Делойт одит: Виваком е с неясна собственост и огромни задължения
Може ли да познаете какъв брой пъти е повишено възнаграждението на членовете на управлението на "Виваком " за една година? Въпрос за... 30 милиона… Но по ред. "Виваком " продължава да не афишира в Търговския указател годишния си финансов доклад за 2020 година макар, че той е направен и е одитиран още на 29.04.2021 година
Изглежда управлението на компанията има над 4.7 милиарда аргументи да бави публикуването на доклада. На какви смущаващи условия инспекторите са обърнали категорично внимание?
Според доклада, през 2020 година "Виваком " е поело обвързване да дава отговор (гарантирало е) за изплащането на колосални по мярка заеми, които компанията даже не е получавала и чийто размер надвишава в пъти както счетоводната, по този начин и пазарната стойност на активите на телекома. Според Търговския закон освен това състояние "Виваком " следва да е в положение на свръхзадлъжнялост – с произлизащите от това последствия за активността на компанията.
Кой и за какво принуди най-големия български телеком да дава отговор за заплащането на непостижими заеми, употребени от други лица? За какво са изхарчени обезпечените от "Виваком " над 4.1 милиарда лв. (главница и лихви)? Има ли прокуратура, която да проверява тези „ покупко-продажби “, които загробват компанията и за които има огромна възможност да са осъществени в несъгласие със закона: в случай че обезпечените от Виваком заеми са употребявани за погасяване на предишни заеми за закупуването на самата "Виваком ".
Има ли прикрит акционер, който се крие зад формалният притежател на "Виваком " и КОЙ е той? Защо инспекторите намират за значимо да извърнат внимание и на въпроса за собствеността на компанията?
Одиторите на "Виваком " – "Делойт Одит " - са счели за значимо да извърнат внимание на прегледаните по-долу условия. „ Обръщане на внимание “ според счетоводните стандарти се прави по въпроси, за които инспекторите смятат, че носят забележителна неустановеност за бъдещето на компанията и са от огромно значение за опцията на одитираното сдружение да съществува като настоящо дружество, или в бъдеще могат да доведат до пагубни за сдружението и финансовото му положение последствия.
На кои обстоятелства инспекторите обръщат внимание и за какво:
1. Компанията се е задължила да дава отговор за колосални задължения на трети лица и съгласно разпоредбите на Търговския закон има риск да е изпаднала в положение на свръх задълженост.
През 2020 година "Виваком " е поела обвързване да дава отговор посредством даване на корпоративни гаранции, за изплащането на големи заеми, получени от други компании в общ размер на главницата и лихви - общо над 4.1 милиарда лв.. Отделно, компанията има отговорности по употребени от нея заеми и отговорности към трети лица в размер общо над 620 млн лв.. Тоест общият размер на паричните отговорности на "Виваком " е повишен над 5 пъти единствено за една година - от 867 милиона лв. през 2019 година до невероятния размер от над 4.7 милиарда лв.. Това е еквивалента на 15% от брутния държавен дълг на България за 2020 година
Според Търговския закон едно сдружение е свръхзадлъжняло, в случай че имуществото му не е задоволително с цел да покрие паричните му отговорности. Правната теория е единомислеща, че в сумата на паричните отговорности се включват всички типове парични отговорности, в това число и тези с ненастъпил падеж, както и условните отговорности. Според доклада, общата балансова стойност на активите на Виваком е в размер на 1.5 млрд лв.. Тоест сумата на паричните отговорности на "Виваком " надвишава с над 300% (3 пъти) цената на неговите активи. Дори и да приемем, че пазарната стойност на активите на "Виваком " е по-висока от балансовата, то в този случай пазарната стойност следва да подхожда на пазарната цена, на която Виваком беше закупена от настоящия си притежател през 2020 година – т.е. 1.2 милиарда евро за 100% от "Виваком ". Но даже и при този по-либерален взор, още веднъж оказва се че паричните отговорности на "Виваком " са над 200% (два пъти) над пазарната стойност на компанията. Търговският закон дефинира това положение като „ свръхзадлъжнялост “.
Наложително е да се наблюдава пътя на обезпечените от "Виваком " заеми към трети лица и да се ревизира дали всички или част от тях не са употребявани по неразрешен от закона метод: за погасяване на заеми, употребявани за закупуването на самата "Виваком ". Тоест дали "Виваком " не е платила цената за личното си придобиване. Съгласно българското законодателства, сдружение не може да обезпечава директно или непряко придобиването на свои акции от трето лице. Интересно, дали ще се самосезира българската прокуратура, или както нормално, когато става дума за няКОИ избрани хора, ще се прави, че не чува и няма да отбрани публичния интерес?
Ако се окаже, че обезпечените от "Виваком " заеми съставляват неразрешена от закона договорка, то и дадените от "Виваком " гаранции за изплащането на тези заеми ще са оскъдни – т.е. тази българска компания ще се освободи от един непостижим дългов товар, който другояче ще заплащат всички нейни клиенти.
2. Кой е крайният притежател на Виваком?
Записът в годишния доклад не подхожда на необятно прокламираното изказване, че Виваком е добита от сръбската "Юнайтед Груп ". Според доклада, крайният притежател на Виваком е сдружение, “контролирано от фондове, които са съветвани от фонда BC Partners”. Кои са тези фондове и на кого са те – остава мистерия. Имаме един запис, който не дава отговор на въпроса КОЙ е крайният притежател на "Виваком ". Но пък има други непреки индикации кой ли може да е един от тези крайни притежатели:
· Обстоятелството, че близкият до Делян Пеевски Спас Русев резервира основните си позиции в Надзорния съвет на Виваком и като шеф в неговия едноличен притежател даже и откакто продаде компанията.
· Обстоятелството, че близкият до Спас Русев и Делян Пеевски изпълнителен шеф на "Виваком " – Атанас Добрев резервира поста си даже и след продажбата на телекома. Нормалната бизнес логичност и процедура е тъкмо противоположната – като си купуваш компания, не оставяш остарелия притежател да се разпорежда в управлението и си назначаваш нов изпълнителен шеф, или най-малко нов финансов шеф. Но очевидно продажбата на Виваком не съответствува с естествените бизнес практики и има друга логика….
· А също и скорошната покупка от сдружения над "Виваком " на "Нова Телевизия " и на едни електронни медии, които сякаш не са на Делян Пеевски.
3. Каква е премията за мениджмънта?
На фона на поетите от "Виваком " колосални отговорности за 4.7 милиарда лв. е скандално, че възнагражденията за управлението на компанията за същия интервал нарастват до великански размери – за 2020 година възлизат на близо 30 милиона лв. против единствено 5 милиона за миналата 2019 година Тоест възнаграждението на мениджмънта съставлява 22% от годишната работна заплата на целия останал личен състав на компанията! Може би това е премията и мотивацията на свръх-мениджърите на компанията, в това число на нейния изпълнителен шеф Атанас Добрев - „ Мистър стопанска система “ за 2019 година да я слагат на колене?
Витали Роник, "Фрог нюз "
Изглежда управлението на компанията има над 4.7 милиарда аргументи да бави публикуването на доклада. На какви смущаващи условия инспекторите са обърнали категорично внимание?
Според доклада, през 2020 година "Виваком " е поело обвързване да дава отговор (гарантирало е) за изплащането на колосални по мярка заеми, които компанията даже не е получавала и чийто размер надвишава в пъти както счетоводната, по този начин и пазарната стойност на активите на телекома. Според Търговския закон освен това състояние "Виваком " следва да е в положение на свръхзадлъжнялост – с произлизащите от това последствия за активността на компанията.
Кой и за какво принуди най-големия български телеком да дава отговор за заплащането на непостижими заеми, употребени от други лица? За какво са изхарчени обезпечените от "Виваком " над 4.1 милиарда лв. (главница и лихви)? Има ли прокуратура, която да проверява тези „ покупко-продажби “, които загробват компанията и за които има огромна възможност да са осъществени в несъгласие със закона: в случай че обезпечените от Виваком заеми са употребявани за погасяване на предишни заеми за закупуването на самата "Виваком ".
Има ли прикрит акционер, който се крие зад формалният притежател на "Виваком " и КОЙ е той? Защо инспекторите намират за значимо да извърнат внимание и на въпроса за собствеността на компанията?
Одиторите на "Виваком " – "Делойт Одит " - са счели за значимо да извърнат внимание на прегледаните по-долу условия. „ Обръщане на внимание “ според счетоводните стандарти се прави по въпроси, за които инспекторите смятат, че носят забележителна неустановеност за бъдещето на компанията и са от огромно значение за опцията на одитираното сдружение да съществува като настоящо дружество, или в бъдеще могат да доведат до пагубни за сдружението и финансовото му положение последствия.
На кои обстоятелства инспекторите обръщат внимание и за какво:
1. Компанията се е задължила да дава отговор за колосални задължения на трети лица и съгласно разпоредбите на Търговския закон има риск да е изпаднала в положение на свръх задълженост.
През 2020 година "Виваком " е поела обвързване да дава отговор посредством даване на корпоративни гаранции, за изплащането на големи заеми, получени от други компании в общ размер на главницата и лихви - общо над 4.1 милиарда лв.. Отделно, компанията има отговорности по употребени от нея заеми и отговорности към трети лица в размер общо над 620 млн лв.. Тоест общият размер на паричните отговорности на "Виваком " е повишен над 5 пъти единствено за една година - от 867 милиона лв. през 2019 година до невероятния размер от над 4.7 милиарда лв.. Това е еквивалента на 15% от брутния държавен дълг на България за 2020 година
Според Търговския закон едно сдружение е свръхзадлъжняло, в случай че имуществото му не е задоволително с цел да покрие паричните му отговорности. Правната теория е единомислеща, че в сумата на паричните отговорности се включват всички типове парични отговорности, в това число и тези с ненастъпил падеж, както и условните отговорности. Според доклада, общата балансова стойност на активите на Виваком е в размер на 1.5 млрд лв.. Тоест сумата на паричните отговорности на "Виваком " надвишава с над 300% (3 пъти) цената на неговите активи. Дори и да приемем, че пазарната стойност на активите на "Виваком " е по-висока от балансовата, то в този случай пазарната стойност следва да подхожда на пазарната цена, на която Виваком беше закупена от настоящия си притежател през 2020 година – т.е. 1.2 милиарда евро за 100% от "Виваком ". Но даже и при този по-либерален взор, още веднъж оказва се че паричните отговорности на "Виваком " са над 200% (два пъти) над пазарната стойност на компанията. Търговският закон дефинира това положение като „ свръхзадлъжнялост “.
Наложително е да се наблюдава пътя на обезпечените от "Виваком " заеми към трети лица и да се ревизира дали всички или част от тях не са употребявани по неразрешен от закона метод: за погасяване на заеми, употребявани за закупуването на самата "Виваком ". Тоест дали "Виваком " не е платила цената за личното си придобиване. Съгласно българското законодателства, сдружение не може да обезпечава директно или непряко придобиването на свои акции от трето лице. Интересно, дали ще се самосезира българската прокуратура, или както нормално, когато става дума за няКОИ избрани хора, ще се прави, че не чува и няма да отбрани публичния интерес?
Ако се окаже, че обезпечените от "Виваком " заеми съставляват неразрешена от закона договорка, то и дадените от "Виваком " гаранции за изплащането на тези заеми ще са оскъдни – т.е. тази българска компания ще се освободи от един непостижим дългов товар, който другояче ще заплащат всички нейни клиенти.
2. Кой е крайният притежател на Виваком?
Записът в годишния доклад не подхожда на необятно прокламираното изказване, че Виваком е добита от сръбската "Юнайтед Груп ". Според доклада, крайният притежател на Виваком е сдружение, “контролирано от фондове, които са съветвани от фонда BC Partners”. Кои са тези фондове и на кого са те – остава мистерия. Имаме един запис, който не дава отговор на въпроса КОЙ е крайният притежател на "Виваком ". Но пък има други непреки индикации кой ли може да е един от тези крайни притежатели:
· Обстоятелството, че близкият до Делян Пеевски Спас Русев резервира основните си позиции в Надзорния съвет на Виваком и като шеф в неговия едноличен притежател даже и откакто продаде компанията.
· Обстоятелството, че близкият до Спас Русев и Делян Пеевски изпълнителен шеф на "Виваком " – Атанас Добрев резервира поста си даже и след продажбата на телекома. Нормалната бизнес логичност и процедура е тъкмо противоположната – като си купуваш компания, не оставяш остарелия притежател да се разпорежда в управлението и си назначаваш нов изпълнителен шеф, или най-малко нов финансов шеф. Но очевидно продажбата на Виваком не съответствува с естествените бизнес практики и има друга логика….
· А също и скорошната покупка от сдружения над "Виваком " на "Нова Телевизия " и на едни електронни медии, които сякаш не са на Делян Пеевски.
3. Каква е премията за мениджмънта?
На фона на поетите от "Виваком " колосални отговорности за 4.7 милиарда лв. е скандално, че възнагражденията за управлението на компанията за същия интервал нарастват до великански размери – за 2020 година възлизат на близо 30 милиона лв. против единствено 5 милиона за миналата 2019 година Тоест възнаграждението на мениджмънта съставлява 22% от годишната работна заплата на целия останал личен състав на компанията! Може би това е премията и мотивацията на свръх-мениджърите на компанията, в това число на нейния изпълнителен шеф Атанас Добрев - „ Мистър стопанска система “ за 2019 година да я слагат на колене?
Витали Роник, "Фрог нюз "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ