Европейско първенство по футбол - как се зароди всичко и кой е Анри Делоне
Може да сме от дълго време навлезли в 2021-а година, само че е време е за Евро 2020 ! Време е за екшън! Време е за страст! Кой ще е новият първенец? Кой ще е моралният победител? Кой ще блесне? Отговорите на тези въпроси ще научим скоро.
Тазгодишното издание на шампионата е по-специално, защото върви под надпис " 60 години европейски шампионати " и семейството е разпределено сред 11 страни. Това ни предизвика да потърсим корените на конкуренцията, а ето и по какъв начин стартира всичко.
Футболът може и да е основан от англичаните, само че европейските шампионати съществуват с помощта на един французин. За проектант на концепцията се счита Анри Делоне, който предлага основаването на подобен шампионат още през 1927 година Той е значима фигура в историята на френския футбол и е първият основен секретар на Френската футболна федерация. Заедно с нейния президент Жул Риме са виновни и за учредяването на Световното състезание. Делоне не доживява да види осъществена концепцията си за Европейско състезание, откакто умира през 1955 година Трофеят от бъдещата конкуренция обаче получава неговото име и по този начин приносът му остава в историята.
Първото Европейско състезание няма съвсем нищо общо с това, което ще започва в петък. То носи името Европейска купа на нациите. На финалите вземат участие единствено 4 тима, а общият брой участници е едвам 17. Липсват страни като Западна Германия, Италия, Англия и Нидерландия. Форматът на квалификациите е директни елиминации в два мача. При тъждество се играе трети дуел на безпристрастен терен. Четирите тима, които доближат до полуфиналите се класират за финалната фаза, която се организира в една от тези страни.
До финалната четворка доближават Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Югославия и Франция. Съветският съюз побеждава Унгария с общ резултат 4:1 в двата мача. Първият, извоюван с 3:1, е и дебютен в историята на шампионата. Следва 1/4-финал с франкистка Испания. На испанците им е неразрешено да пътуват до комунистическата страна за първата среща. Обсъжда се вид за един дуел на безпристрастен терен само че Съюз на съветските социалистически републики отхвърля. Така се стига до дисквалификация на Испания, което разчиства пътя на Съветския съюз към полуфиналите.
Силният тим на Чехословакия е минал през предварителния кръг, в който печели срешу Ирландия с общ резултат 4:2. Следват безапелационни победи против Дания (7:3) и Румъния (5:0).
Югославия стартира своето присъединяване против българската селекция. В Белград югославяните печелят с 2:0 след голове на Милан Галич (1) и Лазар Ташич (87). В ответния мач срещата приключва 1:1. За България се разписва легедната на Спартак Пловдив Тодор Диев в 55-та минута, само че единствено две по-късно Мухамед Муич изравнява. На 1/4-финал Югославия се разправя с Португалия след 6:3 в двете срещи.
Франция дава поръчка за купата, откакто бележи 17 гола в четирите си мача по пътя към финалите. " Петлите " разгромяват Гърция с 8:2 общ резултат, а по-късно прегазват Австрия с 9:4. Именно Франция е определена и за хазаин на финалната четворка през лятото.
Провеждат се общо четири мача като единият полуфинал и мача за третото място се играят в Марсилия на " Стад Велодром ". Другият полуфинал и мача за купата са в столицата Париж на " Парк де Пренс ".
Жребият дефинира домакините да се изправят против Югославия в Париж. Над 26 хиляди французи по трибуните стават очевидци на същинско представление, което обаче приключва с проваляне на техния тим. Югославия печели с 5:4, откакто 15 минути преди края изостава с 2:4. В воин се трансформира легендата на Динамо Загреб Дражан Йеркович, който вкарва два гола в границите на минута (78 и 79). В другия полуфинал такава конспирация няма. Съюз на съветските социалистически републики побеждава Чехословакия с 3:0 с голове на Валентин Иванов (35, 56) и Виктор Понеделник (66).
Мачът за третото място носи бронзовите медали на Чехословакия. Разочарованите французи са подкрепени от по-малко от 10 хиляди фенове и губят срещата с 0:2. Властимил Бубник (58) и Ладислав Павлович (88) са точни за чехословаците.
Големият край се изиграва на " Парк де Пренс " пред близо 18 хиляди фенове. Преди четири години през 1956 година същите тези два тима се срещат в разногласието за златния орден на Олимпийските игри в Мелбърн. Тогава Съюз на съветските социалистически републики, който е отстранил България на полуфиналите, печели с 1:0. Това е трета поредна загуба за Югославия във край на олимпийския шампионат.
Сега Съветският съюз прибавя ново отличие и още веднъж надвива този път с 2:1. Звездата на Партизан Милан Галич е разкрил в 43-та минута с глава, само че при започване на втората част грузинецът Слава Метревели изравнява при добавка от близко. Редовното време приключва, а продълженията са към своя край. Това би означавало преиграване на финала, само че до такова не се стига. В 113-та минута след чудесно центриране в наказателното поле непокритият Виктор Понеделник носи успеха на Съюз на съветските социалистически републики. След срещата капитанът Игор Нето държи трофея в ръцете си, а до него е бъдещият притежател на " Златната топка " Лев Яшин. За Югославия остава утехата, че единствено няколко месеца след шампионата ще прекъсне прокобата си и най-накрая ще се окичи със златото на Олимпийските игри в Рим.
Това е в резюме историята на зараждането на Европейското състезание и неговото първо издание. Оттогава футболът на континента се е изменил фрапантно, само че страстта и желанието за победа остават непокътнати. Остава да си пожелаем вълнуващо 16-то следващо Европейско и още доста издания шампионата.
Тазгодишното издание на шампионата е по-специално, защото върви под надпис " 60 години европейски шампионати " и семейството е разпределено сред 11 страни. Това ни предизвика да потърсим корените на конкуренцията, а ето и по какъв начин стартира всичко.
Футболът може и да е основан от англичаните, само че европейските шампионати съществуват с помощта на един французин. За проектант на концепцията се счита Анри Делоне, който предлага основаването на подобен шампионат още през 1927 година Той е значима фигура в историята на френския футбол и е първият основен секретар на Френската футболна федерация. Заедно с нейния президент Жул Риме са виновни и за учредяването на Световното състезание. Делоне не доживява да види осъществена концепцията си за Европейско състезание, откакто умира през 1955 година Трофеят от бъдещата конкуренция обаче получава неговото име и по този начин приносът му остава в историята.
Първото Европейско състезание няма съвсем нищо общо с това, което ще започва в петък. То носи името Европейска купа на нациите. На финалите вземат участие единствено 4 тима, а общият брой участници е едвам 17. Липсват страни като Западна Германия, Италия, Англия и Нидерландия. Форматът на квалификациите е директни елиминации в два мача. При тъждество се играе трети дуел на безпристрастен терен. Четирите тима, които доближат до полуфиналите се класират за финалната фаза, която се организира в една от тези страни.
До финалната четворка доближават Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Югославия и Франция. Съветският съюз побеждава Унгария с общ резултат 4:1 в двата мача. Първият, извоюван с 3:1, е и дебютен в историята на шампионата. Следва 1/4-финал с франкистка Испания. На испанците им е неразрешено да пътуват до комунистическата страна за първата среща. Обсъжда се вид за един дуел на безпристрастен терен само че Съюз на съветските социалистически републики отхвърля. Така се стига до дисквалификация на Испания, което разчиства пътя на Съветския съюз към полуфиналите.
Силният тим на Чехословакия е минал през предварителния кръг, в който печели срешу Ирландия с общ резултат 4:2. Следват безапелационни победи против Дания (7:3) и Румъния (5:0).
Югославия стартира своето присъединяване против българската селекция. В Белград югославяните печелят с 2:0 след голове на Милан Галич (1) и Лазар Ташич (87). В ответния мач срещата приключва 1:1. За България се разписва легедната на Спартак Пловдив Тодор Диев в 55-та минута, само че единствено две по-късно Мухамед Муич изравнява. На 1/4-финал Югославия се разправя с Португалия след 6:3 в двете срещи.
Франция дава поръчка за купата, откакто бележи 17 гола в четирите си мача по пътя към финалите. " Петлите " разгромяват Гърция с 8:2 общ резултат, а по-късно прегазват Австрия с 9:4. Именно Франция е определена и за хазаин на финалната четворка през лятото.
Провеждат се общо четири мача като единият полуфинал и мача за третото място се играят в Марсилия на " Стад Велодром ". Другият полуфинал и мача за купата са в столицата Париж на " Парк де Пренс ".
Жребият дефинира домакините да се изправят против Югославия в Париж. Над 26 хиляди французи по трибуните стават очевидци на същинско представление, което обаче приключва с проваляне на техния тим. Югославия печели с 5:4, откакто 15 минути преди края изостава с 2:4. В воин се трансформира легендата на Динамо Загреб Дражан Йеркович, който вкарва два гола в границите на минута (78 и 79). В другия полуфинал такава конспирация няма. Съюз на съветските социалистически републики побеждава Чехословакия с 3:0 с голове на Валентин Иванов (35, 56) и Виктор Понеделник (66).
Мачът за третото място носи бронзовите медали на Чехословакия. Разочарованите французи са подкрепени от по-малко от 10 хиляди фенове и губят срещата с 0:2. Властимил Бубник (58) и Ладислав Павлович (88) са точни за чехословаците.
Големият край се изиграва на " Парк де Пренс " пред близо 18 хиляди фенове. Преди четири години през 1956 година същите тези два тима се срещат в разногласието за златния орден на Олимпийските игри в Мелбърн. Тогава Съюз на съветските социалистически републики, който е отстранил България на полуфиналите, печели с 1:0. Това е трета поредна загуба за Югославия във край на олимпийския шампионат.
Сега Съветският съюз прибавя ново отличие и още веднъж надвива този път с 2:1. Звездата на Партизан Милан Галич е разкрил в 43-та минута с глава, само че при започване на втората част грузинецът Слава Метревели изравнява при добавка от близко. Редовното време приключва, а продълженията са към своя край. Това би означавало преиграване на финала, само че до такова не се стига. В 113-та минута след чудесно центриране в наказателното поле непокритият Виктор Понеделник носи успеха на Съюз на съветските социалистически републики. След срещата капитанът Игор Нето държи трофея в ръцете си, а до него е бъдещият притежател на " Златната топка " Лев Яшин. За Югославия остава утехата, че единствено няколко месеца след шампионата ще прекъсне прокобата си и най-накрая ще се окичи със златото на Олимпийските игри в Рим.
Това е в резюме историята на зараждането на Европейското състезание и неговото първо издание. Оттогава футболът на континента се е изменил фрапантно, само че страстта и желанието за победа остават непокътнати. Остава да си пожелаем вълнуващо 16-то следващо Европейско и още доста издания шампионата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ