Борисов смали балканската си осанка
Може ли да се каже, че министър председателят Бойко Борисов е балкански водач? " Може да се каже, че е балкански ", ми отговори почитан български посланик.
Скандалът, който ненадейно се развихри със Сърбия поради негово изявление на 5 юли в Познан на среща от така наречен Берлински развой, сподели, че тънкостите на дипломацията му убягват. Без да се замисли, той бръкна в косовската рана на сърбите, които посредством своя външен министър Ивица Дачич незабавно му се нахвърлиха. Два дни по-късно той прегръщаше в Сараево на срещата от ПСЮИЕ (Процеса на съдействие в Югоизточна Европа) сръбския министър председател Ана Бърнабич, която очевидно не схващаше неговите мъжки милувки макар уверенията му: " Аз съм най-добронамереният човек ". В какъв срам се е вкарал личеше от извинителния му звук и неподредените му фрази. Стана противоположното на формалната позиция на Министерството на външните работи, което предния ден настояваше Дачич да се извини за невъздържаните думи против българския министър председател в жанр " Ти, Бойко ". Вместо да изчака извинения, Борисов побърза да се оправдае, като че ли бе виновен. После усети, че олеква, и зае героична поза пред български публицисти: " Искам Дачич да ми се извини. Докато не каже " Извинявай, Бойко "... Толкова ли е мъчно? "
Жалко бе да се следи по какъв начин политик с претенцията за районен водач се отбранява от страна, която би трябвало да го гледа с признателност, тъй като като по-старши в Европа й оказва помощ да излезе от изолацията.
Откъде пристигна заблудата ,
че Борисов стърчи с една глава над другите като балкански престиж?
Всичко стартира преди година и половина. Дотогава България следваше обичайна си политика да поддържа положителни връзки с всички съседи, без да се забърква в разногласия, за които има поучения от предишното. Даже с македонците, които безспорно я дразнеха, предпочиташе да се държи хладно, тъй като за вразумяването им по исторически въпроси водеща роля играеха гърците. Но наближаваше българското председателство на Съвета на Европейски Съюз и в навечерието му към момента не бе измислена неговата водеща тематика. Специално назначената за задачата министърка Лиляна Павлова избра за цели " трите К " - консенсус, конкурентоспособност и кохезия, само че това звучеше толкоз брюкселски, че нямаше кого да впечатли. Малко преди началото пристигна просветлението: българското председателство ще бъде балканско! Така му бе придадено наднационално измерение, което се цени в Европа.
Но на Балканите четири страни - България, Румъния, Хърватия и Гърция - са членки на Евросъюза, като старшинство има Гърция. С какво да се отличи България, без да засегне другите? Отговорът бе - като се предложи за лидер към Европейски Съюз на балканските страни, които още не са признати. Турция отпадаше по две аргументи: първо, заради неевропейското държание на президента Реджеп Ердоган; второ, заради смехорията България да води за ръка Турция където и да е. Оставаха младите страни от Западните Балкани (бивша Югославия) плюс Албания. Спрямо тях България не изглеждаше нито дребна, нито маловажна. Освен това те нямаха аргументи да й откажат, тъй като единствено тя се сети за тях, откакто тематиката за разширението на Европейски Съюз от дълго време бе изгубила новост. Тук Борисов видя своя късмет да израсне над националния си растеж и
да стане Бойко Балкански
От срещата на високо ниво в София " Европейски Съюз - Западни Балкани " през май 2018 година той не е спирал да се показва за представител на района и да припомня какъв брой сполучливо е било българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което като всяко друго ротационно председателство мина и отпътува. След него пристигнаха Австрия, Румъния и Финландия, които трябваше да продължат тематиката, само че нищо сходно не се случи. Така той си остана без конкуренция в Европейски Съюз и откри характерния си европейски облик. Това му дава по-голямо самочувствие в Европейския съвет, където седи паралелно до водачите на огромни и авторитетни страни. Изтиканият най-после на масата езиково неопитен Борисов, който на вятъра чака състрадание за страната си да бъде призната в Шенгенската зона и в еврозоната, се снабди със личен „ сектор “, по който да приказва умело.
Не е несъмнено до каква степен другите водачи са му делегирали права на посредник сред Европейски Съюз и Западните Балкани, само че какъв брой е способен за такава роля пролича от изявлението му в Познан. Запитан на конференция за номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за висш представител на Европейски Съюз по външната политика, макар че неговата страна не признава Косово, Борисов направи следния коментар: “Когато се заеме подобен значим пост, последното, което би трябвало да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а би трябвало да защитаваш интереса на целия съюз. Ако Борел бъде определен, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите страни, които сме признали Косово ”. Привидно нямаше нищо обидно за Сърбия, че да скача като ужилена. Но
в дипломацията огромно значение имат полутоновете
По принцип Борисов е прав, че европейските представители показват общата политика на съюза, а не националната позиция на страните, от които идват. Но тук има една детайлност. Тъй като пет страни в Европейски Съюз (Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия) не признават Косово за независима страна заради боязън от неприятен образец за фракционизъм, Европейският съюз няма единна позиция, а се придържа към неутралитет. Външната министърка Екатерина Захариева се притече на помощ на Борисов, като съобщи, че единствено страни признават новите страни, а не съюзът, само че белята бе сторена. Борисов загуби доверието на Белград, че схваща проблемите му. Косовският министър председател Рамуш Харадинай му направи неприятна услуга, като го похвали и благодари за думите му. Оттук нататък никой не можеше да убеди сърбите, че стъпките в градината им не са от Борисов.
Сръбският президент Александър Вучич, който Борисов държеше крепко подръка на срещата в София преди година, до момента в който тикаше по гърба косовския президент Хашим Тачи да се ръкува с него пред камерите, опита да потуши огъня, само че обърка тубите и вместо вода сипа бензин. Като сподели, че това е „ малко неразбирателство “, неизвестно за какво вметна, че в Сърбия живее българско малцинство, което „ не трябва да страда поради такива различия “. Нерде Испания, нерде Западните околности. Ще излезе, че Сърбия третира етническите българи като заложници, с цел да изнудва България.
Вижда се, че дребните камъчета прекатурват каруци на Балканите. Борисов избра
да дефинира „ недоразумението “ като „ камъче в обувката “,
само че направи втора неточност с обяснението си, че до момента в който не бъде извадено, европейската интеграция ще буксува. На конгреса на ГЕРБ предходната неделя той сподели в коридора: „ Но колкото и да е мъчително, там (в Сърбия – б.а.) би трябвало да се вземе дефинитивно решение. (…) Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, в района колкото и да си приказваме за инфраструктура, цифрова съгласуваност - няма по какъв начин ”.
Пак беше прав и отново сгреши, тъй като го сподели. Истина е, че правилото в Европейски Съюз е да не се одобряват страни, които не са уредили проблемите между тях. Смисълът е да не инжектират разногласията си в съюза и да не ги трансформират в общи за всички страни. Този принцип, прочут като Пакт за непоклатимост, пристигна по самодейност през 1993 година от тогавашния френски министър председател Едуар Баладюр. Той принуди Унгария и Румъния да подпишат контракт за добросъседство, с който да се откажат от взаимни териториални искания. Така си отвориха пътя за кандидатстване в Европейски Съюз. Оттогава е юридически единствено един компромис за приемане на страна с безреден териториален спор.Това бе Кипър през 2004 година, само че в последвалите договаряния с Турция бе сложено изискването тя първо да уреди въпроса за Северен Кипър, с което Анкара получи безсрочна вероятност да тича на едно място към Европейски Съюз.
Проблемът на Борисов е, че което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика. Тази латинска поговорка би трябвало да му отвори очите да не се мисли за по-голям, в сравнение с е. Или с други думи, да не се големее като балкански водач, тъй като не е.
Скандалът, който ненадейно се развихри със Сърбия поради негово изявление на 5 юли в Познан на среща от така наречен Берлински развой, сподели, че тънкостите на дипломацията му убягват. Без да се замисли, той бръкна в косовската рана на сърбите, които посредством своя външен министър Ивица Дачич незабавно му се нахвърлиха. Два дни по-късно той прегръщаше в Сараево на срещата от ПСЮИЕ (Процеса на съдействие в Югоизточна Европа) сръбския министър председател Ана Бърнабич, която очевидно не схващаше неговите мъжки милувки макар уверенията му: " Аз съм най-добронамереният човек ". В какъв срам се е вкарал личеше от извинителния му звук и неподредените му фрази. Стана противоположното на формалната позиция на Министерството на външните работи, което предния ден настояваше Дачич да се извини за невъздържаните думи против българския министър председател в жанр " Ти, Бойко ". Вместо да изчака извинения, Борисов побърза да се оправдае, като че ли бе виновен. После усети, че олеква, и зае героична поза пред български публицисти: " Искам Дачич да ми се извини. Докато не каже " Извинявай, Бойко "... Толкова ли е мъчно? "
Жалко бе да се следи по какъв начин политик с претенцията за районен водач се отбранява от страна, която би трябвало да го гледа с признателност, тъй като като по-старши в Европа й оказва помощ да излезе от изолацията.
Откъде пристигна заблудата ,
че Борисов стърчи с една глава над другите като балкански престиж?
Всичко стартира преди година и половина. Дотогава България следваше обичайна си политика да поддържа положителни връзки с всички съседи, без да се забърква в разногласия, за които има поучения от предишното. Даже с македонците, които безспорно я дразнеха, предпочиташе да се държи хладно, тъй като за вразумяването им по исторически въпроси водеща роля играеха гърците. Но наближаваше българското председателство на Съвета на Европейски Съюз и в навечерието му към момента не бе измислена неговата водеща тематика. Специално назначената за задачата министърка Лиляна Павлова избра за цели " трите К " - консенсус, конкурентоспособност и кохезия, само че това звучеше толкоз брюкселски, че нямаше кого да впечатли. Малко преди началото пристигна просветлението: българското председателство ще бъде балканско! Така му бе придадено наднационално измерение, което се цени в Европа.
Но на Балканите четири страни - България, Румъния, Хърватия и Гърция - са членки на Евросъюза, като старшинство има Гърция. С какво да се отличи България, без да засегне другите? Отговорът бе - като се предложи за лидер към Европейски Съюз на балканските страни, които още не са признати. Турция отпадаше по две аргументи: първо, заради неевропейското държание на президента Реджеп Ердоган; второ, заради смехорията България да води за ръка Турция където и да е. Оставаха младите страни от Западните Балкани (бивша Югославия) плюс Албания. Спрямо тях България не изглеждаше нито дребна, нито маловажна. Освен това те нямаха аргументи да й откажат, тъй като единствено тя се сети за тях, откакто тематиката за разширението на Европейски Съюз от дълго време бе изгубила новост. Тук Борисов видя своя късмет да израсне над националния си растеж и
да стане Бойко Балкански
От срещата на високо ниво в София " Европейски Съюз - Западни Балкани " през май 2018 година той не е спирал да се показва за представител на района и да припомня какъв брой сполучливо е било българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което като всяко друго ротационно председателство мина и отпътува. След него пристигнаха Австрия, Румъния и Финландия, които трябваше да продължат тематиката, само че нищо сходно не се случи. Така той си остана без конкуренция в Европейски Съюз и откри характерния си европейски облик. Това му дава по-голямо самочувствие в Европейския съвет, където седи паралелно до водачите на огромни и авторитетни страни. Изтиканият най-после на масата езиково неопитен Борисов, който на вятъра чака състрадание за страната си да бъде призната в Шенгенската зона и в еврозоната, се снабди със личен „ сектор “, по който да приказва умело.
Не е несъмнено до каква степен другите водачи са му делегирали права на посредник сред Европейски Съюз и Западните Балкани, само че какъв брой е способен за такава роля пролича от изявлението му в Познан. Запитан на конференция за номинирането на испанския външен министър Жозеп Борел за висш представител на Европейски Съюз по външната политика, макар че неговата страна не признава Косово, Борисов направи следния коментар: “Когато се заеме подобен значим пост, последното, което би трябвало да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а би трябвало да защитаваш интереса на целия съюз. Ако Борел бъде определен, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите страни, които сме признали Косово ”. Привидно нямаше нищо обидно за Сърбия, че да скача като ужилена. Но
в дипломацията огромно значение имат полутоновете
По принцип Борисов е прав, че европейските представители показват общата политика на съюза, а не националната позиция на страните, от които идват. Но тук има една детайлност. Тъй като пет страни в Европейски Съюз (Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия) не признават Косово за независима страна заради боязън от неприятен образец за фракционизъм, Европейският съюз няма единна позиция, а се придържа към неутралитет. Външната министърка Екатерина Захариева се притече на помощ на Борисов, като съобщи, че единствено страни признават новите страни, а не съюзът, само че белята бе сторена. Борисов загуби доверието на Белград, че схваща проблемите му. Косовският министър председател Рамуш Харадинай му направи неприятна услуга, като го похвали и благодари за думите му. Оттук нататък никой не можеше да убеди сърбите, че стъпките в градината им не са от Борисов.
Сръбският президент Александър Вучич, който Борисов държеше крепко подръка на срещата в София преди година, до момента в който тикаше по гърба косовския президент Хашим Тачи да се ръкува с него пред камерите, опита да потуши огъня, само че обърка тубите и вместо вода сипа бензин. Като сподели, че това е „ малко неразбирателство “, неизвестно за какво вметна, че в Сърбия живее българско малцинство, което „ не трябва да страда поради такива различия “. Нерде Испания, нерде Западните околности. Ще излезе, че Сърбия третира етническите българи като заложници, с цел да изнудва България.
Вижда се, че дребните камъчета прекатурват каруци на Балканите. Борисов избра
да дефинира „ недоразумението “ като „ камъче в обувката “,
само че направи втора неточност с обяснението си, че до момента в който не бъде извадено, европейската интеграция ще буксува. На конгреса на ГЕРБ предходната неделя той сподели в коридора: „ Но колкото и да е мъчително, там (в Сърбия – б.а.) би трябвало да се вземе дефинитивно решение. (…) Това е като камъчето в обувката - не го ли извадим, не мине ли, в района колкото и да си приказваме за инфраструктура, цифрова съгласуваност - няма по какъв начин ”.
Пак беше прав и отново сгреши, тъй като го сподели. Истина е, че правилото в Европейски Съюз е да не се одобряват страни, които не са уредили проблемите между тях. Смисълът е да не инжектират разногласията си в съюза и да не ги трансформират в общи за всички страни. Този принцип, прочут като Пакт за непоклатимост, пристигна по самодейност през 1993 година от тогавашния френски министър председател Едуар Баладюр. Той принуди Унгария и Румъния да подпишат контракт за добросъседство, с който да се откажат от взаимни териториални искания. Така си отвориха пътя за кандидатстване в Европейски Съюз. Оттогава е юридически единствено един компромис за приемане на страна с безреден териториален спор.Това бе Кипър през 2004 година, само че в последвалите договаряния с Турция бе сложено изискването тя първо да уреди въпроса за Северен Кипър, с което Анкара получи безсрочна вероятност да тича на едно място към Европейски Съюз.
Проблемът на Борисов е, че което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на бика. Тази латинска поговорка би трябвало да му отвори очите да не се мисли за по-голям, в сравнение с е. Или с други думи, да не се големее като балкански водач, тъй като не е.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ