Готви ли се КС да върне властта на Румен Радев в служебния кабинет? - Булевард България
Може ли базови правила на Конституцията да се слагат под въпрос на всеки 4 месеца?
Може, в случай че страната е България, а властта се " търкаля по улицата " към този момент четири години.
Няма и седмица откакто Румен Радев назначи двама съдии в Конституционния съд, към този момент са импортирани три тъжби, които може да му върнат пълномощията да назначава личен длъжностен кабинет.
Първите две тъжби пристигнаха от Българска социалистическа партия + Възраждане, и Има Такъв Народ + Възраждане, като нападат така наречен " домова книга " за служебни министър председатели и въведеното през 2023 година право на хора с двойно поданство да стават депутати.Екипът на РуменРадев внесе и своя тъжба до Конституционен съд със сходни претенции, само че и с офанзива против още една значима смяна от 2023 година - непрекъсваемостта в работата на Народното събрание.
И новият тип на служебните държавни управления, и непрекъснато настоящият парламент, и двойното поданство са тематики, по които Конституционен съд към този момент трябваше да се произнесе един път, през лятото на 2024 година - само че отхвърли.
Тогавашният 12-членен състав на съда се раздели на половина - 6 гласа " за ", 6 гласа " срещу " - и в последна сметка по този начин и не реши дали трите точки опонират на Конституцията. За сметка на това Конституционен съд съвсем напълно занули правосъдната промяна, която от ПП-ДБ прокараха с цената на самоубийствената " сглобка " с ГЕРБ и Пеевски.
Липсата на ясна позиция на Конституционен съд развърза ръцете на всеки, който пожелае, да оспори измененията в случаен миг, стига болшинството в съда да съвпадне с неговия интерес. Това прави сега Румен Радев - и независимо, и посредством доближените си съидейници в Народното събрание.
Ще има ли поврат?
За да може Конституционен съд да вземе решение в една или друга посока, е нужно болшинство от 7 гласа. Към юли 2024 година то не съществуваше.
Днес обаче има основна смяна в състава на съда. Четирима от 12-те негови остарели членове го напуснаха поради изминал мандат.
Двама от тях са от тогавашната президентска квота на Росен Плевнелиев - Филип Димитров и Мариана Карагьозова. Те се разделиха в двата противомислещи лагера през лятото на 2024.Един представител на остарялата съдийска квота Таня Райковска гласоподава в интерес на правата на президента.Бившият ръководител на Върховен административен съд Константин Пенчев, който беше парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание, гласоподава срещу връщането на президентската власт в съставянето на служебни държавни управления.
Кой влезе на тяхно място? Само трима души, двама от които са персонално посочени от Румен Радев. Народното събрание, естествено, не съумя да излъчи собствен парламентарен арбитър, а и няма изгледи да го направи скоро.
Последният основен детайл е Галина Тонева - досегашен арбитър във Върховен касационен съд и някогашен зам.-главен прокурор по времето на Борис Велчев. Тя беше претендент за основен прокурор, само че губи избора от определения за правоприемник на Велчев Сотир Цацаров.
От нейния глас зависи дали " домовата книга " ще бъде анулирана или не.
Ако приемем, че никой от заварените съдии няма да промени мнението си за четири месеца, то разпределението на гласовете сега е 6 " за " Радев / 4 " срещу " и 1 " незнаен ".
Интересното е, че акцията по връщането на остарелия режим на избор на служебни кабинети пристигна координирано от Българска социалистическа партия, Възраждане и Има Такъв Народ и от Румен Радев в първия вероятен миг. Дали повода е увереността им, че този път настояването ще мине, или трите партии алармират на гласоподавателите си друго обръщение със стиковането с " Дондуков 2 ", остава под въпрос.
Две от тях бяха разпределени на арбитър Борислав Белазелков (квота Народно събрание, номинация на ПП-ДБ), а една - на Янаки Стоилов (квота Радев). Вероятно е трите да се слеят в едно дело поради общия предмет на разногласието.
Решението по тях - в композиция с произнасянето по жалбите за касирането на вота от 27 октомври - ще има голямо значение за ръководството в идващите месеци.
Какво желае Румен Радев? И с какви претекстове?
1) Да отпадне текстът, че клетвата на новоизбраните депутати приключва пълномощията на предходния парламент
До 2023 година всяко предварително прекратило мандата си Народно заседание се разпускаше в интервала сред два избора (т.е. за най-малко 60 дни), от момента на назначението на служебно държавно управление. В променената Конституция беше записано правилото, че Народното събрание има право да заседава непрестанно, т.е. даже в предизборните акции, а мандатът му завършва, когато новите депутати се закълнат.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? Служебните кабинети ще работят в условия на най-малко 2-месечна липса на парламентарен надзор.
2) Да се забрани хора с двойно поданство да бъдат определени за народни представители
Според Румен Радев това решение може да бъде взето единствено от Велико Народно заседание.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? За последната година няма случай на определен народен представител с двойно поданство - само че причините в интерес на тази смяна бяха свързани с възобновяване на правата на огромния брой българи в чужбина, взели и втори паспорт. Принудителната емигрирация се оказва ограничаване за тяхното главно право да се явяват на избори като претенденти. В Конституцията остана текстът, който категорично не разрешава на хора с друго поданство с изключение на българско да стават министри.
3) Да отпадне " домовата книга " за служебни министър председатели
Най-голямата драма на Президентството е отнетото му право на свободен избор на нов длъжностен министър председател и на целия състав на служебния Министерски съвет.ПП-ДБ желаеха служебните държавни управления да отпаднат вечно от Конституцията и постоянните държавни управления в оставка да извършват функционалностите на длъжностен кабинет си до избора на нов постоянен Министерски съвет. Но ГЕРБ и Движение за права и свободи постановиха настоящия в този момент вид, в който президентът е стеснен да избира длъжностен министър председател от лист с 10 позиции и няма думата при подбора на министри.Между май 2021 и юни 2023 година страната беше ръководена общо 525 дни от служебни държавни управления, назначени от Радев, т.е. 70% от двугодишен интервал (почти половин постоянен мандат). Аргументите на Радев, в резюме, са, че отнемането на тези пълномощия е нарушило салдото на управляващите, отнето е правото му да " уволнява " служебни министри, комплицираният развой по сформиране на държавно управление бави изборите и нарушава демократичните правила, неразбираемата процедура по желание на министър председател води до правна неустановеност и затруднява държавното ръководство, не е ясно кой носи отговорност за дейностите на държавното управление, а част от длъжностите в " домовата книга " би трябвало да са самостоятелни от изпълнителната власт - т.е. в риск са от несъответственост.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? Би се върнало правото на Радев да назначава собствен кабинет, без да се съветва с парламентарните сили за състава му.
Може, в случай че страната е България, а властта се " търкаля по улицата " към този момент четири години.
Няма и седмица откакто Румен Радев назначи двама съдии в Конституционния съд, към този момент са импортирани три тъжби, които може да му върнат пълномощията да назначава личен длъжностен кабинет.
Първите две тъжби пристигнаха от Българска социалистическа партия + Възраждане, и Има Такъв Народ + Възраждане, като нападат така наречен " домова книга " за служебни министър председатели и въведеното през 2023 година право на хора с двойно поданство да стават депутати.Екипът на РуменРадев внесе и своя тъжба до Конституционен съд със сходни претенции, само че и с офанзива против още една значима смяна от 2023 година - непрекъсваемостта в работата на Народното събрание.
И новият тип на служебните държавни управления, и непрекъснато настоящият парламент, и двойното поданство са тематики, по които Конституционен съд към този момент трябваше да се произнесе един път, през лятото на 2024 година - само че отхвърли.
Тогавашният 12-членен състав на съда се раздели на половина - 6 гласа " за ", 6 гласа " срещу " - и в последна сметка по този начин и не реши дали трите точки опонират на Конституцията. За сметка на това Конституционен съд съвсем напълно занули правосъдната промяна, която от ПП-ДБ прокараха с цената на самоубийствената " сглобка " с ГЕРБ и Пеевски.
Липсата на ясна позиция на Конституционен съд развърза ръцете на всеки, който пожелае, да оспори измененията в случаен миг, стига болшинството в съда да съвпадне с неговия интерес. Това прави сега Румен Радев - и независимо, и посредством доближените си съидейници в Народното събрание.
Ще има ли поврат?
За да може Конституционен съд да вземе решение в една или друга посока, е нужно болшинство от 7 гласа. Към юли 2024 година то не съществуваше.
Днес обаче има основна смяна в състава на съда. Четирима от 12-те негови остарели членове го напуснаха поради изминал мандат.
Двама от тях са от тогавашната президентска квота на Росен Плевнелиев - Филип Димитров и Мариана Карагьозова. Те се разделиха в двата противомислещи лагера през лятото на 2024.Един представител на остарялата съдийска квота Таня Райковска гласоподава в интерес на правата на президента.Бившият ръководител на Върховен административен съд Константин Пенчев, който беше парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание, гласоподава срещу връщането на президентската власт в съставянето на служебни държавни управления.
Кой влезе на тяхно място? Само трима души, двама от които са персонално посочени от Румен Радев. Народното събрание, естествено, не съумя да излъчи собствен парламентарен арбитър, а и няма изгледи да го направи скоро.
Последният основен детайл е Галина Тонева - досегашен арбитър във Върховен касационен съд и някогашен зам.-главен прокурор по времето на Борис Велчев. Тя беше претендент за основен прокурор, само че губи избора от определения за правоприемник на Велчев Сотир Цацаров.
От нейния глас зависи дали " домовата книга " ще бъде анулирана или не.
Ако приемем, че никой от заварените съдии няма да промени мнението си за четири месеца, то разпределението на гласовете сега е 6 " за " Радев / 4 " срещу " и 1 " незнаен ".
Интересното е, че акцията по връщането на остарелия режим на избор на служебни кабинети пристигна координирано от Българска социалистическа партия, Възраждане и Има Такъв Народ и от Румен Радев в първия вероятен миг. Дали повода е увереността им, че този път настояването ще мине, или трите партии алармират на гласоподавателите си друго обръщение със стиковането с " Дондуков 2 ", остава под въпрос.
Две от тях бяха разпределени на арбитър Борислав Белазелков (квота Народно събрание, номинация на ПП-ДБ), а една - на Янаки Стоилов (квота Радев). Вероятно е трите да се слеят в едно дело поради общия предмет на разногласието.
Решението по тях - в композиция с произнасянето по жалбите за касирането на вота от 27 октомври - ще има голямо значение за ръководството в идващите месеци.
Какво желае Румен Радев? И с какви претекстове?
1) Да отпадне текстът, че клетвата на новоизбраните депутати приключва пълномощията на предходния парламент
До 2023 година всяко предварително прекратило мандата си Народно заседание се разпускаше в интервала сред два избора (т.е. за най-малко 60 дни), от момента на назначението на служебно държавно управление. В променената Конституция беше записано правилото, че Народното събрание има право да заседава непрестанно, т.е. даже в предизборните акции, а мандатът му завършва, когато новите депутати се закълнат.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? Служебните кабинети ще работят в условия на най-малко 2-месечна липса на парламентарен надзор.
2) Да се забрани хора с двойно поданство да бъдат определени за народни представители
Според Румен Радев това решение може да бъде взето единствено от Велико Народно заседание.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? За последната година няма случай на определен народен представител с двойно поданство - само че причините в интерес на тази смяна бяха свързани с възобновяване на правата на огромния брой българи в чужбина, взели и втори паспорт. Принудителната емигрирация се оказва ограничаване за тяхното главно право да се явяват на избори като претенденти. В Конституцията остана текстът, който категорично не разрешава на хора с друго поданство с изключение на българско да стават министри.
3) Да отпадне " домовата книга " за служебни министър председатели
Най-голямата драма на Президентството е отнетото му право на свободен избор на нов длъжностен министър председател и на целия състав на служебния Министерски съвет.ПП-ДБ желаеха служебните държавни управления да отпаднат вечно от Конституцията и постоянните държавни управления в оставка да извършват функционалностите на длъжностен кабинет си до избора на нов постоянен Министерски съвет. Но ГЕРБ и Движение за права и свободи постановиха настоящия в този момент вид, в който президентът е стеснен да избира длъжностен министър председател от лист с 10 позиции и няма думата при подбора на министри.Между май 2021 и юни 2023 година страната беше ръководена общо 525 дни от служебни държавни управления, назначени от Радев, т.е. 70% от двугодишен интервал (почти половин постоянен мандат). Аргументите на Радев, в резюме, са, че отнемането на тези пълномощия е нарушило салдото на управляващите, отнето е правото му да " уволнява " служебни министри, комплицираният развой по сформиране на държавно управление бави изборите и нарушава демократичните правила, неразбираемата процедура по желание на министър председател води до правна неустановеност и затруднява държавното ръководство, не е ясно кой носи отговорност за дейностите на държавното управление, а част от длъжностите в " домовата книга " би трябвало да са самостоятелни от изпълнителната власт - т.е. в риск са от несъответственост.Какво ще стане, в случай че този текст отпадне? Би се върнало правото на Радев да назначава собствен кабинет, без да се съветва с парламентарните сили за състава му.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ