Една пошла церемония с “мачкай, Гришо” и “българският Майкъл Фелпс”
Може и да не сте разбрали, че нощес мина церемонията “Спортист на годината” - за най-престижната анкета в българския спорт за миналите месеци. По-добре да не знаете. Не търсете видеа. Не остана доста авторитет в българския спорт, а на този, който въпреки всичко е останал, приляга повече като шоу в края на годината. Това написа Валентин Маринов в собствен коментар, оповестен в "Клуб Z ".
Нищо, че награждаванията в последните години тъкмо дават отговор на равнището на елитния спорт. Онези, които някак са се промъкнали до призови места, медали и триумфи, заслужават по-добра гала.
На най-високото си равнище българският спорт изпраща година, в която завоюва единствено един самостоятелен орден от международно състезание в олимпийски спорт - на Владимир Далаклиев в таекуондо WTF. И тягостното въодушевление нощес единствено бе подсилено.
При този недостиг на триумфи алпинистът Боян Петров е едвам на осмо място. През изминаващата година зоологът изкачи по впечатляващ метод още два 8-хилядника. Освен огромен състезател Боян е и страховит човек, същински образец, той просто е от положителните в този живот.
Колегата публицист Николай Кръстев, основен редактор на единственото българско спортно списание - “Спринт”, написа през вчерашния ден в коментар, че 145 публицисти, колкото са дали своят вот тази година, е дребна и незадоволително представителна извадка на спортната преса. При състояние, че преди 15-ина години в допитването са взели участие към 250. А тогава всичко беше по-трудно - връзките, изчисленията на резултатите… Медиите бяха по-малко.
Но като виждам десетката и по-специално задното място на Боян Петров, си мисля, че може би и 145 са доста. Може би би трябвало да се направи преоценка, с цел да има тази анкета още веднъж тежест - кой гласоподава, какъв стаж има…
А в случай че въпреки всичко приемем, че това е субективно и няма по какъв начин да сравняваш труда и достиженията на планинар, лекоатлет, биатлонист, баскетболист, боксьор, плувец, гимнастичка, тенисист, че в множеството анкети има такива проблеми и т. н., то всичко останало буди неразбиране.
Всяка година уредниците на “Спортист на годината” надминават себе си. Тази не прави изключение.
Сценаристите оставят усещане на хора, които ненавиждат спорта. Или пък са недоволни от хонорара? А може би са писали сред няколко предколедни купона? Знае ли човек. През предходната година хора на изкуството награждаваха спортисти. Светлин Русев връчи статуетка на Кубрат Пулев.
Културата обаче не одобри подаданета ръка - не видяхме Кобрата да дава оценки на създатели.
И сценаристите в този момент излязоха с ново скимване - родственици и близки награждаваха спортистите в десетката. Братът на лекоатлета Тихомир Иванов, брачната половинка на Боян Петров, приятелката на боксьора Даниел Асенов… Добре, че сме надалеч от Холивуд. Току- виж някой продуцент откраднал концепцията. Представете си какво би станало, в случай че Леонардо ди Каприо получи втори “Оскар” - манекенки и актриси ще се избият коя да му сервира статуетката.
Е, спортният министър Красен Кралев не е родственик на никой от призьорите, само че за сметка на това излезе два пъти на сцената да награждава. И да не беше излизал, наличието му нямаше по какъв начин да остане неусетно. То бяха благодарности…
Явно Кралев е бащата на българския спорт. Няма по какъв начин да се отхвърли - това е може би най-добре работещият състезателен министър, откогато има такова ведомство. Но би трябвало ли непрекъснато и праволинейно да се благодари на някой, който си прави работата удачно? Вие благодарите ли на шефа си обществено и по няколко пъти дневно?
А нощес разбрахме, че спортът ни си има и майка - председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Ето че не е сираче, както го дефинират някои. Тя връчи статуетката за №1 на майката на Григор Димитров. Дали пък не е родственик на фамилията?
Нищо персонално към госпожа Караянчева, само че не беше нужно. Не и при съществуването на толкоз доста огромни български спортисти и мениджъри. Някога се дразнехме, когато политиците единствено се снимаха със спортистите и ги използваха, а действително не вършеха нищо потребно за тях и за това да има техни наследници. Сега спорт съвсем няма, няма и показни фотоси, само че пък не щеш ли се намират хора, които да връщат политиците "в играта ".
На церемонията видяхме и чухме неблаговиден разговор сред водещите (като в българските филми и сериали доскоро), зле скалъпени “шеги”, ретро музика (повечето спортисти не са били даже запланувани на някои от частите при анонсирането им), клишета, още зле поднесени възхвали…
Имаше извадки от гръмки заглавия в клиповете при представянето на призьорите. Едно такова гласи: “Българският Майкъл Фелпс”. За плувеца Антъни Иванов, другояче едно от хубавите неща, които се случват на спорта ни в последно време.
Но такова заглавие е връх на безсилието за медията, която го употребява (жалко, тъй като е гръмка медия). Още по-голямо е безсилието да се “копне” за визитката на Иванов. Пак добре, че нямаше “Бейби Федерер” за изцяло заслужилия победител в анкетата. Късметлии сме, че той не участва на церемонията. Дано не търси видеа да гледа.
Стига ни на нас, че за край на шоуто се вдъхновихме от провикването на двете водещи Тереза Маринова и Люси Дяковска: “Мачкай, Гришоооо!”
Нищо, че награждаванията в последните години тъкмо дават отговор на равнището на елитния спорт. Онези, които някак са се промъкнали до призови места, медали и триумфи, заслужават по-добра гала.
На най-високото си равнище българският спорт изпраща година, в която завоюва единствено един самостоятелен орден от международно състезание в олимпийски спорт - на Владимир Далаклиев в таекуондо WTF. И тягостното въодушевление нощес единствено бе подсилено.
При този недостиг на триумфи алпинистът Боян Петров е едвам на осмо място. През изминаващата година зоологът изкачи по впечатляващ метод още два 8-хилядника. Освен огромен състезател Боян е и страховит човек, същински образец, той просто е от положителните в този живот.
Колегата публицист Николай Кръстев, основен редактор на единственото българско спортно списание - “Спринт”, написа през вчерашния ден в коментар, че 145 публицисти, колкото са дали своят вот тази година, е дребна и незадоволително представителна извадка на спортната преса. При състояние, че преди 15-ина години в допитването са взели участие към 250. А тогава всичко беше по-трудно - връзките, изчисленията на резултатите… Медиите бяха по-малко.
Но като виждам десетката и по-специално задното място на Боян Петров, си мисля, че може би и 145 са доста. Може би би трябвало да се направи преоценка, с цел да има тази анкета още веднъж тежест - кой гласоподава, какъв стаж има…
А в случай че въпреки всичко приемем, че това е субективно и няма по какъв начин да сравняваш труда и достиженията на планинар, лекоатлет, биатлонист, баскетболист, боксьор, плувец, гимнастичка, тенисист, че в множеството анкети има такива проблеми и т. н., то всичко останало буди неразбиране.
Всяка година уредниците на “Спортист на годината” надминават себе си. Тази не прави изключение.
Сценаристите оставят усещане на хора, които ненавиждат спорта. Или пък са недоволни от хонорара? А може би са писали сред няколко предколедни купона? Знае ли човек. През предходната година хора на изкуството награждаваха спортисти. Светлин Русев връчи статуетка на Кубрат Пулев.
Културата обаче не одобри подаданета ръка - не видяхме Кобрата да дава оценки на създатели.
И сценаристите в този момент излязоха с ново скимване - родственици и близки награждаваха спортистите в десетката. Братът на лекоатлета Тихомир Иванов, брачната половинка на Боян Петров, приятелката на боксьора Даниел Асенов… Добре, че сме надалеч от Холивуд. Току- виж някой продуцент откраднал концепцията. Представете си какво би станало, в случай че Леонардо ди Каприо получи втори “Оскар” - манекенки и актриси ще се избият коя да му сервира статуетката.
Е, спортният министър Красен Кралев не е родственик на никой от призьорите, само че за сметка на това излезе два пъти на сцената да награждава. И да не беше излизал, наличието му нямаше по какъв начин да остане неусетно. То бяха благодарности…
Явно Кралев е бащата на българския спорт. Няма по какъв начин да се отхвърли - това е може би най-добре работещият състезателен министър, откогато има такова ведомство. Но би трябвало ли непрекъснато и праволинейно да се благодари на някой, който си прави работата удачно? Вие благодарите ли на шефа си обществено и по няколко пъти дневно?
А нощес разбрахме, че спортът ни си има и майка - председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Ето че не е сираче, както го дефинират някои. Тя връчи статуетката за №1 на майката на Григор Димитров. Дали пък не е родственик на фамилията?
Нищо персонално към госпожа Караянчева, само че не беше нужно. Не и при съществуването на толкоз доста огромни български спортисти и мениджъри. Някога се дразнехме, когато политиците единствено се снимаха със спортистите и ги използваха, а действително не вършеха нищо потребно за тях и за това да има техни наследници. Сега спорт съвсем няма, няма и показни фотоси, само че пък не щеш ли се намират хора, които да връщат политиците "в играта ".
На церемонията видяхме и чухме неблаговиден разговор сред водещите (като в българските филми и сериали доскоро), зле скалъпени “шеги”, ретро музика (повечето спортисти не са били даже запланувани на някои от частите при анонсирането им), клишета, още зле поднесени възхвали…
Имаше извадки от гръмки заглавия в клиповете при представянето на призьорите. Едно такова гласи: “Българският Майкъл Фелпс”. За плувеца Антъни Иванов, другояче едно от хубавите неща, които се случват на спорта ни в последно време.
Но такова заглавие е връх на безсилието за медията, която го употребява (жалко, тъй като е гръмка медия). Още по-голямо е безсилието да се “копне” за визитката на Иванов. Пак добре, че нямаше “Бейби Федерер” за изцяло заслужилия победител в анкетата. Късметлии сме, че той не участва на церемонията. Дано не търси видеа да гледа.
Стига ни на нас, че за край на шоуто се вдъхновихме от провикването на двете водещи Тереза Маринова и Люси Дяковска: “Мачкай, Гришоооо!”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ