Това, че работническо-селската „интелигенция“ е консервативна…
Може и да се изпълни теренът с преливащи от набожност марксисти, само че на тоя свят има и други неща. Някои – дори по-абсурдни и забавни.
Може и да е цялостно с религиозни душици, дето ръцете ще им се изкълчат да се кръстят; и викат, че едно време се живеело по-добре и драпат то да се върне, само че като ги питаш кое „ едно време “, викат по соца. А така… сиреч, когато колеха поповете и ги погребваха в гората, в необозначени гробове, и когато забраняваха да вървиш в черква? Не дават отговор, мълчат и гледат мъдро.
Нищо де, няма да им придиряме.
Ще ги поздравиме и тях, и всички с две неща:
Първо с обичаната ми ария на Gojira , а след това и с едно мнение на Теодор Ушев .
Честито ви начало на финалната седмица на юли 2024 година
_______________
„ Това, че работническо-селската " интелигенция " е консервативна, религиозно-маниакална и нетолерантна към неразбираемото и особеното не е неволя - тя постоянно си е била такава, просто обществените мрежи ѝ предоставиха терен за изява.
Големият проблем на България е, че актьори и " културтрегери " веят байрака на консерватизма и нетолерантността, прикривайки крайнодесните си възгледи с маската на " положителния усет ", " християнски полезности " и прочие безумия.
И тук историята на бг изкуството идва да ни подсети услужливо, че всички авангардни течения и повеи в международното изкуство са заобикаляли България, или в случай че страхливо са пристъпвали границите ѝ, са били осмивани,, отричани или напряко забранявани. Във всички, безусловно всички сфери на културата и изкуството!
Българското изкуство постоянно е било примитивно-националистично, религиозно-протяжно и плахо провинциално.
Смелост тука всяка оставете, провокацията е разкол, подигравката с религията - светотатство!
Идеалът на българския актьор е да предъвка към този момент отминала модерност, която към този момент е станала " мейнстрийм ", да я открадне във допустимо най-кротката ѝ и смилаема за необятната аудитория версия, да я смели и вкара в приложимост като скучна и допустима всеобща ширпотреба. Примерите са безкрайни! Провокациите към масите - оскъдни! Сакън някой да не подиграе " свещената православна набожност " на запътилата се към парадайса благочестива маса!
Така Папазоф, Дюлгероф, Кристо, Гочев, Станев в никакъв случай не бяха добре пристигнали, за любов не приказваме даже.
Така надарени художници като Дечко Узунов, почнали с порив креативния път, са превърнати от консервативната художествена сцена у нас в рисувачи на моми и натюрморти. Така соц. реализма затри генерации писатели, художници, режисьори...
Провокацията и смелостта са мръсни думи в комфортната цитадела на българската културна диаспора, а непознатото и незнайното - мотив за отричане и неприемане.
" Идиот " - картина на Дечко Узунов от експресионистичния му ранен интервал. (моля отбележете декора в тази мощна картина на Узунов, най-хубавата, излизала отдолу под четката му, по мое непретенциозно мнение) “ .
___________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
