Как се ражда традицията да празнуваме рожден ден
Може да ви звучи необикновено през днешния ден, само че е имало времена, в които въобще не са се чествали рождените дни. Има разнообразни хипотези по какъв начин се ражда тази традиция. Според една от тях, всичко стартира от култа към древоиранския господ на Слънцето, Митра, който бил пренесен в Европа от войните на Римската империя. Някои от традициите на митраизма и езичеките обреди като обредните трапези и размяната на дарове са първите прототипи на празнуването на рожден ден.
Според друга версия, отбелязването на рождения ден има още по-древни корени. Има данни, че измежду дивите племена са съществували поверия, съгласно които, в деня на появяването си на бял свят, човек е изключително уязвим за злите сили и духове. За да предпазят новоредоното, членовете на племето го обграждали сега на раждане и всеки от тях изричал разнообразни пожелания, тъй като вярвали, че по този начин ще го предпазят и дарят със отбрана. По-късно, към наричанията било добавено и поднасяне на дарове.
Празнуването на рождени дни почнало в Древен Египет. По-късно този бит се популяризирал и в Асирия. Но честванията били проведени единствено за висщестоящи – фараони и царе, а по този начин също и за наследниците им от мъжки пол. Първите писмени свидетелства за празнуване на рождени дни на египетски фараони датират от към 3000 година преди новата епоха. В дворците били устройвани пирове, в които, наред със знатните особи, взели участие и прислужниците и робите. Нерядко, по случай рожден ден на фараона била обявявана и цялостна прошка за пандизчиите.
Дълго време рождените дни на дамите освен не се отбелязвали, само че даже и не били записвани в архивите на управата. Доколкото е известно, първата жена, удостоена с годишен празник по този мотив била Клеопатра II, кралица на Египет (185—116 гг. до н.е.).
Древните гърци пък отбелязвали рождени дни на своите богове по 12 пъти в годината – да вземем за пример, раждането на Артемида, богиня на Луната и лова било чествано на 6-о число всеки месец. Колкото до простосмъртните, от тази привилегия се употребил единствено главата на фамилията – мъж, или татко, и то, единствено един път в годината. Но нито тогава, нито по-късно, в Средните епохи животът на обособения човек нямал изключително значение – хората не употребили календари и не чествали рождените си дни.
Най-големите промени в отбелязването на рождените дни и превръщането им в персонален празник настъпват точно след Средновековието. Дълго време новородените били кръщавани с имената на християнски светци, а рождения им ден се чествал на празника на светеца, чието име носели. Смята се, че в наши дни, празникът е добил актуалния си тип в Германия, откъдето потегля и традицията децата да получават дарове и торти със свещички.
Според друга версия, отбелязването на рождения ден има още по-древни корени. Има данни, че измежду дивите племена са съществували поверия, съгласно които, в деня на появяването си на бял свят, човек е изключително уязвим за злите сили и духове. За да предпазят новоредоното, членовете на племето го обграждали сега на раждане и всеки от тях изричал разнообразни пожелания, тъй като вярвали, че по този начин ще го предпазят и дарят със отбрана. По-късно, към наричанията било добавено и поднасяне на дарове.
Празнуването на рождени дни почнало в Древен Египет. По-късно този бит се популяризирал и в Асирия. Но честванията били проведени единствено за висщестоящи – фараони и царе, а по този начин също и за наследниците им от мъжки пол. Първите писмени свидетелства за празнуване на рождени дни на египетски фараони датират от към 3000 година преди новата епоха. В дворците били устройвани пирове, в които, наред със знатните особи, взели участие и прислужниците и робите. Нерядко, по случай рожден ден на фараона била обявявана и цялостна прошка за пандизчиите.
Дълго време рождените дни на дамите освен не се отбелязвали, само че даже и не били записвани в архивите на управата. Доколкото е известно, първата жена, удостоена с годишен празник по този мотив била Клеопатра II, кралица на Египет (185—116 гг. до н.е.).
Древните гърци пък отбелязвали рождени дни на своите богове по 12 пъти в годината – да вземем за пример, раждането на Артемида, богиня на Луната и лова било чествано на 6-о число всеки месец. Колкото до простосмъртните, от тази привилегия се употребил единствено главата на фамилията – мъж, или татко, и то, единствено един път в годината. Но нито тогава, нито по-късно, в Средните епохи животът на обособения човек нямал изключително значение – хората не употребили календари и не чествали рождените си дни.
Най-големите промени в отбелязването на рождените дни и превръщането им в персонален празник настъпват точно след Средновековието. Дълго време новородените били кръщавани с имената на християнски светци, а рождения им ден се чествал на празника на светеца, чието име носели. Смята се, че в наши дни, празникът е добил актуалния си тип в Германия, откъдето потегля и традицията децата да получават дарове и торти със свещички.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ