От свинския пърформанс до марулите пред общината
Може и тъпанар да ме наречете, само че аз малко скърбя за това, че концепцията да се разфасоват две свине пред импозантната постройка на общината, с цел да се покаже на младото пловдивско народонаселение коледната традиция, излезе подправена вест. Кое по-точно е подправената вест, оповестението на желанието да се уважи Рождество Христово с проява на касапските умения на Ути или последвалото отказване на това желание? Така и няма да стане напълно ясно.
Ако си позволим да използваме блестящия вербален боеприпас на колоса измежду днешния ни политически хайлайф господин Цветан Цветанов, изпаднали сме в хипотезата на тривиалния метод, по който обикновените хора се пробват да се разграничат от авторството си на въпиеща дивотия. Като кажат - смешка, бе братче! Или напънали се да придадат някаква непорочност на омаскарената си към този момент физиономия, произнесат - майтапя се.
На смешка или в действителност, ти си създателят на простотията. Не че е невероятно човек да се пошегува, като предложи на различен човек или група други хора да се направи нещо, което човешкият опит отрекъл като подходящо, само че... Шега, която не се схваща елементарно от тези, към които е адресирана като смешка, си е чиста тъпота. И опитите да почисти тази тъпота с фразата „ майтапя се “ прави пошегувалия се за посмешище. Все отново и на висока позиция да си, не си Шкумбата!
Вместо „ майтапя се “, господин кметът сподели, че било обществен опит. А Ути Бъчваров, тази машина за ефикасна реклама, без хонорар ли се съгласи да взе участие с името си в този опит? Но да не съдим, с цел да не бъдем съдени, както ни поучава Светото писание.
А за какво малко скърбя за това, че няма да се състои коледният обред пред нашата община? Защото и на остарели години няма да мога да видя свинка на джамия да се качва. Няма да мога да видя свинка, въпреки и към този момент умъртвена, пред тържествената постройка. Не знам за какво асоциирах това с това „ По-скоро свинка на джамия ще се качи “ от детството си.
В нашето далечно детство старците, към които играехме в нашата бежанска махала, бяха живели в Османската империя дружно с други нации и други религии. Говореха си, несъмнено, на български, само че понякога си заговаряха и на турски, и на гръцки.
И постоянно чувахме от тях, че „ По-скоро свинка на джамия ще се качи, в сравнение с утолен на гладните да повярва “. Ние си бяхме непрестанно гладни, само че не тъй като нямахме какво да ядем, а тъй като когато порастват, децата мъчно се засищат за дълго. И въпреки всичко по-интересно ни беше за какво не може свинка на джамия да се качи.
Събрахме кураж, питахме. Но нали, откогато свят светува, старците обичат да се майтапят с огромното детско любознание, ни споделиха, че свинка не може да се качи на джамия, тъй като към върха на минарето води извита /спирална/ и доста тясна стълбичка, а свинката е дебела и не може да се промъква по тази стълбичка. По тази причина нямало и пълен ходжа, за разлика от нормално дебелите наши български попове.
Но ни го споделиха по този начин веселяшки шеговито, че ние незабавно разбрахме, че се майтапят, а не ни споделят истината. Истината ни я споделиха родителите ни. За евреите и мюсюлманите свинята е нечисто животно.
Да прости господин Цветанов, че наново посягаме към неговия вербален и изразен боеприпас, само че да се върнем в хипотезата на ритуално замисленото свинско жертвоприношение пред общината. Ние, християните, тържествуваме. Децата и младежите от нашия диоцез /май тази беше думата/ виждат, по думите на Ути, от кое място идват пържолите и по какъв начин българинът е основал и продължавал през вековете традициите си за подготовка на огромния празник на Рождеството Христово. Ние, старците, припомняме детството си и като похлупак или както в този момент се споделя, като черешката на тортата, свинка пред община.
Да, само че за братята мюсюлмани и тези от племето Израилево общината ще е омърсена. А може да се прочете, в случай че се интересувате, какъв брой продължителни и скъпи са ритуалите по филтриране при тях.
Хайде, да речем, че като отплата мюсюлманите ще изискат ритуално да заколят два коча на същото място преди техния огромен празник Рамазан байрям и с това ще се почувстват равноправни и недискриминирани. Ами вегетарианците и веганите, в случай че изискат да засадят пред общината два декара с марули, с цел да са недискриминирани, какво вършим тогава?
Вижте, човешкото умеене да превръщаш дефекта в резултат заслужава почитание. Примерно, да си плешив и да наложиш модата на бръснатите глави, е високо достижение, само че да наречеш елементарен управнически гаф сполучлив обществен опит е все едно да назовеш физиологичното изпускане, срещу което предлагат дегазин, оригиналност в парфюмерията. Но отново се изпуснахме да съдим, а Писанието споделя, че това е неверно.
Доста религиозни деноминации споменахме, само че за малко да изпуснем братята католици. А те имат огромен мотив за ликуване. Официално бе обявено, че папа Франциск ще посети страната ни през последваща година. И ще гостува на прилежащия ни град Раковски, където живее най-голямата католическа общественост у нас.
И министър председателят ни, и президентът ни при формалните си визити във Ватикана са канили папата да посети родината ни. Но единствено господин Борисов заяви по малкия екран, че като настоятелно канил папа Франциск да ни гостува, Негово светейшество се пошегувал с неговото гледище, само че си взел тефтерчето и нещо си записал в него. Много е допустимо точна тази покана да е хванала дикиш. Което надали омаловажа поканата на господин президента ни.
Не сме чули още реакцията на Пловдивския митрополит Николай обаче. Нали си спомнете, че при визитата на папа Йоан Павел Втори преди 16 години в България той напълно „ гостоприемно “ го назова разколник. За всички православни църкви папата публично си е разколник, само че с изключение на набожен глава на католиците той е и държавен глава на Ватикана. То и дипломацията не е наша работа.
Обади се обаче и остарелият наш папищаш (някога у нас са наричали папищаши поклонниците на папата) господин Соломон Паси. Нали си го спомняте, той беше министър в държавното управление на господин Сакскобургготски, а след това и претендент за началник на НАТО. И по някакъв мотив беше споделил " майната му на православието ". Като си припомням по какъв начин препълвахме аудиторията в Софийския университет при лекциите по хармония на татко му проф. Исак Паси, ми идва мислено поговорката “ Някога от бодил трендафил става, различен път от трендафил - бодил “.
Той, дребното Паси, като министър, е водил делегацията, която е посетила папа Йоан Павел Втори, с цел да го предложения да посети страната ни с вярата, че ще разгласи публично, че не има вяра да има българска връзка в опита за атентат против него. В тази делегация били включени огромни имена като Йордан Радичков, Валери Петров и Светлин Русев. В нея бил и Христо Стоичков. Г-н Паси споделя, че папа Йоан Павел Втори като някогашен футболист доста се зарадвал на Стоичков.
Този миг обаче е разказан доста по-картинно в излязлата неотдавна публична автобиография на Стоичков. Според господин Паси папата благословил огромния ни футболист и през същата година той станал притежател на „ Златната топка “. Според самия Стоичков в неговата книга папата го попитал дали желае да благослови фамозния му ляв крайник. А Стоичков му дал отговор, изтъквам по памет - благодаря Ваше светейшество, само че началникът ви от горната страна към този момент го е направил. И това е българщина!
Като стана дума за българщината. Казваме, че нея я има на всички места по света, където живеят българи. За мен тя най-добре се е запазила, даже вкоренила в непозната земя при българите, наследници на дедите си, последвали през 1829 година войските на военачалник Дибич - Забалкански и заселили се по земите на днешна Молдова и Украйна. Може и да не ми вярвате, само че гостуването в такова едно българско село за седмица е като машина на времето. Придобиваш визия какви са били и по какъв начин са си говорили прадедите ни. Те по обясними аргументи пазят българското, което ние сме прекрачили преди много повече от век.
И обичат България, множеството, без да са я виждали.
В безсилието си да намерят пътя за справяне с налитащата ни демографска злополука нашите управници постоянно сочат като излаз опцията т.нар бесарабски българи да се завърнат в прародината си.
И в това време тези дни кметът на съвсем чисто българския град Тераклия в Молдова Сергей Филипов написа в профила си „ Сбогом, България “. Защото е българин с българско потекло, а от дълги години му се отхвърля българско поданство. И в този момент към този момент, афектиран, той се отхвърля да прави повече действия за наше поданство. Защото мнозина поданици на управлявания от него град го получават безпроблемно при първи опит. По другия метод, несъмнено!
То в действителност в модерния ни свят всяко нещо има цена, само че лекарите настояват, че парите доста неприятно цапат. Както инфектират ръцете на касиерките, по този начин и приравняват фалцетните обети на политическите патриоти в националната святост, примерно с един презрян план за свински пърформанс.
Ако си позволим да използваме блестящия вербален боеприпас на колоса измежду днешния ни политически хайлайф господин Цветан Цветанов, изпаднали сме в хипотезата на тривиалния метод, по който обикновените хора се пробват да се разграничат от авторството си на въпиеща дивотия. Като кажат - смешка, бе братче! Или напънали се да придадат някаква непорочност на омаскарената си към този момент физиономия, произнесат - майтапя се.
На смешка или в действителност, ти си създателят на простотията. Не че е невероятно човек да се пошегува, като предложи на различен човек или група други хора да се направи нещо, което човешкият опит отрекъл като подходящо, само че... Шега, която не се схваща елементарно от тези, към които е адресирана като смешка, си е чиста тъпота. И опитите да почисти тази тъпота с фразата „ майтапя се “ прави пошегувалия се за посмешище. Все отново и на висока позиция да си, не си Шкумбата!
Вместо „ майтапя се “, господин кметът сподели, че било обществен опит. А Ути Бъчваров, тази машина за ефикасна реклама, без хонорар ли се съгласи да взе участие с името си в този опит? Но да не съдим, с цел да не бъдем съдени, както ни поучава Светото писание.
А за какво малко скърбя за това, че няма да се състои коледният обред пред нашата община? Защото и на остарели години няма да мога да видя свинка на джамия да се качва. Няма да мога да видя свинка, въпреки и към този момент умъртвена, пред тържествената постройка. Не знам за какво асоциирах това с това „ По-скоро свинка на джамия ще се качи “ от детството си.
В нашето далечно детство старците, към които играехме в нашата бежанска махала, бяха живели в Османската империя дружно с други нации и други религии. Говореха си, несъмнено, на български, само че понякога си заговаряха и на турски, и на гръцки.
И постоянно чувахме от тях, че „ По-скоро свинка на джамия ще се качи, в сравнение с утолен на гладните да повярва “. Ние си бяхме непрестанно гладни, само че не тъй като нямахме какво да ядем, а тъй като когато порастват, децата мъчно се засищат за дълго. И въпреки всичко по-интересно ни беше за какво не може свинка на джамия да се качи.
Събрахме кураж, питахме. Но нали, откогато свят светува, старците обичат да се майтапят с огромното детско любознание, ни споделиха, че свинка не може да се качи на джамия, тъй като към върха на минарето води извита /спирална/ и доста тясна стълбичка, а свинката е дебела и не може да се промъква по тази стълбичка. По тази причина нямало и пълен ходжа, за разлика от нормално дебелите наши български попове.
Но ни го споделиха по този начин веселяшки шеговито, че ние незабавно разбрахме, че се майтапят, а не ни споделят истината. Истината ни я споделиха родителите ни. За евреите и мюсюлманите свинята е нечисто животно.
Да прости господин Цветанов, че наново посягаме към неговия вербален и изразен боеприпас, само че да се върнем в хипотезата на ритуално замисленото свинско жертвоприношение пред общината. Ние, християните, тържествуваме. Децата и младежите от нашия диоцез /май тази беше думата/ виждат, по думите на Ути, от кое място идват пържолите и по какъв начин българинът е основал и продължавал през вековете традициите си за подготовка на огромния празник на Рождеството Христово. Ние, старците, припомняме детството си и като похлупак или както в този момент се споделя, като черешката на тортата, свинка пред община.
Да, само че за братята мюсюлмани и тези от племето Израилево общината ще е омърсена. А може да се прочете, в случай че се интересувате, какъв брой продължителни и скъпи са ритуалите по филтриране при тях.
Хайде, да речем, че като отплата мюсюлманите ще изискат ритуално да заколят два коча на същото място преди техния огромен празник Рамазан байрям и с това ще се почувстват равноправни и недискриминирани. Ами вегетарианците и веганите, в случай че изискат да засадят пред общината два декара с марули, с цел да са недискриминирани, какво вършим тогава?
Вижте, човешкото умеене да превръщаш дефекта в резултат заслужава почитание. Примерно, да си плешив и да наложиш модата на бръснатите глави, е високо достижение, само че да наречеш елементарен управнически гаф сполучлив обществен опит е все едно да назовеш физиологичното изпускане, срещу което предлагат дегазин, оригиналност в парфюмерията. Но отново се изпуснахме да съдим, а Писанието споделя, че това е неверно.
Доста религиозни деноминации споменахме, само че за малко да изпуснем братята католици. А те имат огромен мотив за ликуване. Официално бе обявено, че папа Франциск ще посети страната ни през последваща година. И ще гостува на прилежащия ни град Раковски, където живее най-голямата католическа общественост у нас.
И министър председателят ни, и президентът ни при формалните си визити във Ватикана са канили папата да посети родината ни. Но единствено господин Борисов заяви по малкия екран, че като настоятелно канил папа Франциск да ни гостува, Негово светейшество се пошегувал с неговото гледище, само че си взел тефтерчето и нещо си записал в него. Много е допустимо точна тази покана да е хванала дикиш. Което надали омаловажа поканата на господин президента ни.
Не сме чули още реакцията на Пловдивския митрополит Николай обаче. Нали си спомнете, че при визитата на папа Йоан Павел Втори преди 16 години в България той напълно „ гостоприемно “ го назова разколник. За всички православни църкви папата публично си е разколник, само че с изключение на набожен глава на католиците той е и държавен глава на Ватикана. То и дипломацията не е наша работа.
Обади се обаче и остарелият наш папищаш (някога у нас са наричали папищаши поклонниците на папата) господин Соломон Паси. Нали си го спомняте, той беше министър в държавното управление на господин Сакскобургготски, а след това и претендент за началник на НАТО. И по някакъв мотив беше споделил " майната му на православието ". Като си припомням по какъв начин препълвахме аудиторията в Софийския университет при лекциите по хармония на татко му проф. Исак Паси, ми идва мислено поговорката “ Някога от бодил трендафил става, различен път от трендафил - бодил “.
Той, дребното Паси, като министър, е водил делегацията, която е посетила папа Йоан Павел Втори, с цел да го предложения да посети страната ни с вярата, че ще разгласи публично, че не има вяра да има българска връзка в опита за атентат против него. В тази делегация били включени огромни имена като Йордан Радичков, Валери Петров и Светлин Русев. В нея бил и Христо Стоичков. Г-н Паси споделя, че папа Йоан Павел Втори като някогашен футболист доста се зарадвал на Стоичков.
Този миг обаче е разказан доста по-картинно в излязлата неотдавна публична автобиография на Стоичков. Според господин Паси папата благословил огромния ни футболист и през същата година той станал притежател на „ Златната топка “. Според самия Стоичков в неговата книга папата го попитал дали желае да благослови фамозния му ляв крайник. А Стоичков му дал отговор, изтъквам по памет - благодаря Ваше светейшество, само че началникът ви от горната страна към този момент го е направил. И това е българщина!
Като стана дума за българщината. Казваме, че нея я има на всички места по света, където живеят българи. За мен тя най-добре се е запазила, даже вкоренила в непозната земя при българите, наследници на дедите си, последвали през 1829 година войските на военачалник Дибич - Забалкански и заселили се по земите на днешна Молдова и Украйна. Може и да не ми вярвате, само че гостуването в такова едно българско село за седмица е като машина на времето. Придобиваш визия какви са били и по какъв начин са си говорили прадедите ни. Те по обясними аргументи пазят българското, което ние сме прекрачили преди много повече от век.
И обичат България, множеството, без да са я виждали.
В безсилието си да намерят пътя за справяне с налитащата ни демографска злополука нашите управници постоянно сочат като излаз опцията т.нар бесарабски българи да се завърнат в прародината си.
И в това време тези дни кметът на съвсем чисто българския град Тераклия в Молдова Сергей Филипов написа в профила си „ Сбогом, България “. Защото е българин с българско потекло, а от дълги години му се отхвърля българско поданство. И в този момент към този момент, афектиран, той се отхвърля да прави повече действия за наше поданство. Защото мнозина поданици на управлявания от него град го получават безпроблемно при първи опит. По другия метод, несъмнено!
То в действителност в модерния ни свят всяко нещо има цена, само че лекарите настояват, че парите доста неприятно цапат. Както инфектират ръцете на касиерките, по този начин и приравняват фалцетните обети на политическите патриоти в националната святост, примерно с един презрян план за свински пърформанс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ