пред икономическа рецесия – виждаме покачващата се инфлация, пред енергийна рецесия, пред продоволствена рецесия. Нашето държавно управление на висотата на тези провокации ли е?
- Аз не давам оценки от този жанр. Сигурен съм, че има способени лица, които знаят по какъв начин да реагират. И се надявам, и го поисквам, тъй като фактически моментът е непредвиден. Кой можеше да ни предскаже, преди четири – пет години, че ще станем очевидци на сходна обстановка с толкоз тежки последствия. Ето, стартира с газа, само че на следващия ден може да е друго. Пък и войната се отразява. Няма добра война, страданията на популацията, разрушенията...
- Трябва ли да дадем оръжие на Украйна? Това е един въпрос, който държавното управление взема решение от много време и сякаш не може да го реши.
- Това е чиста реторика – само че аз се запитвам, може ли да се пресметне какъв брой и чий живот ще се избави посредством изпращане на оръжия, или пък от доставката единствено на защитни средства? От една страна войната може да се редуцира и да се стигне до помирение, поради това, че двете воюващи страни са по-изравнени в оръжията си. Невъзможно е да се пресметна. За нас, особено, е доста по-сложно, в сравнение с за някои други страни, които нямат нашата история. Всеки ход би трябвало доста деликатно да се премисли.
- Вие, в случай че бяхте министър председател, по какъв начин бихте постъпили?
- За благополучие към този момент не съм министър председател.
- Има ли заплаха България да се окаже притисната сред тектоничните плочи със своята несигурност?
- Не става въпрос за несигурност. Има и други страни, в Европейски Съюз и отвън, които не са взели изрично страна. Лично аз съм алергичен към диктати, идващи от която и да е велика мощ.Диктатите са нещо, което не одобрявам, колкото и да съм диалогичен. Добре е да се реши доста деликатно кои са нашите ползи в дълготрайна вероятност.
- Вашият татко, цар Борис III преди 80 години е намерил салдото с прословутото изречение „ постоянно с Германия, в никакъв случай против Русия “
- Аз, знаете ли, смятам по-автентична другата фраза която му се приписва - „ министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил “. За Германия, аз го перифразирах – с Европейския съюз. Не бива да се абсолютизира, само че това, което Русия е подхванала, е толкоз шокиращо. Думите, които ми припомняте, демонстрират и уравновесеното мислене на цар Борис и то в ония тежки времена. Повтарям, аз съм алергичен към диктати и напън от така наречен велики сили. Но това е участта на по-малките страни.
- Великите сили желаят да бъдат следвани категорично...
- Така наподобява.
... и рядко оферират нещо в подмяна.
- Искат осъществяване на волята им. Според мен, през последните 20 години Западът изпусна да приобщи Русия, чувството беше, че ние сме по-силни, по-мощни, не ни би трябвало. Не е за удивление, в случай че Русия отиде към Китай. И с това да остане в различен лагер. Ако тези 20 години бяха употребявани да се подобрят връзките, надали щеше да се стигне до актуалната покруса. Помня една забавна карта от времето на Петър Велики. На нея на земното кълбо, Русия е като че ли от горната страна, там където е Арктика, и всичките към нея – врагове: шведи, поляци, татари и така нататък Самата карта излъчва чувството, че постоянно е трябвало да се пазят отвред. Мисля, че и през днешния ден го има – "всички са срещу нас ", което вътрешно сплотява. И то политически може да се употребява с доза цинизъм – "ето, ненавиждат ни всички ". Западът бърка като се нахвърля по този начин против всичко съветско – това може единствено да провокира контрареакция. Мисля, че е късогледо – ден за ден, вместо да черпим поука от историята и предишното...
- Путин не предава ли делото на Петър Първи и Екатерина Втора? Тяхната задача бе да извърнат Русия на Запад, а в този момент Путин раздира всички връзки с Европа и обръща Русия към Китай.
- Именно. Преди 20 години трябваше да се подходи по различен метод към Русия. В глобализираната стопанска система всеки може да си откри мястото.
- Променя ли се международният ред, ще се стигне ли до смяна на границите в Европа?
- На пръв взор има едно „ преди и в този момент “ след 24 февруари.
- Питам ви за смяната на границите, тъй като сред Русия, Полша, Украйна, Молдова, Румъния има остарели, незагаснали спорове.
- Това ми се коства толкоз огромна деконструкция на света, че надали е допустима. В сходен случай всеки ще прояви териториални искания. Все отново съществуват контракти, приели сме в Организация на обединените нации правилото на нерушимост на границите.
- Така е, само че ето - и в Молдова, и в Румъния има политически сили, които приканват за обединяване на двете страни.
- Така е, а и тази линия – Приднестровието, то е просто идеално заложено за удължение на спора.
- Трябва ли да вдигнем ветото на СРМакедония и да я „ пуснем “ в Европейски Съюз?
- Тук към този момент навлизаме в доста характерна тематика! Има редица мнения, отзиви и най-различни изказвания и теории. Личното ми мнение е, че би трябвало да гледаме напред. Нали сме членове на Европейски Съюз. За нас беше витално значимо да го реализираме. Представете си, в случай че не членувахме в Европейски Съюз и НАТО в този момент! Според мен, България би трябвало да способства за други страни да бъдат част от това семейство.
- А когато в тези други страни ни назовават „ фашисти “ и не извършват договорите, които са подписани с нас, по какъв начин да постъпим?
- Кой ни назовава по този начин? С каква политическа цел и план? Македонският народ? Едва ли.
- Но македонският народ по този начин е учтив от дребен, тъй като по този начин ни назовават в учебниците.
- Трябва да имаме печелившата роля, а не губещата. Ако се даде специфичният статут на българите в Македония, това би било крачка в вярната посока.Сега да продължаваме да спорим за предишното... Нито ще ни помогне, нито ще усъвършенства виталния стандарт на България и Северна Македония. Необходимо е да се реализиран практични резултати. А да не забравяме, че блокирайки договарянията, стопираме и Албания от участие в Европейски Съюз! Заслужава ли си това? Ето това се запитвам.
- Имаме контракт за другарството сред двете страни, който Скопие не съблюдава. Македонската страна очевидно разчита, че на България ще се окаже нужния напън, тя ще отстъпи, а те не е належащо да вършат никакви стъпки отсреща.
- Това мисля, че не е редно и вярно. Защото то е като контранатиск. И дадени среди в РСМ може да схванат, че е в техен интерес да загърбят избрани въпроси и да гледат напред.
- Днешна Македония прекръщава на македонци хора, които сами са се наричали българи, като Гоце Делчев, да вземем за пример. Смятат за македонски цар Самуил, а той също се е наричал български цар. Да не забравяме, че откакто го разрушава при Беласица, византийският император Василий Втори се титулува Българоубиец, а не Македоноубиец. Как да се вършим, че тези фалшификации не съществуват?
- Това са исторически обстоятелства. Че в Скопие има хора, които не ги признават, е тяхно право. Наясно сме с обстоятелствата разказани от международните историци. Още от антични времена. Смятам, че в случай че това е остановено, какво от това, че някой не го признава? Няма да промени предишното, нито историята. А в Брюксел се чуват гласове, съгласно които България изнудва. А напълно не е по този начин казусът. Колко доста би могло да се реализира по различен метод. Затова да се претегли на везната и давай напред. Ще ме намразят някои хора, че го споделям, само че прагматизмът и желанието да се върви напред се постановат. Миналото няма да го променим, само че да блокираме всичко останало… С какво ще способства такова държание за благосъстоянието ни, за развиването на Албания и РСМ?
- Но това е единственият въпрос, по който българите са обединени.
- Може би тъй като и на нас ни е внушено. Аз съм наследник на цар Борис наименуван Обединителя, тъй като включва Егейска Тракия и Македония към българските земи, тъй че може да си визиите какъв вътрешен пиетет изпитвам. Но считам, че сме в ХХI век и има неща, които са по-полезни за двата народа, за Европейски Съюз. Има моменти, в които би трябвало да мислиш градивно, а не „ политически коректно”.
Помните случая с Гърция и разногласието за името. Въпреки твърдата позиция на Гърция, разногласието се позволи с отстъпки и от двете страни, само че и мощно икономическо наличие на Гърция в РСМ.
- В моменти на спорове като днешния множеството общества се сплотяват за водачите си, а ние сме отново разграничени. Защо е по този начин?
- Нека не обобщаваме българите. Навсякъде има хора с разнообразни отзиви. Може би страстите, предишното надвива. Да се обединим към това дали да пращаме оръжие или не? Или пък да има съветски газ или не? Ще повторя – няма единствено прави и единствено криви, единствено положителни и единствено неприятни.
- Трудно ли се вършат взаимни отстъпки? Вие сте взели участие в две обединения – първо двойна, след това тройна?
- Зависи от смисъла, което се дава на тази дума. Някои считат, че компромис е мръсна дума. Но като погледнем Европа – няма еднопартийни държавни управления. Така че би трябвало да се съобразяваме с резултатите от изборите. Коалициите не пораждат, тъй като някой желае да прави комбинации или пазарлъци, а тъй като по този начин са дали своят вот хората. Много пъти чувам за „ баницата “. Бога ми, тук се опитваме да управляваме, да работим за популацията, да сме цивилизовани, а не незабавно да се мисли за разпределението на властта.
- Имаме ли задоволително съдружна просвета? Виждаме, че държавното управление всеки ден генерира кавги.
- По-добре е да не се търсят „ скандали” и да им се обръща чак такова внимание. За предпочитане е политиците да си приказват на четири очи. Ако няма кой да подкокороса единия или другия... Но имам вяра, че се научаваме на съдружна просвета. Моето държавно управление бе двойна коалиция – с Движение за права и свободи, а по-късно пристигна „ злокобната” тройна коалиция. Те си изиграха ролята, защото бяхме признати в Европейския съюз и НАТО. Сега има четворна. Така е, тъй като народът го е решил.
- Но аз си припомням, че след всяко тежко решение в тройната коалиция, каквито бяха въвеждането на плоския налог и отварянето на досиетата, вие – тримата водачи, заставахте дружно пред публицистите. Това говореше за съгласие и единение. Сега един министър приказва едно, различен – друго, министър председателят – трето.
- Питам се дали това показно недоразумение не произлиза от злоупотребата със обществените мрежи. Един си споделя мнението, различен незабавно скача против него и спорът става обществен. Сякаш, в случай че не си в тази игра, те няма. Помните ли Тръмп с неговите туитове? Защо е тази експедитивност, имал ли си време да се замислиш? Може да ме нарекат загадъчен, само че смятам, че на четири очи, с разговор, се намира решение, което да е в полза на обществото. Дори да има разменени по-остри думи, те остават там, не стават обществено притежание!
- Вие по какъв начин решавахте такива разногласия във вашето държавно управление? Спомням си, че в един миг един против различен бяха Милен Велчев и Бойко Борисов.
- Помните ли карикатурата с двете отрязани глави? Запазил съм я в архива си. Добре е да се седне, умерено и обективно да се разиска, да се види какви са ползите, коя е задачата на самото държавно управление, какви са мандатите. Има редица способи да се намерят освен допирни точки и благоразумието да надделее. Тази дума на някои звучи старомодно, само че е значима в политиката.
- Вие от това здравомислие ли изхождахте, когато решавахте такива спорове?
- Надявам се, тъй като в случай че възникне спор, се споделя – или по този начин, или няма, не ще провърви. Колко пъти чувах тогава, че - „ министър председателят е мекушав “. Не е безволие - желае се доста повече воля да не подскочи човек, да не избухне. По-полезно е да се изслушат другите и най-сетне да се реализира мечтаното решение.
- Имахте ли такива моменти на сблъскване със Сергей Станишев или Ахмед Доган, вашите съдружни сътрудници?
- В интерес на истината – не. Имало е моменти на напрежение, само че по оправдателен метод, цивилизовано постигахме нужното съглашение, с цел да вървят нещата напред. Може да попитате дали е било по този начин за другите двама съпредседатели.
- Докато вие бяхте министър председател се случи войната в Ирак. Може ли да се съпостави онази обстановка с днешната с войната в Украйна? Ирак също не е доста надалеч от нас, въпреки и в друга посока.
- Да, тъй като тогава също беше огромен и конфликтът и последствията, както се видя. Човек би трябвало да извършва длъжността си. На този пост и на всеки различен. Независимо от това, какво ти се падне. Просто би трябвало.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ