Росен Барчовски – за отношенията с легендарните си родители, най-голямата си слабост и неудобството от интереса към него
Може ли баскетболът да ти е заложен генетично? Защо не?! Ако си наследник на легендите Цвятко Барчовски и Ваня Войнова, няма по какъв начин да избягаш от ориста си оранжевата топка да ти носи триумфи. А ти да даряваш наслада с нея... Или до момента в който напътстваш другите по какъв начин да я употребяват.
Преди седмица националният тим по баскетбол се класира за финалите на Европейското състезание, което ще се организира през 2022 година Подвигът не би бил вероятен без сърцата игра на момчетата, само че и без един човек - Росен Барчовски, който гостува в предаването „ Тази събота” на bTV. Ако има някой, който да свърши тази работа, това е точно той. Росен Барчовски е селекционерът, кой обезпечи на България присъединяване на европейски шампионати последните 3 пъти - през 2022 година, през 2011 година и през 2009 година
Той е крепко стъпил на земята, само че в това време остава оптимист. Може би тъй като триумфът му е добре прочут, освен това от ранна детска възраст. Когато татко ти е част от отбора, който става пети на олимпийски игри (Мелбърн 1956), а по-късно дълги години е треньор на " лъвовете " и ЦСКА, когато майка ти е Примата на българския баскетбол, определена за номер 1 на ХХ век... Тогава няма по какъв начин да бягаш от ориста си.
" Нямам неприятен спомен от майка ми. С татко ми съм имал тежки моменти. Но тя беше доста умен човек, любящ човек. С нея единствено хубави неща. Много липсва на мен и на всички близки. При нея беше едно необикновено успокоение, философия към живота. Тя доста от дълго време си отиде. Баща ми " Браво! " в никакъв случай не е казвал. Не знам дали щеше да каже някоя добра дума, само че щях да го видя в очите му. С неговата характерна сдържаност, той би бил удовлетворен ", показа Росен Барчовски в предаването седмица след огромния триумф.
И освен той носи тази шампионска кръв във вените си. Сестрата на Росен - Ивета, която живее в Съединени американски щати, също е предходна през този път. И през днешния ден тя е една от най-големите му опори в живота и кариерата, а изненадващото " Здравей, батко! ", провокира откровена усмивка.
" Гледаме, падаме, ставаме. Всичко вършим дружно. С тази обстановка с ковид, добре, че има всичките техники, с цел да може да сме свързани. Емоцията е огромна. Аз считам, че с него сме много идентични. Всички споделят, че той е наследил повече на майка ми спокойствието, а аз съм по-скоро на татко ми. Доста неща си казахме след и преди успеха. Той доста добре знае какъв брой доста имам вяра в него и какъв брой доста то поддържам. Не тъй като ми е брат, а тъй като той знае по какъв начин се вършат нещата ", съобщи тя в особено включване оттатък Океана.
Иначе страстите след класирането не стихват. Нито у Барчовски, нито в душите на момчетата, които играха ужасно при решителната победа против Латвия.
" Хем съм доста благополучен, хем ми е малко неловко. Не съм привикнал на такова внимание цяла седмица. Успехът е огромен, само че не сме станали чак европейски първенци. Оценявам го това нещо. Това е страховит подтик. Разглеждам го от тази позиция. Нацията ни е в тежка обстановка от много време. Има потребност от този триумф, който да сплотява и да зарадва душите. Баскетболът има потребност. Дано да го използваме като хората. Да се опитаме да се порадваме на момента ", съобщи селекционерът.
" Баскетболната общност, почитатели - и доброжелателни, и злонамерени, съвсем не имаха вяра. В интернационалния баскетбол също. Мисля, че единствено ние вярвахме. Може би е било подправено. Само това си говорихме: " Ще бием! Ще победим! По-добри сме! ". Сами сме се възпитали за тази среща да се борим до дъно. То си пролича. Губихме с 13 точки разлика в нискорезултатен мач като посетители на доста мощен тим с опитни играчи. Това е съвсем непреодолимо. За да сме го създали, значи доста сме го вярвали и доста сме го желали ", добави още той.
Как се стимулира един тим? Барчовски е безапелационен - с персонален образец! Дори от време на време да е скучен!
" Даже ставам скучен, като човек на възрастен човек: " Ние по този начин го правихме... ", " Това-така ". Каквото и да се случи, аз имам по 5 образеца. Връщам се обратно и проучвам по какъв начин сме реагирали аз, тимът. Разликата е голяма, поколенческа. Това е в целия свят. Не знам дали изобщо има някаква аналогия - разнообразни години, малко информация, по-малко пътешестване, спортът беше неповторим претекст. Сега е невероятно това да се случи. Тогава, около спорта, можеше всичко - да получиш поданство, да влезеш да учиш, да получиш апартамент, да изкараш казарма, да излезеш в чужбина за малко. Сега разликата е голяма. Публиката беше жадна да цялостни залите и стадионите, тъй като нямаше информация. Тук-таме някой мач се предаваше по малкия екран. ", споделя той.
А за какво е решил да тръгне по сложния път на родителите си?
" Никога не са ме " натискали ". Аз почвах с разнообразни типове спортове в учебно заведение - фехтовка, фигурно пързаляне, хокей на лед... После самичък се насочих към баскетбола. Много тежи името на родителите. Това съм го казвал хиляди пъти. По-нормално е синът на цигуларите да стане цигулар, в сравнение с да стане автомонтьор ", разсъждава селекционерът.
Заради тази тежест той не разрешава на дъщерите си Ивета и Лора да се захванат съществено с неговия спорт.
" Моите дъщери играеха баскетбол, надарени бяха, стигнаха до девически народен тим. Аз ги стопирах, тъй като знам какво аз съм изживял. Щяха да изживеят същото. Предпочетох да се развиват в друга сфера. ", споделя той.
Въпреки строгия взор, Барчовски има своята " уязвимост " - той се споделя Денис, на 1 година е и назовава щастливия селекционер " дядо ". " Денис бих го подкрепил за всичко! ", безапелационен е той.
Оказва се, че позитивното мислене е в основата на всички триумфи! Да си сигурен, че може да победиш! Независимо кой е насреща!
" Аз съм скроен по този начин, че в случай че ще да играем с Лос Анджелис Лейкърс или Реал Мадрид, си мисля, че може да победим. Може да е неуместно, нереално, само че по този начин съм организиран! ", разкрива дребна част от тайната си той.
Преди седмица националният тим по баскетбол се класира за финалите на Европейското състезание, което ще се организира през 2022 година Подвигът не би бил вероятен без сърцата игра на момчетата, само че и без един човек - Росен Барчовски, който гостува в предаването „ Тази събота” на bTV. Ако има някой, който да свърши тази работа, това е точно той. Росен Барчовски е селекционерът, кой обезпечи на България присъединяване на европейски шампионати последните 3 пъти - през 2022 година, през 2011 година и през 2009 година
Той е крепко стъпил на земята, само че в това време остава оптимист. Може би тъй като триумфът му е добре прочут, освен това от ранна детска възраст. Когато татко ти е част от отбора, който става пети на олимпийски игри (Мелбърн 1956), а по-късно дълги години е треньор на " лъвовете " и ЦСКА, когато майка ти е Примата на българския баскетбол, определена за номер 1 на ХХ век... Тогава няма по какъв начин да бягаш от ориста си.
" Нямам неприятен спомен от майка ми. С татко ми съм имал тежки моменти. Но тя беше доста умен човек, любящ човек. С нея единствено хубави неща. Много липсва на мен и на всички близки. При нея беше едно необикновено успокоение, философия към живота. Тя доста от дълго време си отиде. Баща ми " Браво! " в никакъв случай не е казвал. Не знам дали щеше да каже някоя добра дума, само че щях да го видя в очите му. С неговата характерна сдържаност, той би бил удовлетворен ", показа Росен Барчовски в предаването седмица след огромния триумф.
И освен той носи тази шампионска кръв във вените си. Сестрата на Росен - Ивета, която живее в Съединени американски щати, също е предходна през този път. И през днешния ден тя е една от най-големите му опори в живота и кариерата, а изненадващото " Здравей, батко! ", провокира откровена усмивка.
" Гледаме, падаме, ставаме. Всичко вършим дружно. С тази обстановка с ковид, добре, че има всичките техники, с цел да може да сме свързани. Емоцията е огромна. Аз считам, че с него сме много идентични. Всички споделят, че той е наследил повече на майка ми спокойствието, а аз съм по-скоро на татко ми. Доста неща си казахме след и преди успеха. Той доста добре знае какъв брой доста имам вяра в него и какъв брой доста то поддържам. Не тъй като ми е брат, а тъй като той знае по какъв начин се вършат нещата ", съобщи тя в особено включване оттатък Океана.
Иначе страстите след класирането не стихват. Нито у Барчовски, нито в душите на момчетата, които играха ужасно при решителната победа против Латвия.
" Хем съм доста благополучен, хем ми е малко неловко. Не съм привикнал на такова внимание цяла седмица. Успехът е огромен, само че не сме станали чак европейски първенци. Оценявам го това нещо. Това е страховит подтик. Разглеждам го от тази позиция. Нацията ни е в тежка обстановка от много време. Има потребност от този триумф, който да сплотява и да зарадва душите. Баскетболът има потребност. Дано да го използваме като хората. Да се опитаме да се порадваме на момента ", съобщи селекционерът.
" Баскетболната общност, почитатели - и доброжелателни, и злонамерени, съвсем не имаха вяра. В интернационалния баскетбол също. Мисля, че единствено ние вярвахме. Може би е било подправено. Само това си говорихме: " Ще бием! Ще победим! По-добри сме! ". Сами сме се възпитали за тази среща да се борим до дъно. То си пролича. Губихме с 13 точки разлика в нискорезултатен мач като посетители на доста мощен тим с опитни играчи. Това е съвсем непреодолимо. За да сме го създали, значи доста сме го вярвали и доста сме го желали ", добави още той.
Как се стимулира един тим? Барчовски е безапелационен - с персонален образец! Дори от време на време да е скучен!
" Даже ставам скучен, като човек на възрастен човек: " Ние по този начин го правихме... ", " Това-така ". Каквото и да се случи, аз имам по 5 образеца. Връщам се обратно и проучвам по какъв начин сме реагирали аз, тимът. Разликата е голяма, поколенческа. Това е в целия свят. Не знам дали изобщо има някаква аналогия - разнообразни години, малко информация, по-малко пътешестване, спортът беше неповторим претекст. Сега е невероятно това да се случи. Тогава, около спорта, можеше всичко - да получиш поданство, да влезеш да учиш, да получиш апартамент, да изкараш казарма, да излезеш в чужбина за малко. Сега разликата е голяма. Публиката беше жадна да цялостни залите и стадионите, тъй като нямаше информация. Тук-таме някой мач се предаваше по малкия екран. ", споделя той.
А за какво е решил да тръгне по сложния път на родителите си?
" Никога не са ме " натискали ". Аз почвах с разнообразни типове спортове в учебно заведение - фехтовка, фигурно пързаляне, хокей на лед... После самичък се насочих към баскетбола. Много тежи името на родителите. Това съм го казвал хиляди пъти. По-нормално е синът на цигуларите да стане цигулар, в сравнение с да стане автомонтьор ", разсъждава селекционерът.
Заради тази тежест той не разрешава на дъщерите си Ивета и Лора да се захванат съществено с неговия спорт.
" Моите дъщери играеха баскетбол, надарени бяха, стигнаха до девически народен тим. Аз ги стопирах, тъй като знам какво аз съм изживял. Щяха да изживеят същото. Предпочетох да се развиват в друга сфера. ", споделя той.
Въпреки строгия взор, Барчовски има своята " уязвимост " - той се споделя Денис, на 1 година е и назовава щастливия селекционер " дядо ". " Денис бих го подкрепил за всичко! ", безапелационен е той.
Оказва се, че позитивното мислене е в основата на всички триумфи! Да си сигурен, че може да победиш! Независимо кой е насреща!
" Аз съм скроен по този начин, че в случай че ще да играем с Лос Анджелис Лейкърс или Реал Мадрид, си мисля, че може да победим. Може да е неуместно, нереално, само че по този начин съм организиран! ", разкрива дребна част от тайната си той.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ