Експерти разясниха може ли България да се качи на бързата писта за еврозоната
Може ли България да се качи на бързата писта за еврозоната и какви сигнали дава страната ни след намаляването на външния ни дълг, разясниха в утринния блок на бТВ икономистите Владимир Каролев и Георги Ганев.
Според двамата е изцяло допустимо страната ни да извърши изискванията за влизане в така наречен чакалня на еврозоната и същинската еврозона, само че отново да не бъдем признати и разясниха - няма краен период за приемане на еврото знаем единствено, че би трябвало да стане, само че не и по кое време.
Теоретично България може да подаде заявката си още по време на Председателството ни.
„ Преди година ЕЦБ даваше сигнали, че няма интерес да приема нови страни в така наречен чакалня. Сега политическата конюнктура е друга. Има сигнали и от Брюксел, и Париж и Берлин и ЕЦБ и към този момент може да се мисли по този въпрос”, разяснява Ганев.
По думите на Каролев, макар че на централно равнище Ангела Меркел да споделя „ да”, това не значи, че ще има утвърждение. „ Имаше тематика в техен вестник със заглавие: „ По-добре без София”. Те слагат въпроси и за справедливи критерии – по-малко корупция и реформирана правосъдна система”, сподели той.
Изискванията за влизане в „ чакалнята” са по-тежки от самото влизане в еврозоната, добави Ганев-всички 19 членки би трябвало да дадат утвърждение, другояче се желае квалифицирано болшинство.
Икономистите успокоиха още веднъж, че повдигане на цени няма да има, даже може да има спад в инфлацията.
Относно новината за понижаването на външния ни дълг с 2,3 милиарда лева Ганев уточни, че от дълго време имаме невисок обществен дълг. „ По-важното е, че това се отразява в оценката на макроикономическите несъответствия. Бяхме извадени от категорията на тежките несъответствия. Това беше обвързвано с повишение и на кредитния рейтинг, както и растеж на директните непознати вложения и повече импорт на капиталови стоки”, съобщи той.
Според Каролев, в случай че това се окаже наклонност, то би трябвало да се понижат още лихвените нива, по които компании могат да взимат заеми.
Според двамата е изцяло допустимо страната ни да извърши изискванията за влизане в така наречен чакалня на еврозоната и същинската еврозона, само че отново да не бъдем признати и разясниха - няма краен период за приемане на еврото знаем единствено, че би трябвало да стане, само че не и по кое време.
Теоретично България може да подаде заявката си още по време на Председателството ни.
„ Преди година ЕЦБ даваше сигнали, че няма интерес да приема нови страни в така наречен чакалня. Сега политическата конюнктура е друга. Има сигнали и от Брюксел, и Париж и Берлин и ЕЦБ и към този момент може да се мисли по този въпрос”, разяснява Ганев.
По думите на Каролев, макар че на централно равнище Ангела Меркел да споделя „ да”, това не значи, че ще има утвърждение. „ Имаше тематика в техен вестник със заглавие: „ По-добре без София”. Те слагат въпроси и за справедливи критерии – по-малко корупция и реформирана правосъдна система”, сподели той.
Изискванията за влизане в „ чакалнята” са по-тежки от самото влизане в еврозоната, добави Ганев-всички 19 членки би трябвало да дадат утвърждение, другояче се желае квалифицирано болшинство.
Икономистите успокоиха още веднъж, че повдигане на цени няма да има, даже може да има спад в инфлацията.
Относно новината за понижаването на външния ни дълг с 2,3 милиарда лева Ганев уточни, че от дълго време имаме невисок обществен дълг. „ По-важното е, че това се отразява в оценката на макроикономическите несъответствия. Бяхме извадени от категорията на тежките несъответствия. Това беше обвързвано с повишение и на кредитния рейтинг, както и растеж на директните непознати вложения и повече импорт на капиталови стоки”, съобщи той.
Според Каролев, в случай че това се окаже наклонност, то би трябвало да се понижат още лихвените нива, по които компании могат да взимат заеми.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ