Може да звучи леко нескромно, но смятам, че с Ламбо

„ Може да звучи леко нескромно, само че считам, че с Ламбо доста си приличахме. Имаме много сходства - и двамата сме добре поставени мъже, високи, рано сме се развили в специалността. Припознавам се в него. “

 

Така стартира своя прям роман пред „ България Днес “ секссимволът на българското кино Филип Буков. Артистът  завършва актьорско майсторство в класа на великия Стефан Данаилов, за който си спомня с признателност и обич.

„ На него дължа образованието и кариерата си. Поради персоналния ни контакт мога да кажа, че е обичаният ми артист от легендите, само че това е строго субективно, тъй като ми е преподавал “, сподели още звездата от „ Татковци “.

Страстта на Филип към театъра се заражда още в тийнейджърските му години, когато учи в Класическата гимназия в столицата. Тогава, с цел да си спести четенето на литературата в учебно заведение, той стартира да гледа творбите, изиграни на огромната сцена. Въпреки забележимия му интерес към изкуството Буков се захваща с актьорската специалност много по-късно, като първо учи философия в Софийския университет.

Убеден, че е разкрил призванието си, два пъти кандидатства в НАТФИЗ, само че без резултат. Буков влиза в академията първи по триумф, от третия път, само че и до през днешния ден счита, че няма нищо инцидентно в избора му.

„ Мои другари и сътрудници ми споделиха, че Мастъра ще взима клас. Бяха уверени, че ще ме одобри, тъй като съм висок, добре изглеждащ мъж, а той обичаше такива. Изненадата ми бе голяма - откакто две следващи години ме късат, внезапно влизам, и то с най-голям резултат. Явно в действителност ме е харесал “, уверен е красавецът.

Данаилов несъмнено има огромни очаквания за своето протеже и по тази причина му разпорежда редица задания.

„ Не знам дали съм му бил обичаният възпитаник, само че сигурно бях от най-отговорните му студенти. Най-довереният, бих споделил. Мастъра ми даваше да правя доста работа, до момента в който следвах. Играех най-вече огромни функции, тъй като знаеше, че може да разчита на мен. Тъй като аз съм от София, а множеството ми сътрудници са от провинцията, бях непрекъснато разполагаем - било то за нещо, обвързвано с академията и студентския развой, или в персонален проект. Звънял ми е да му пазаря, да му взимам всякакви неща “, показа любимецът на младежите.